Определение № 18622 от 25.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18622 гр. С., 25.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110139042 по описа за 2022 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. Х. П. срещу ответницата М.

С. Ш..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът не прие за съвместно разглеждане предявения в същия срок насрещен иск на ответницата поради родова неподсъдност.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.

Доказателствените искания, направени с исковата молба, са свързани с предмета на делото и са необходими за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат уважени.

По представените с отговора на исковата молба писмени документи и формулираните доказателствени искания съдът ще се произнесе след като предостави възможност на ищцата да изрази съответно становище.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страна на ищцата, които да установяват изпълнението от страна на ответницата на задължението й за гледане и издръжка в полза на ищцата.

1

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на С. Х. П., действаща чрез адвокат П. А. Й., което да й послужи пред „Дом за възрастни с деменция – гр. Д.“, адрес град Д., ул. „УЛ.“ ** за получаването на писмена информация и документи относно това дали С. Х. П. с ЕГН ********** е била настанявана в социалното заведение, за какъв период, с каква диагноза, извършвани ли са й здравни процедури и изследвания и какви, кой е заплащал престоя й, преписи от документа, който показва платеца на услугата, както и препис от „досието“ на С. Х. П..

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на С. Х. П., действаща чрез адвокат П. А. Й., което да й послужи пред кметство Х., област В. за снабдяването със служебна бележка дали на С. Х. П. с ЕГН ********** е била предоставяна социалната услуга „асистент“ (включително с посочване на името на асистента“, по чие искане, за какъв период, при какви условие и на чие заплащане.

О ТЛ А ГА произнасянията по доказателствените искания, формулирани с отговора на исковата молба, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се запознае с тях и да изрази съответно становище най-късно до първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на ответницата да има готовност да доведе двамата поискани свидетеля при режим на довеждане в първото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА гр. дело № 20221110139042 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г. , за разглеждане в открито съдебно заседание на 21. 06. 2023 г. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че през 2019 г. е сключила с ответницата (нейна племенница) договор за прехвърлянето на недвижим имот (ап. 5, находящ се в град С., ж. к. „Ж.К.“, * * *, идентификатор ****************), въз основа на който ищцата прехвърлила в полза на ответницата правото на собственост върху имота, а ответницата поела задължението да я гледа и издържа, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сделката, в това число храна, медикаменти, грижи и др., докато е жива, лично или чрез трети лица. След сключването на договора ищцата продължила да живее сама в град С., а ответницата живеела в град В.Т., като двете контактували само по телефона. Ищцата освен това прекарвала топлите части от годината в село М., община Х., област В., в стара наследствена къща. На 14. 11. 2020 г. в село М. получила инсулт и била закарана от своя приятелка в болницата в град Козлодуй, в чието неврологично отделение постъпила. Вследствие на инсулта имала затруднение в движението на левите крайници, затруднен говор, била на легло без да може да става и да ходи, но била в ясно съзнание и със спомен за случилото се. На 18. 11. 2020 г. била изписана с подобрение и с лекарска препоръка за физиотерапия и необходимост от грижи и гледане. При изписването си от болницата ищцата била взета от ответницата, която без обяснения я закарала в здравно заведение и била оставена на грижите на персонала. Персоналът обяснил на ищцата, че се намира в хоспис в град Д. и че няма 2 възможност да й бъде провеждана физиотерапия. Ищцата прекарала в хосписа три месеца и десет дни, като ответницата я посещавала веднъж седмично през уикенда.

Ищцата разговаряла с нея и й обяснила, че не желае да прекара остатъка от живота си в хоспис, че иска да й бъдат оказвани грижи (физиотерапия). Ответницата отговаряла, че единственото, което може да направи, е да я настани в дом за стари хора като алтернатива на хосписа. През време на престоя си в хосписа ищцата положила невероятни собствени усилия, като ежедневно се самораздвижвала. Така постепенно състоянието й се подобрило и тогава тя категорично заявила на ответницата, че желае да я изведе от хосписа, като ответницата в крайна сметка се съгласила. Така на 28. 02.

2021 г. ищцата напуснала хосписа и ответницата я завела в дома си в град В.Т., където ищцата престояла само три дни. Ответницата категорично отказала да я приеме в дома си и да я обгрижва и отново предложила на ищцата да я настани в дом за стари хора, а ищцата отново отказала. Тогава ищцата решила да се върне в село М.. На 03. 03. 2021 г. двете отпътували за селото, като ответницата закарала багажа на ищцата и й напазарувала храна с пари, изтеглени от картата на ищцата, и я оставила. Ищцата прекарала в село М. пролетта и лятото, като инцидентно посещавала С. за здравни прегледи, а с ответницата поддържали контакт само по телефона. При първото си посещение в град С. през пролетта ищцата установила, че през време на престоя й в хосписа от апартамента били изхвърлени всичките й мебели, дрехи и лични вещи. В разговор с ответницата последната обяснила, че тя е преценила, че може да изхвърли вещите й и да продължи започнатия преди това от ищцата ремонт с идеята да отдава жилището под наем. Ищцата не можела да пребивава постоянно в апартамента в С., защото в него тя имала само един дюшек (подарен й от нейни приятели, за да има къде да спи) и нямала дрехи и обувки. През април 2021 г. Териториалната експертна лекарска комисия с решение установила, че ищцата е с 90 % инвалидност и със 100 % чужда помощ. На 03. 11. 2021 г. в село М. ищцата паднала, след което прекарала 12 дни в безсъзнание, като била намерена от съседи. Кметът на селото разбрал за състоянието й, както и че е самотна и няма кой да се грижи за нея, поради което й назначил личен асистент за сметка на бюджета на кметството. През ноември 2021 г. отново провела разговор с ответницата и потърсила помощта й, но ответницата й вдигнала скандал и категорично отказала да я вземе при себе си под предлог, че в дома й няма място и че „не иска да й мирише“. Ищцата ползвала помощта на асистента до юни 2022 г., след което освободила, защото установила, че краде нейни вещи. На 23. 06. 2022 г. ищцата се подложила на операция на очите във Военномедицинската академия в град С., като воденето на лекар, вземането й и помощта в домакинството и закупуването на лекарствата били осъществени от братовчедка и приятели на ищцата, съответно заплатени със собствени средства на ищцата. При това положение ищцата прави извод, че не е получила от ответницата издръжка и гледане в периодите, когато е била найуязвима и нуждаеща се. Освен това ищцата е била лишена от възможността да ползва имота, който прехвърлила, необезпокоявано. Следователно ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, поради което договорът следва да бъде развален. Иска от съда да постанови решение, с което да развали сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.

Претендира разноски.

Ответницата приема предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Твърди, че години наред е била в изключително сърдечни отношения с ищцата, като тя (ответницата) и съпругът й се грижили за нея. През 2018 г. след продължително боледуване от онкологично заболяване съпругът на ответницата починал, което ответницата преживяла много тежко. В този период ищцата настояла да й прехвърли 3 апартамента в град С., в който никога не е живяла. През 2019 г. по изрично настояване на ищцата имотът бил прехвърлен в полза на ответницата, а ответницата поела задължението да гледа и да издържа ищцата, като й осигури нормален живот, какъвто е водела до сключването на договора, в това число храна, медикаменти, грижи и др., лично или чрез трети лица. Ищцата освен това запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления недвижим имот, но продължила да живее в къщата си в село М., която обитавала целогодишно още от 1997 г. Отрича ищцата да е продължила да живее в жилището си в град С., като заявява, че ищцата всъщност го е посещавала за два-три дни в годината, когато е трябвало да посети град С.. Заявява, че още от сключването на договора е ангажирала двама души от село М. (Тодор Велков Славков и съжителницата му Ц.С.Н.). Отново по изрично настояване на ищцата през 2019 г. ответницата изтеглила кредит за основен ремонт на прехвърления имот, тъй като откакто бил закупен имотът не е бил ремонтиран и ищцата не е живяла в него. С ищцата се уговорили след обновяването апартаментът да бъде отдаден под наем, като двете да си разделят наемната цена. Така през 2019 г. ответницата извършила основен ремонт на прехвърления имот. Ответницата била готова и да започне да обзавежда имота, но тогава ищцата променила мнението си, отказал имотът да бъде отдаван под наем и продължила да живее в къщата си в село М.. Понеже ищцата била запазила правото си на ползване, ответницата спазила уговореното и не използва апартамента.

Отрича да е изхвърлила вещите на ищцата и да я е прогонила от имота в град С., като заявява, че ищцата лично е заявила кои вещи да бъдат оставени в мазето и кои да бъдат изхвърляни, когато ответницата се е съветвала с нея. На 14. 11. 2020 г. ангажираните от ответницата лица намерили ищцата в безпомощно състояние, уведомяват ответницата и викат „Бърза помощ“. Дежурният екип уведомил ответницата, че на ищцата ще й е необходим придружител. Ответницата веднага посетила МБАЛ „СВ. И. Р. - К. ЕООД въпреки тежката пандемична обстановка, закупила предписаните консумативи и необходими вещи на ищцата и заплащала по 110 лева на ден на жена на име К., която да раздвижва ищцата и да се грижи за нея. След изписването на ищцата въпреки изключително сложната ситуация поради пандемията ответницата успяла да намери много добър хоспис, в който да бъде проведена възстановителна рехабилитация след претърпения исхемичен инсулт. Заявява, че последиците от претърпян исхемичен инсулт не се лекуват с физиотерапия, а рехабилитация. Така ищцата и ответницата сключили договор с „Р.Х.“ ЕООД на 18. 11. 2020 г., като цената за престоя в размер на 35 лева на ден била поета изцяло от ответницата, а на ищцата били осигурени 24часово наблюдение и грижи от медицински специалисти, а освен това и всекидневна рехабилитация. Ответницата също така редовно посещавала хосписа през почивните дни. Наред с това ответницата подложила ищцата и на допълнителни кръвни изследвания в Диагностично-консултативния център „Д-Р С.Ч.“ в град В.Т. и организирала консултации с невролог и ехографист. На 28. 02. 2021 ищцата по собствено желание напуснала „Р.Х.“ ЕООД. Ответницата отрича да е разговаряла когато и да било с ищцата за настаняването на последната в дом за стари хора. На 03.

03. 2021 г. по желание на ищцата ответницата със съдействието на зет си Венелин Илиев я откарали в къщата й в село М.. Ответницата останала с ищцата няколко дни, като напазарувала храна и лекарствасъс собствени средства (изтеглената от картата на ищцата парична сума й била върната, като ищцата една седмица по-късно сменила дограмата на една от стаите с тези пари), уредила документите за Териториалната експертна лекарска комисия – град В., почистила къщата, извикала коминочистач, както и техник за телевизията. Освен това ответницата осигурила на ищцата две жени (К.П.И. и М.В.Н.), които да й помагат, като й готвят топла храна и пазаруват. Наред с 4 това ответницата редовно провеждала телефонни разговори с ищцата, за да знае как се чувства и дали иска нещо да й бъде осигурено, а също така често я посещавала през събота и неделя. Освен това ответницата предприела действия, във връзка с които на ищцата бил назначен и личен асистент – Т.Г.И.. През септември 2021 г. ответницата гостувала на ищцата, като двете обсъдили по какъв начин ищцата ще се отоплява през зимата. Първият ден от гостуването минал много добре, но на втория ден за изненада на ответницата ищцата започнала да се държи много грубо и дори я принудила да напусне къщата й късно през нощта. Ответницата много се уплашила, успяла да се приюти в селото и останала там два дни, за да се увери, че ищцата е добре. През ноември 2021 г. ищцата се разболяла, вероятно от ковид-19, а не е падала, както твърди в исковата молба, и изпада в много тежко здравословно състояние. Държала се неадекватно и отпращала лекарите, които били повикани, за да и помогнат. К.И. и М.Н. се обадили на ответницата и я уведомили, че състоянието на ищцата се влошава и че не могат да полагат грижи за нея (К.П.И. впоследствие починала, вероятно от ковид-19).