Решение № 10816 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10816 гр. С., 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110101831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, с която са предявени както следва: срещу „К.“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г.; срещу „А.Т.“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяването на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г. към договор за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г., и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв., предявена като частичен иск от общо 75,89 лв., като платена без основание.

Ищецът твърди, че на 20.06.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит № 2792855 с първия ответник „К.“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лв., период на револвиране – 25 дни, като е посочен ГПР в размер на 49,13 %, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор (както и в раздел III, т. 12 от ОУ) било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „К.“ ЕАД гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл. 4, ал. 3 било посочено, че в 1 случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение на искането е 14 дни (а предложението за кредит съгласно СЕФ било валидно 10 дни). Ищецът посочва, че на датата на сключване на договора с „К.“ ЕАД сключил и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А.Т.“ ЕООД, по силата на който „А.Т.“ ЕООД поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 75,89 лв. Посочва, че възнаграждението за поръчителство било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора от кредитора по договора за заем бил изпратен обединен погасителен план, съгласно който общото задължение било в размер на 384,22 лв. Твърди, че следвало да предоставя дължимите парични думи на „К.“ ЕАД, което пък от своя страна било упълномощено от „А.Т.“ ЕООД да събира сумите по процесния договор.

Според ищеца договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на договора за кредит, като съществуването му е обусловено от валидността на договора за кредит. Сочи, че кредиторът „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, поради което двата договора следва да се разглеждат като взаимно свързани. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което дължи единствено чистата стойност по него. Счита, че клаузата на чл. 4 от договора не оставя избор на заемателя да избере дали да предостави поръчителство, както и какво да бъде то, тъй като посочените изисквания били на практика неизпълними. Посочва, че по този начин разходът за потребителя по договора за поръчителство е сигурен, доколкото сключването на договора е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а от друга страна предложените други две възможности за обезпечения са невъзможни за потребителя. Твърди, че невключвайки възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а освен това същото представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.

2, т. 4 ЗЗП. Счита, че кредиторът не е предоставил коректна информация, като по този начин потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение. Посочва, че едва след сключването на договора е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който му било начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР от 49,13 % е неправилен, доколкото към него е следвало да бъде включено изначално и възнаграждението за поръчителство, като в този случай ГПР би бил над 100 %, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не била предоставена услуга, а с него се заобикаля и забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че 2 договорът за предоставяне на поръчителство накърнява и добрите нрави, тъй като уговореното по него възнаграждение представлява допълнително възнаграждение за заемодателя. Счита, че предвид недействителността на двата договора, е заплатил без основание сумата от 5 лв., частично от 75,89 лв. в полза на „А.Т.“ ЕООД, която сума подлежи на връщане на ищеца. С оглед гореизложеното моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „К.“ ЕАД твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г., с оглед на това, че същият вече не е действащ между страните, а освен това ищецът имал възможност да предяви осъдителен иск в случай, че счита, че е заплатил суми без правно основание. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит от 20.06.2023 г. при посочените в исковата молба параметри, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г. с поръчител „А.Т.“ ЕООД и потребител А. Г. А.. Оспорва, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не бил посочен правилно ГПР. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т.“ ЕООД, не е било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставеното поръчителство, макар и разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, а освен това размерът на възнаграждението за поръчител не му бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит предвиждал изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит. Твърди, че е нямало как да знае какво ще е уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, по който не е страна. Признава, че е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Евентуално счита, че дори да е налице скрито обогатяване в резултат на договора за предоставяне на поръчителство, то същото би довело единствено до недействителност на клаузата за предоставяне на поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът „А.Т.“ ЕООД оспорва предявените искове.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г. между 3

„К.“ ЕАД /кредитодател/ и А. Г. А. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаване на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г. с поръчител „А.Т.“ ЕООД и потребител А. Г. А.. Твърди, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 ЗЗД, съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задълженията на ищеца по договора за кредит. Не оспорва, че ищецът е заплатил в полза на „А.Т.“ ЕООД сумата от 5 лв. по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „А.Т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД нямало достъп, съответно то нямало как да узнае за размера на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, който договор се сключвал след сключване на договора за потребителски кредит. Посочва, че в Общите условия на „К.“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не било задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че с оглед действителността на договора за поръчителство, сумата в размер на 5 лв. е получена на годно правно основание и не подлежи на връщане. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. е допуснато изменение на размера на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по реда на чл. 214 ГПК чрез неговото увеличаване до сумата от 75,89 лв., заявен в пълен размер.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г., без оспорване от страните, са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: 1) че между ищеца и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2792855/20.06.2023 г., при следните параметри: главница от 300 лв., период на револвиране – 25 дни, ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49,13 %, падеж – 14.07.2023 г. и общо дължима сума – 308,33 лв., както и че сумата от 300 лв. (главница по договора за кредит) е била усвоена изцяло от ищеца; 2) сключването на договор за предоставяне на поръчителство на 20.06.2023 г. с поръчител „А.Т.“ ЕООД и потребител А. Г. А.; 3) че при изчисляване на ГПР по договора за кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т.“ ЕООД, не е било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е бил включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва; 4) че кредиторът „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД; 5) че ищецът е заплатил сумата в размер на 75,89 лв. в полза на „А.Т.“ ЕООД по договора за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г.