Определение № 408 от 31.07.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. В. 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

Л.В.Л.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от Л.В.Л. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500272 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба на Ф. Т. ООД, чрез адв. И. Г. срещу Определение № 85/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20231330100160 по описа на РС - К., с която молбата за допускане на обезпечение на осъдителен иск за сумата от 5 хиляди левачастичен от 20 000 лева, предявен от молителя Ф. Т. ООД срещу С. Ц. Л. ЕГН: **********, Й. Д. Г. ЕГН: **********, К. З. Г., ЕГН: ********** е уважена след представена парична гаранция в размер на 22 хиляди лева. Допуснато е условно обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело № 20217250401097 на ЧСИ В. Г. след предоставяне на горепосочената гаранция.

Иска се изменение на определението, като се редуцира размера на дължимата гаранция до 1000.00 лева. Жалбоподателят излага доводи за практика на ВКС, че при липсата на писмени доказателства размерът на гаранцията следва да бъде между 10-15 % от материалния интерес. Счита, че правилно е допусната обезпечителната мярка, но неправилно е определен нейния размер.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С подадената частна жалба, ищецът е конкретизирал искането си, като по този начин е 1 отстранил нередовностите допуснати в искането си пред първоинстанционния съд. За настоящият съд вече е изяснено, че ищецът иска да бъде спряно изпълнително дело между ответниците в първоинстанционния процес и трети незаинтересовани лица по спора.

Изпълнителното дело, чийто искане се спира, е образувано за дълг от 200 хиляди лева.

Изяснено е и че се иска допускане на обезпечение за сумата от 5 хиляди, предмет на вече предявен частичен иск пред районен съд Кула.

В правомощията на съда е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне при внесена от ищеца гаранция, каквато съдията може да определи и в случая по ал. 1, т. 1 на чл. 391 ГПК. Следователно внасянето на гаранция и нейния размер е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. Съгласно Опр. № 151/28.02.2012 г., по ч. гр. д. № 101/2012 г., на III г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тази преценка на съда подлежи на инстанционен контрол.

Разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК предвижда, че когато обезпе-чението се допуска срещу представяне на гаранция, размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

Въпросът за обезпечителната нужда е конкретен за всяко дело и по всяко дело се извършва преценка за наличието на интерес от обез-печение с оглед вида и характера на търсената със съответния иск защита. Преценката на съда относно нуждата от обезпечаване е комплексна – съдът, когато прави тази преценка, следва да съобрази страната, срещу която се иска обезпечение, респ. какво е финансовото й състояние, но не изолирано, а с оглед и на останалите обстоятелства, които са от значение за тази преценка – размера на претендираното вземане, каква е практиката на страната и дали когато дължи изпълнение, доброволно го осъществява и др.

В практиката се застъпва становището, че обезпечителната нужда следва да се преценява и с оглед съотношението между размера на вземането на ищеца и стойността на имуществото, обект на обезпечението, поради което в молбата трябва да са изложени твърдения за стойността на това имущество и да са ангажирани доказателства за този размер, иначе обезпечението може да се допусне, но при гаранция.

Настоящия случай е именно такъв, иска се спиране на изпълнително дело, образувано за дълг от 200 хиляди лева, за обезпечаване на спорно задължение с размер на 5 хиляди лева.

Окръжния съд, доколкото това му е единствената възможност, се солидаризира с определения размер на гаранцията от РС- К. – 22 хиляди лева. Сумата е съобразена с 2 размера на евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът може да претърпи. А именно спиране на изпълнителното дело за определен период от време, увеличаване на пасива на ответника в исковото производство пред първоинстанционния съд и длъжник в изпълнителното дело, чрез увеличаване на дължимата законна лихва върху задължението, за което е образувано и изпълнителното дело.

По отношение на изтъкнатите доводи, в напревеното искане пред РС К., следва да се отбележи, че финансовото състояние на длъжника не съставлява отделно обстоятелство при преценката налице ли е обезпечителна нужда (Опр. № 86/06.02.2009 г., по ч. т. д. № 61/2009 г.,на II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).

Настоящият състав на Окръжен съд В. счита, че молбата не е основателна, исканата обезпечителна мярка, досежно нейния размер, не е съответна на обезпечителната нужда, но тъй като е налице забрана за влошаване на положението на жалбоподателя и производството е по негова жалба, Съдът не може влоши положението, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло, а частната жалба на страната – отхвърлена.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85/15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20231330100160 по описа на РС К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3