Разпореждане № 5886 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5886 гр. София, 10.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Частно наказателно дело № 20241110206539 по описа за 2024 година

След като се запознах с искане за предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги „Йеттел България” ЕАД, „БТК” ЕАД и „ A 1 България” ЕАД, изходящо от наблюдаващия прокурор по ДП № 558/2024 г. по описа на 0 5 РУСДВР, пр. пр. № 3717/2024 г. по описа на СРП , намирам за установено следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 159а НПК.

Същото е инициирано от наблюдаващия прокурор по ДП № 558/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 3717/2024 г. по описа на СРП с искане за разкриване на информация от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

След преценка на законосъобразността на искането, настоящият съдебен състав счита, че същото е допустимо, доколкото изхожда от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НПК – наблюдаващия прокурор по образуваното досъдебно производство – ДП № 558/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 3717/2024 г. по описа на СРП .

Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НПК при образувано наказателно производство, в досъдебната му фаза, искането следва да изхожда от наблюдаващия прокурор, като същото следва да е мотивирано и да 1 съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 159а, ал. 3 НПК. На следващо място, исканата информация следва да е относима към разследването на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

В конкретния случай, на първо място, в противоречие с разпоредбата на чл. 159а, ал. 3, т. 2 от НПК, процесното постановление на СРП е немотивирано, като не са описани никакви обстоятелства, на които се основава искането. Реално в същото единствено е посочено за какво престъпление е образувано и се провежда разследване по съответното досъдебно производство. Липсват обаче каквито и да е мотиви в искането относно това къде се намира към настоящия момент описания в искането таблет, с каква цел се иска предоставяне на информация относно съхраняваните от мобилните оператори трафични данни и по какъв начин същите именно в посочения в искането времеви период ще спомогнат за изясняване на обективната истина по делото. Недопустимо е съдът да предполага каква е действителната воля на прокуратурата, респ. с каква цел се иска предоставяне на процесната информация и дали същата се явява легитимна съобразно разпоредбите на НПК и ЗЕС.

На следващо място следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 06.10.2020 г. по съединени дела С-511/18, С-512/18 и С-520/18, с което съдът е приел, че е допустимо запазване на данни за трафик и данни за местонахождение на всички ползватели на електронни съобщителни средства за ограничен период от време, ако има достатъчно конкретни обстоятелства, които позволяват да се приеме, че съответната държава-членка е изправена пред сериозна заплаха за националната сигурност, която е действителна и настояща или предвидима (т. 135, 136 и 137 от решението). В същото решение е посочено, че е допустимо и целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозните заплахи срещу обществената сигурност, както и за целите на опазването на националната сигурност, при условие че такова запазване е ограничено до строго необходимото, що се отнася до подлежащите на запазване категории данни, визираните съобщителни средства, съответните лица, както и установения период на запазване, като ограничението следва да бъде освен в темпорален аспект, така въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица (лица, предварително идентифицирани като 2 заплаха за обществената или националната сигурност на съответната държавачленка) или посредством географски критерии (данни относно географски зони с повишен риск от подготвяне или извършване на тежки престъпления или стратегически места, изложени на извършването на тежки престъпления, като летища, гари, зони за събиране на пътни такси и т.н. (т. т. 147-151 от решението).

В т. т. 157, 158 и 159 от визираното решение, СЕС е посочил, че е допустимо общо и неизбирателно запазване единствено на данни относно самоличността на ползвателите на електронните съобщителни средства за целите на опазването на националната сигурност, на борбата с престъпността и на опазването на обществената сигурност, доколкото тези данни сами по себе си не позволяват да се установи нито датата, часът, продължителността и адресатите на комуникациите, нито местата, на които те са осъществени, или тяхната честота с определени лица през даден период, така че освен координати като адресите на лицата те не предоставят никаква информация относно дадените комуникации и следователно относно техния личен живот.

В контекста на конкретния случай, доколкото исканата информация не е необходима за опазване на националната сигурност, нито се касае за целево запазване на трафични данни предварително ограничено в темпорален или географски аспект (липсват изобщо изложени факти в тази насока), то е недопустимо предоставяне на информация за датата, часа, продължителността и адресатите на комуникациите, нито местата, на които те са осъществени.

С оглед на това, процесното искане следва да бъде оставено без уважение поради немотивирането му, както и недопустимостта на предоставяне на трафични данни и данни относно местоположението на клетките, регистрирали проведените разговори.

Следва да се посочи, че няма пречка да бъде внесено ново искане по реда на чл. 159а НПК, но същото следва да е мотивирано, като бъдат отчетени и ограниченията съобразно горепосочената практика на СЕС относно вида на информацията, която е допустимо да бъде предоставяна от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато преследваната легитимна цел е разследване на тежки умишлени престъпления.

С оглед на изложеното и на основание чл. 159а, ал. 1 НПК 3

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на СРП за разрешаване предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги „БТК” ЕАД, „А1 България” ЕАД и „Йеттел България” ЕАД с вх. № 153091/10.05.2024 г., изходящо от наблюдаващия прокурор по ДП № 558/2024 г. по описа на 0 5 РУ-СДВР, пр. пр. № 3717/2024 г. по описа на СРП.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4