Решение № 77 от 16.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Разлог, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200553 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "В.Б.."ООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у."Д."№25, о.Г.Д., представлявано от К.Т.В., против НП №012300258/28.07.2023 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция" от 1`500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че констатациите за престирания труд от страна на лицето са направени само въз основа на попълнена в хода на проверката декларация, в която Н.А.Т. удостоверява извършване на трудова дейност.

Жалбоподателят твърди, че дружеството което управлява и представлява не изпълнява, както е посочено в мотивите на НП, обекта на проверката не познава инвеститорите и не е в договорни или в каквито и да било отношения с тях. Твърди, че тези разяснения са били дадени и пред проверяващите органи на ДИТ, но същите не са били зачетени.

В СЗ въззивната страна - редовно призована, се представлява от адв. З. от АК-Б., която поддържа жалбата, иска отмяната на процесното НП и представя подробни писмени бележки, претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована в последното СЗ, се представлява от юрк. С.С., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2023 г., свидетелите Б.Г. и. и А.А.М., двамата служители на Д"ИТ"-Б., извършили проверка по работни места относно спазване на разпоредбите на трудовото законодателство в строителен обект: магазин и пристройка към него, находящ се в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б., като се твърди в обжалваното НП, че същия обект е бил изпълняван от „В.Б..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у.„Д.“№25, о.Г.Д., представлявано от К.Т.В. В цитирания строителен обект, е заварено лицето Н.А.Т., ЕГН*, като се твърди, че същия е бил „строителен работник“ в обекта на контрол. Описаното нарушение е било видно от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която Н.Т.

1 удостоверил извършване на трудова дейност без да е уточнено при какво работно време на длъжността „строителен работник“ с уговорено трудово възнаграждение 1`000.00 лева. В декларацията Т. сочи като начална дата на започване - 1 месец.

При проверката по документи относно правоотношението между дружеството и Н.Т. не е представен сключен трудов договор. Проверяващите са констатирали, че на 23.03.2023 г. лицето Н.А.Т. е полагал труд на работна площадка, осигурена от „В.Б..“ООД-Г.Д. в определеното от търговеца работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.

Жалбоподателят е възразил с връчването на НП, като в този смисъл е депозирал и писмено възражение до Директора на Д„ИТ“-Б.

Междувременно, на 10.05.23 г., с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, подписано от А.А.М. - инспектор в О„БТКД“ при Д„ИТ“, с адр. г.Б., обявила съществуването на трудово правоотношение между „В.Б..“ООД, ЕИК* и лицето Н.А.Т..

В хода на документалната проверка от страна на възз. дружество не бил представен трудов договор за Н.Т.. На 15.05.2023 г. срещу възз. дружество бил съставен и АУАН от А.А.М. актосъставител и Б.Г.и. - свидетел, в който било посочено, че дружеството „В.Б..“ООД, е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 23.03.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с Н.А.Т., за предоставената от него работна сила в експлоатирания от търговеца строителен обект – Магазин и пристройка към него, находящ се в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б.

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ООД, бил му предявен и връчен, който го подписал с възражения.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на "В.Б.."ООД, ЕИК*, адм. наказание „Имуществена санкция“ от 1`500,00 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан А.М. - инспектор в Д"ИТ"-Б.

/актосъставител/ и Б.и. - свидетел, участвали в проверката на възз. дружество. Свидетелите в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, обяснения, постановления по чл.405а от КТ, заповед и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА"ГИТ" към министъра на ТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно 2 съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби, органът който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА„ГИТ“ или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА„ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“, издадена на 15.08.2022 г. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на Д„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от А.А.М., която към момента на съставянето му е работила на длъжността Ст. инспектор в Д„ИТ“-Б., следователно е била компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството лице и свидетеля Б.Г.и., присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, на доказателствата които потвърждават извършеното адм. нарушение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В нормата на чл.62, ал.1 от КТ, е отразено правилото, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл.1, ал.1 и ал.2 от КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, определя момента, когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 или ал.3 от КТ, с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал.1 от КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно 3 време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо лицето Н.А.Т. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /23.03.2023 г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.

По смисъла на КТ - параграф 1, т.1 „Работодател“ е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

По делото няма спор, че лицето Н.А.Т. е бил в строителен обект: магазин и пристройка към него, находящ се в о.Б., о.Б., г.Б., ПИ 02676.1739, м. „З.“ по КК на г.Б. на процесната дата.

Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число. Този факт обаче, сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между Т. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във вр. с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - труд от работника за продължителен период.