Определение № 79 от 02.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500033 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено връщане на исковата молба на К. Г. Т. с вх. № 2741/5.08.2025 година по описа на Административен съд Добрич и приложенията към нея; прекратено е производството по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново.

Постъпила е частна жалба от К. Г. Т. против Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново.

В частната жалба се изтъква, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо. Заявява се, че определението е постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата, регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.

Направено е искане да се отмени Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д.

№ 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

1

Производството по гр. д. № 1034/2025 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Административен съд Добрич иск с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на К. Г. Т. на основание чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 26 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване на правото му на разглеждане на административно дело № 302/2025 година на Административен съд Добрич в разумен срок съобразно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

С Разпореждане № 1255/27.10.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, указано е на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи конкретно, точно и ясно кога е образувано административно дело № 302/2025 година по описа на Административен съд Добрич, кога е приключило, съответно колко време е било висящо, какви действия или бездействия според ищеца са довели до забавяне на делото; да внесе по сметка на Окръжен съд Велико Търново държавна такса в размер на 10 лева и да представи документ за това обстоятелство; посочени са последиците при неотстраняване на нередовностите по исковата молба.

Препис от разпореждането е връчен на К. Г. Т. на 28.10.2025 година.

Едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба е изтекъл на 3.11.2025 година. По делото няма данни ищецът да е изпълнил указанията на съда.

С Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено връщане на исковата молба на К. Г. Т. с вх. № 2741/5.08.2025 година по описа на Административен съд Добрич и приложенията към нея; прекратено е производството по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че в преклузивния срок и шест дни след неговото изтичане нередовностите по исковата молба не са отстранени, поради което същата подлежи на връщане, а производството по делото следва да се прекрати.

Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на атакуваното определение.

Окръжен съд Велико Търново, в който съдията докладчик престира труд, не е страна по спора. Същевременно съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК в хипотезата на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК отвеждането се извършва по искане на страната по делото, каквото не е направено от К. Г. Т. пред първостепенния съд, а съдията няма задължение сам да се отстрани от разглеждане на делото в този случай.

2

От изложеното е видно, че с Разпореждане № 1255/27.10.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение, указано е на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи конкретно, точно и ясно кога е образувано административно дело № 302/2025 година по описа на Административен съд Добрич, кога е приключило, съответно колко време е било висящо, какви действия или бездействия според ищеца са довели до забавяне на делото; да внесе по сметка на Окръжен съд Велико Търново държавна такса в размер на 10 лева и да представи документ за това обстоятелство; посочени са последиците при неотстраняване на нередовностите по исковата молба. К. Г. Т. е информиран за дадените указания от състава на Окръжен съд Велико Търново, както и за последиците от тяхното неизпълнение на 28.10.2025 година. В определения едноседмичен срок, изтекъл на 3.11.2025 година, и до постановяване на обжалваното определение на 10.11.2025 година няма данни К. Г. Т. да е изпълнил дадените от първостепенния съд указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба, включително да е внесъл дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд Велико Търново и да е представил вносната бележка, с която се удостоверява това обстоятелство, по делото.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че е налице хипотезата, регламентирана в чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради което исковата молба подлежи на връщане.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено връщане на исковата молба на К. Г. Т. с вх. № 2741/5.08.2025 година по описа на Административен съд Добрич и приложенията към нея; прекратено е производството по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново, е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1659/10.11.2025 година по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е постановено връщане на исковата молба на К. Г. Т. с вх. № 2741/5.08.2025 година по описа на Административен съд Добрич и приложенията към нея; прекратено е производството по гр. д. № 1034/2025 година на Окръжен съд Велико Търново.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4