Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 765 от 17.10.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 652/2018
Вид
Решение № 765
Подписан
17.10.2018
Състав
ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА, ДАНИЕЛА ДИМОВА ТОМОВА, ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.285 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………./……...10.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН

СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от съдия Карагьозова, в.т.д.

№ 652/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството е образувано след като с Решение №90/02.05.2018г., постановено по гр.д. №2670/2017г. на ВКС, е обезсилено решение №227/24.03.2017г., постановено по в.т.д. №128/2017г. на ВОС, а делото е върнато за ново разглеждане на подадената от С.В.С. – Л. въззивна жалба срещу Решение № 4272/17.11.2016 г. по гр.д. № 1722/2016 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против „МАРТИНЕЛИ” ООД иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 5 893.54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за покупко-продажба на кухня модел на Stosa Италия, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 649.14 лева, представляваща лихва за периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г., на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението при твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че преведената от ищцата сума не представлява нито капаро, нито задатък, а има характера на авансово плащане по предварителен договор. Окончателен договор между страните не е сключен поради отказ от страна на ищцата /сега въззивник/, мотивиран от некоректното поведение на ответното дружество, изразяващо се в непредоставяне на информация за цена, спецификации, сертификати за качество и други. Ищцата е въвеждана в заблуждение относно цената, която е променяна многократно в посока увеличение, както и относно значението на аспиратора на неразделна принадлежност към кухненското обзавеждане. Отделно от това не са й били предоставени доказателства за произхода на обзавеждането от избрания от нея италиански производител. Представеният по делото договор е подписан едностранно от ответното дружество. В приетата като доказателство преддоговорна кореспонденция ищцата ясно е изразила волята си, че няма намерение за сериозно обвързване с предложението на ответника. За да бъде прието, предложението следва да е пълно, да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор, които изисквания в случая не са налице. Сключването на договора се предпоставя от пълно припокриване на предложението и приемането, каквото между страните не е било постигнато. Поради това е изпратена нотариална покана за връщане на преведената сума.

Въззиваемата страна в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първата инстанция. Поддържа, че между страните е сключен неформален договор за доставка и монтаж на поръчаната от ищцата кухня и аспиратор. Договорът е сключен устно в търговския обект на ответника, когато е постигнато съгласие по модела, цената и спецификацията. Липсата на писмен договор не обуславя непостигнато съгласие въобще, тъй като процесният договор е неформален и писмената форма не е условие за неговата действителност. Писмен договор в случая не е подписан поради спор относно други негови клаузи, а не относно същественото му съдържание, като причина за това е недобросъвестното поведение на ищцата. Твърди, че между страните не е имало сключен предварителен договор, поради което всички доводи на въззивника в тази връзка са ирелевантни. Авансово заплатената сума има значението на задатък, тъй като видно от изложените от самата ищца твърдения, същата е преведена в израз на нейните сериозни намерения да закупи избраното кухненско обзавеждане.

Във връзка с дадените с Решение №90/02.05.2018г. по гр.д. №2670/2017г. на ВКС задължителни указания за отстраняване на констатираните от върховната инстанция нередовности на исковата молба, производството по делото е оставено без движение с Разпореждания от 09.05.2018г. и 08.06.2018г. с указания до въззивника да наведе подробни фактически твърдения за съдържанието на насрещните права и задължения на страните по възнамерявания договор.

В изпълнение на дадените указания са депозирани от въззивника молби от 06.06.2018г. и 26.06.2018г., в които уточнява, че възнамеряваният договор е за посредничество, доставка и монтаж на италианска кухня STOSA, модел “Bring composizione 13” без оборудване с ел.уреди и ВиК съоръжения. По силата на договора ответното дружество е следвало да поръча изработването във фабрика в Италия на фирма STOSA на модулна кухня от композицията BRING 13 по нейния каталог, да я достави на посочения адрес на ищцата и да я монтира. След получаване на пълния комплект съпътстваща оригинална документация ищцата е имала готовност да заплати остатъка от цената.

Словесното описание на насрещните права и задължения на страните, обективирано в устното изявление на ищцата в шоурума на ответното дружество, е абсолютно идентично на писмения проекто-договор. Възнамеряваният договор не визира продажба на конкретно съществуващи вещи, нито изработването на модули за вграждане от ответното дружество с материали от италиански вносител, а тяхното изработване от италианска фабрика с посредничеството на ответното дружество, което е следвало да осъществи доставката и монтажа им. Въпреки извършеното авансово плащане, кухнята не е доставяна и монтирана на обекта на ищеца.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1722/2016г. на ВРС е образувано по предявен от С.В.Л. против „МАРТИНЕЛИ” ООД иск с правно основание чл. 55 ал.1, предл. второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 5 893.54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за поръчка, доставка и монтаж на италианска кухня STOSA, модел “Bring composizione 13”, без оборудване с ел.уреди и ВиК съоръжения (след уточненията, направени пред настоящата инстанция), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 649.14 лева – лихва за периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г., на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните са били в преддоговорни отношения по повод сключване на договор за поръчка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане – кухня модел на Stosa Италия, за което е посетен офис на „МАРТИНЕЛИ” ООД в гр. Благоевград и заплатена 50% от цената по банков път. Поддържа се, че до сключване на договор не се е стигнало поради некоректното поведение на ответното дружество, поради което и ищцата се е отказала от встъпване в договорни отношения, за което е уведомила „МАРТИНЕЛИ” ООД, респективно е пожелала връщане на заплатената сума. Поради отказ доброволно да й бъде възстановена, търси правата си по съдебен ред.

По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК от ответника „МАРТИНЕЛИ” ООД, в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че страните са встъпили в договорни отношения и поръчката за избрания модел кухня и доставка на аспиратор е изпълнена. Поканили са ищцата да заплати остатъка от дължимата сума, което не е сторено, поради което считат договора за развален, вследствие на което е възникнало основание заплатената сума да бъде задържана като задатък. Молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, че на 29.07.2014 г. ищцата е посетила офис на „МАРТИНЕЛИ” ООД за избор на кухненско обзавеждане за собствения й апартамент, находящ се в гр.

Разлог и е избрала по каталог модел на „Stosa” Италия. Заплатила е 50% от стойността на кухнята по банков път в размер на 3 023.88 евро или 5893.54 лева на 29.07.2014 г. с основание за плащането „обзавеждане на кухня”. При заплащане на 50% от стойността на избраната кухня е издадена проформа фактура, в която е посочен моделът на кухнята „Бринг” и стойност от 11853.61 лева. Издадена от „Мартинели” ООД е и фактура № **********/01.08.2014 г. с получател С.Л. и с наименование на стопанската операция „авансово плащане” на стойност 5893.54 лева. На 27.10.2014 г. е издадена втора проформа фактура, в която е посочено като основание „Кухня Бринг Стоса” и цена за доплащане 4 943 лева.

Представени по делото са извадки от каталога на Стоса на кухня модел „Бринг” и на аспиратор „Елица”, копия на поръчка № 245848, отпечатани на бланка на „Стоса” досежно модел „Бринг” с посочени размери на кухнята /л. 32-38 по делото, и в превод от л. 77 и следващи по делото/. Представен е сертификат на Стоса за проектиране и производство на кухненски мебели за съответствие на стандарти за качество, сертификат за внедрена и поддържана система за управление на качеството, опаковъчен лист от дата 22.10.2014 г. за транспортиране, в който са посочени елементи на кухня Стоса модел Бринг и дестинация на доставката Варна ул.

„Дебър” № 7, „Мартинели” ООД, като документите на италиански език са съпроводени с легализиран превод на същите на български език.

Представен е и двустранно оформен на български и руски език неподписан от ищцата договор за продажба, доставка и монтаж на стоки за обзавежадане на жилища, с посочена дата на сключване 29.07.2014г. и Приложение 1 към него, съдържащо индивидуализация на предмета на договора – кухненско обзавеждане „Stosa“, модел „Bring“ цвят “Wianco lucido”, материал

МДФ, покритие: лак на стойност 9147.25 лева и аспиратор островен Elica, модел Wave

IX/FP, цвят инокс на стойност 1690 лева, или общо 10837.25 лева с вкл.ДДС.

Ищцата е представила кореспонденция между страните, осъществявана чрез електронна поща на английски и руски език, придружена с превод на български език, като не е спорно между страните, че кореспонденцията отговаря на действително разменената между страните. От съдържанието на електронната кореспонденция се установява, че на 20.10.2014 г. ищцата е поискала от представител на ответника информация за неподписан договор № 11003822. На 21.10.2014 г. в 11.27 ч. е поискала да й бъде написано името на кухнята и производителя, както и спецификация с цена. На 21.10.2014 г. в 16.40 ч. служителката на ответното дружество е отговорила, че кухнята е доставена в България и е готова да се монтира, като моли една седмица преди монтажа да се потвърди, че денят е удобен за клиента и е отправено искане да се извърши доплащане на цената. На 22.10.2014г. в 12.08 ч. отново е изпратен е-мейл от ищцата, в който се иска да се изпратят фактура и сертификати на производителя.

Малко по-късно същия ден отново ищцата заявява в следващ е-мейл, че едва сега е информирана за доставката на кухнята до България, като е посочила, че не знае за каква кухня я информират, тъй като се опитват да запазят в тайна името и производителя на кухнята. На същия ден 22.10.2014 г. в 18.49 ч. служителката на „Мартинели” е изпратила е-мейл до ищцата, в който е посочила, че изпраща документа от Стоса, фабричният производител на кухнята, която е поръчала в Благоевград, както и техническа информация за модела. Ищцата е уведомена, че когато производителят изпрати сертификат, ще й бъде препратен. В отговор на този е-мейл, ищцата в 20.57 ч. е изразила благодарност. Посочила е, че не може да види сертификата и фактурата, но тъй като ще идва в офиса в гр. София, ще вземе договора и ще заплати остатъка. Поискала е да й се посочи точна дата за доставка и монтаж близка до 25.10.2014 г. В отговор е получила е-мейл на 23.10.2014 г., в който е уведомена за доставка на 29.10.2014 г. и монтаж в следващите два дни, като е поискано отново извършване на второ плащане по банков път или в брой. Посочено е, че се бъде изпратен и сертификатът.

Към исковата молба ищцата е представила като доказателство и писмо на Стоса на английски език, в което е декларирано, че относно поръчка 245848, всички елементи на кухнята са произведени от компания Стоса, Радикофани, Италия в съответствие с всички Европейски стандарти и сертификати. Отправени са поздрави /л. 12 по делото на ВРС/.