Решение № 55 от 17.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Горна Оряховица, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20254120200575 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. С. С. обжалва наказателно постановление № 25-0350-000378/07.08.2025 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че в участъка, където бил спрян за проверка, пътят бил току-що асфалтиран и нямало нанесена хоризонтална маркировка. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК на

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при ОД на МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2025 г. в 8:46 часа сутринта жалбоподателят К. С. С. управлявал служебен товарен автомобил „И.“ с рег. № ***, собственост на търговско дружество, по път I-4 в участък на територията на община Стражица в посока от гр. В. за гр. С.. В посочения участък жалбоподателят изпреварил движещо се пред него друго превозно средство. Тази маневра била наблюдавана от свидетелите З. С. М. и С. Т. К. – служители на РУ – Стражица, изпълняващи служебните си задължения като органи за контрол на движението, които се намирали в спрян край пътя патрулен полицейски автомобил. Полицейските служители възприели така извършеното от жалбоподателя С. изпреварване като нарушение, поради което го последвали с полицейския автомобил. На няколкостотин метра след участъка, в който било извършено изпреварването, контролните органи спрели управлявания от жалбоподателя автомобил. След извършената свидетелят М. съставил против С. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1292638/18.07.2025 г. за това, че при управление на посочения по-горе автомобил извършил маневра изпреварване, без да съобрази поведението си с пътните знаци, с което застрашил останалите участници в движението и създал предпоставки за пътнотранспортно произшествие, с което нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Така съставеният акт бил предявен на жалбоподателя. Последният възразил устно, че участъкът, в който извършил изпреварването, бил току-що асфалтиран и върху него нямало нанесена хоризонтална маркировка. Поради това отказал да подпише предявения му акт. Отказът на С. да подпише акта бил удостоверен с подписа на свидетеля С. Т. К..

На 07.08.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения от свидетеля З. С. М. акт, началникът на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя К. С. С. административно наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал.

1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 02.09.2025 г. На 15.09.2025 г. С. подал по пощата жалбата си против постановлението 2

(клеймото върху пощенския плик на л. 5), като същата била заведена в РУ – Стражица с входящ номер от 16.09.2025 г.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя К. С. С., показанията на свидетелите З. С. М., С. Т. К. и Й. Г. С. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Жалбоподателят е наказан за това, че при управление на цитираното по-горе МПС извършил изпреварване, без да съобрази поведението си с предписанието на пътните знаци, с което застрашил останалите участници в движението и създал предпоставка за пътнотранспортно произшествие, като така нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и осъществил състава на нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от същия закон. При така формулираното обвинение надлежното изпълнение на процесуалните изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на мястото на нарушението и за описание на нарушението налага да се конкретизира пътният участък, където е извършено изпреварването, така че да може да се установи в зоната на кой пътен знак, забраняващ изпреварването, е извършена маневрата, както и да се посочат конкретните обстоятелства, поради които извършването на изпреварването е застрашило останалите участници в движението и е създало предпоставка за пътнотранспортно произшествие.

В обжалваното наказателно постановление мястото на нарушението е посочено с израза „в община СТРАЖИЦА, на път ПЪРВИ КЛАС № 4“. Не е посочено в участъка при кой километър от пътя жалбоподателят е осъществил 3 изпреварването. Липсва конкретизация на мястото на нарушението и чрез посочване на кръстовище, бензиностанция или друг общоизвестен обект.

Формулирането на мястото на нарушението по цитирания по-горе начин не позволява да се установи дали С. е извършил изпреварването в зоната на действие на знак В24 или на друг знак, забраняващ тази маневра. А това от своя страна препятства възможността съдът да извърши проверка по същество извършил ли е жалбоподателят нарушението, за което е наказан, като същевременно ограничава правото на защита на наказания. Ето защо съдът приема, че като не е конкретизирал в издаденото наказателно постановление мястото на нарушението до степен, която да позволява да се установи еднозначно предписанието на кой конкретен пътен знак е нарушил деецът, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство, представляващо по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН основание за отмяна на обжалваното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН пропуските в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение могат да бъдат преодолени при издаване на наказателното постановление, ако в конкретния случай е установен по несъмнен начин фактът на нарушението, авторството на деянието и вината на извършителя. По довод за противното от тази разпоредба пропуските в съдържанието на наказателното постановление не могат да бъдат „запълнени“ с данни от акта за установяване на административното нарушение. При това положение обоснованият по-горе извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на постановлението не се променя от обстоятелството, че в акта е посочен точният километър от пътя, на който е извършено изпреварването.

Наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и в още един аспект. В постановлението не са посочени каквито и да са обстоятелства, свързани с извършването на изпреварването, въз основа на които да се приеме, че с тази маневра жалбоподателят е застрашил останалите участници в движението и е създал предпоставка за пътнотранспортно произшествие. Не са посочени данни за нарушаване на някое от правилата за извършване на изпреварване по чл. 41 – чл. 43а от ЗДвП, както и за наличието на насрещно или попътно движещи се 4 превозни средства или пешеходци в участъка от пътя, в който е извършено изпреварването, и по времето на извършване на тази маневра. Непосочването на такива обстоятелства не позволяват да се извърши проверка дали е приложен правилно материалният закон с квалифицирането на деянието като нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, или същото деяние е следвало да бъде квалифицирано като по-леко наказуемото административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 6 от същия закон.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради обоснованите погоре съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0350-000378/07.08.2025 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на К. С. С., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5