Решение № 110 от 16.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Горна Оряховица, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20214120200003 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. Т. „Н. – Н. П.“, ЕИК

***, обжалва наказателно постановление № 447455-F491427/10.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (по-нататък Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ). Поддържа, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебните прения пълномощникът на жалбоподателя адв. Е.

Н. от АК – С. поддържа жалбата. Оспорва констатациите на наказващия 1 орган. Посочва, че от доказателствата е установена неточност в нивомерната система. Поддържа, че постановлението не съдържа законоустановените реквизити. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ, представляван от главен юрисконсулт Х. К., оспорва жалбата.

Поддържа, че постановлението съдържа изискуемите от закона реквизити.

Извършването на нарушението било установено по несъмнен начин. Законът задължавал жалбоподателя да организира дейността си така, че всички данни, подавани от нивомерната измервателна система, да съответстват на данните, подадени и вписани в акцизния данъчен документ. От доказателствата се установявало, че такова разминаване е налице. Според експертизата разликата била резултат от неточно отчитане на количеството гориво в цистерната от нивомерната измервателна система. Фискалното устройство давало възможност да се извърши съпоставка на данните, които се подават от нивомерната система, с данните от акцизния данъчен документ, въведени ръчно или чрез сканиране на баркода на този документ. Подаването на неточни данни не се дължало на прекъсване на захранването на сървъра на НАП, тъй като от приетата справка се установявало, че тези прекъсвания не съвпадат по време с времето на подаване на данните от системата на жалбоподателя. Приходната администрация не следвало да доказва виновно поведение на конкретно лице, работещо или свързано с предприятието на едноличния търговец, доколкото в случая била ангажирана безвиновната отговорност за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността. Нарушението довело до нарушаване на отчетността, свързана със събирането на държавните вземания, поради което без значение за отговорността на търговеца било обстоятелството, че в счетоводството му били осчетоводени действителните количества гориво.

Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

2

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2019 г. свидетелите В. К. Х. и Б. М. Б. – инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в бензиностанция, находяща се в ***, стопанисвана от жалбоподателя ЕТ „Н. – Н. П.“, както и последваща проверка в информационните масиви на НАП. В хода на проверката контролните органи установили, че от въведената в експлоатация в обекта електронна система с фискална памет с нивомерна измервателна система FAFNIR 4914 са подавани некоректни данни за количеството гориво по дистанционна връзка, както следва:

1) за доставка, за която с акцизен данъчен документ № 3000008673/29.04.2019 г. са декларирани като получени в обекта 2000 литра при 15 градуса втечнен нефтен газ, нивомерната измервателна система отчела и съответно по дистанционната връзка била подадена информация за налети 1594 литра от същото гориво;

2) за доставка, за която с акцизен данъчен документ № 00000088449/24.04.2019 г. са декларирани като получени в обекта 400 литра дизелово гориво, нивомерната измервателна система не отчела наливането на такова гориво;

3) за доставка, за която с акцизен данъчен документ № 0000089867/16.05.2019 г. са декларирани като получени в обекта 2000 литра бензин А95Н, нивомерната измервателна система отчела и съответно по дистанционната връзка била подадена информация за налети 1661 литра от този вид гориво; и

4) за доставка, за която с акцизен данъчен документ № 3000008758/20.05.2019 г. са декларирани като получени в обекта 6071,1 кг втечнен нефтен газ (коригирани на 2031 литра с протокол № 0003989/21.05.2019 г. на „Ф.“ ООД за отстраняване на операторска грешка при въвеждане на данни), нивомерната измервателна система отчела и съответно по дистанционната връзка била подадена информация за налети 1643,10 литра от посоченото гориво.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства свидетелят В.

К. Х. съставил против жалбоподателя едноличен търговец в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 3

F491427/10.06.2019 г., в който приел, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.

Жалбоподателят подписал така съставения акт, вписал възраженията си на съответното място в бланката и получил срещу разписка препис от акта.

На 10.07.2019 г., след като се запознал с материалите по преписката, началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите издал обжалваното наказателно постановление № 447455-F491427/10.07.2019 г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на едноличния търговец административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 23.12.2020 г. На 29.12.2020 г. подадената от едноличния търговец жалба против постановлението била заведена в ТД на НАП – Велико Търново.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите В. К. Х., Б. М.

Б. и Д. Х. С. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания, включително приетите като писмени доказателства писмените материали по адм.д. № 356/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и по адм.д.

№ 8034/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН по предвидения от закона ред от лице, които има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно на следните три основания:

1. На първо място, постановлението е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при неговото 4 издаване, изразяващо се в пропуск в описанието на нарушението при неточно посочване на санкционната разпоредба, водещи в своята съвкупност до невъзможност да се провери правилно ли е приложен материалният административнонаказателен закон към приетите за установени факти и обстоятелства.

Като правно основание за налагане на имуществената санкция в размер на 800 лв. е посочена разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Освен вид и размер на санкции в тази разпоредба е регламентиран и състав на административно нарушение, респ. състав на корпоративна административнонаказателна отговорност, чието изпълнително деяние е бездействие, изразяващо се в неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно „фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)“ или „касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон)“. В обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени факти и обстоятелства за неизпълнено задължение за издаване на фискален или системен бон по смисъла на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Без връзка със задължението за издаване на фискален или системен бон по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е и правилото в посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е използвал израза „чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“, наказващият орган е формулирал неточно приложената в случая санкционна разпоредба.

Съдът отчита разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, според която за нарушенията по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от закона се налагат санкциите по ал. 1 на същия член, ако нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Действието на тази препращаща разпоредба обаче не решава въпроса с невъзможността да се установи еднозначно коя санкционна разпоредба е приложил наказващият орган. Ако е искал да се позове на това препращане, наказващият орган е следвало да формулира правното основание за налагане на процесната имуществена санкция с израза „чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“ и да посочи изрично в обстоятелствената част на постановлението, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, или да използва по-подробния израз „чл. 185, ал. 2, изр. 1 във с изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС“, придружен от същото изрично указание в 5 обстоятелствената част на постановлението.

Липсата на изрична фактическа констатация в обстоятелствената част на постановлението по въпроса довело ли е нарушението до неотразяване на приходи, представлява пропуск в описанието на нарушението. Посоченият пропуск в описанието на нарушението, придружен от неточното посочване на санкционната разпоредба, е довел до формулираното по-горе съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление. Нарушението е съществено, защото не позволява да се установи еднозначно коя санкционна разпоредба е приложил наказващият орган. По този начин е ограничено правото на защита на наказания едноличен търговец, а съдът е поставен в невъзможност да извърши дължимата проверка правилно ли е приложен материалният административнонаказателен закон към приетите за установени факти и обстоятелства.

2. При издаване на обжалваното наказателно постановление е нарушена и материалноправна разпоредба от общата част на административнонаказателното право.

В обстоятелствената част на постановлението са описани четири доставки на течни горива в процесния търговски обект от четири различни дати, като са посочени видът и количеството на доставеното гориво съгласно декларираните данни със съответния акцизен данъчен документ и подадените по дистанционната връзка данни от нивомерната измервателна система за количеството постъпило гориво в резервоарите на търговския обект.

Включените в постановлението фактически констатации за несъответствие между данните за количествата доставени горива, декларирани с акцизния данъчен документ, и подадените по дистанционна връзка данни за количествата горива от нивомерната измервателна система, формулирани за всяка от четирите доставки, съставляват описание на четири отделни нарушения, които наказващият орган е квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ.