Определение № 600 от 10.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. З. П. с вх. № 10345/18.09.2025 г., идентична с частна жалба вх. № 10684/26.09.2025 г., уточнена с жалба вх. № 6968/05.11.2025 г. против Определение № 1373 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател К. З. П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 15 лв., като неоснователна. Жалбоподателят излага доводи за неправилна преценка на решаващия състав относно наличието на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Освен това сочи, че е освободен от заплащане на държавна такса и неправилно му е указано да внесе държавна такса за обжалване на определението за прекратяване на производството.

Отправено е искане да се уважи молбата му.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от К. З. П., против „Банка ДСК“ ЕАД, квалифициран от него с правно основание чл. 135 ЗЗД. В исковата молба се съдържа искане за освобождаване от заплащане на 1 държавна такса, тъй като ищецът не разполага с доходи, за което са представени доказателства.

Исковата молба е оставена без движение, като с Определение № 1245/27.08.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен производството е прекратено, поради недопустимост на предявените искове.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба с вх. № 9860/04.09.2025 г. от К. З. П..

С разпореждане № 593/05.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВТАС, с посочване на последиците от неизпълнението им.

С възражение вх. № 10306/17.09.2025 г., депозирано от К. З. П., се заема становище, че указанията за задължаването му да внесе държавна такса за обжалване противоречат на закона и съдебната практика, тъй като вече е освободен от заплащането на държавна такса.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 1373/18.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен администриращият съд е приел, че възражението има характер на нова молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса, поради което е анализирал данните от приложената декларация от страна на частния жалбоподател и изложените от него твърдения във връзка с предявения иск, като е приел, че той разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса, поради което е оставил молбата му без уважение, като неоснователна.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът 2 взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер на държавната такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето им.

В конкретния случай по делото е представена декларация за материалното и гражданско състояние на ищеца. В нея е посочено, че молителят няма имущество, няма доходи, не е семеен, няма задължения към лица, които издържа, притежава влогове ДСВ „Бъдеще“, без да е конкретизиран техния размер. Доколкото се оспорва олихвяването на тези спестовни влогове в настоящия спор, данни за техния размер се съдържат в обстоятелствената част на уточняващата молба – 37460 лв. по единия влог и 9972,55 евро по втория влог, които суми са внесени до 15.12.2021 г., като до този момент по единия влог е начислена лихва в размер на 5961,16 лв., а по другия – 1017,38 евро, т.е. сумите, налични по влоговете надвишават многократно средния годишен доход за страната. Дължимата държавна такса за обжалване на определението за прекратяване е 15 лв. и при извършване на съпоставка с размера на дължимата държавна такса и размера на паричните средства, с които частния жалбоподател притежава, може да се обоснове извода, че той разполага с достатъчно средства да я заплати. Доводът, че е студент, че му предстои да се издържа през това време, не може да бъде споделен, от една страна, липсват доказателства за осъществявано обучение във висше учебно заведение, от друга страна - преценката за финансовото състояние на молителя се прави към момента на възникване на задължението за заплащане на държавна такса, като бъдещите несигурни нужди не могат да бъдат съобразявани при съпоставката на това задължение и на финансовото състояние на молителя. Що се касае до оплакването, че молителят вече е освободен от заплащане на държавна такса, поради което са неправилни указанията на съда за внасяне на държавна такса за обжалване, настоящият състав констатира от материалите по първоинстанционното производство, че в тях не се съдържа произнасяне на съда по този въпрос, поради което споделя преценката, че възражението, депозирано на 17.09.2025 г., следва да се квалифицира като нова молба за освобождаване от държавна такса, по която молба съдът се е произнесъл с обжалваното определение.

3

По тези съображения настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса за обжалване, с оглед на това, че не е установено същият да няма достатъчно средства да я заплати.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното определение се явява съответно на приложените по делото доказателства, последица от което е потвърждаването му като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1373 от 18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател К. З. П. за освобождаване от заплащането на държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 15 лв., като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. З. П. с вх. № 10345/18.09.2025 г., идентична с частна жалба вх. № 10684/26.09.2025 г., уточнена с жалба вх. № 6968/05.11.2025 г. против Определение № 1373 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател К. З. П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 15 лв., като неоснователна. Жалбоподателят излага доводи за неправилна преценка на решаващия състав относно наличието на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Освен това сочи, че е освободен от заплащане на държавна такса и неправилно му е указано да внесе държавна такса за обжалване на определението за прекратяване на производството.

Отправено е искане да се уважи молбата му.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Окръжен съд Плевен е сезиран с иск, предявен от К. З. П., против „Банка ДСК“ ЕАД, квалифициран от него с правно основание чл. 135 ЗЗД. В исковата молба се съдържа искане за освобождаване от заплащане на 1 държавна такса, тъй като ищецът не разполага с доходи, за което са представени доказателства.

Исковата молба е оставена без движение, като с Определение № 1245/27.08.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен производството е прекратено, поради недопустимост на предявените искове.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба с вх. № 9860/04.09.2025 г. от К. З. П..

С разпореждане № 593/05.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВТАС, с посочване на последиците от неизпълнението им.

С възражение вх. № 10306/17.09.2025 г., депозирано от К. З. П., се заема становище, че указанията за задължаването му да внесе държавна такса за обжалване противоречат на закона и съдебната практика, тъй като вече е освободен от заплащането на държавна такса.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 1373/18.09.2025 г. по гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд Плевен администриращият съд е приел, че възражението има характер на нова молба по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса, поради което е анализирал данните от приложената декларация от страна на частния жалбоподател и изложените от него твърдения във връзка с предявения иск, като е приел, че той разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса, поради което е оставил молбата му без уважение, като неоснователна.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, съдът 2 взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер на държавната такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето им.

В конкретния случай по делото е представена декларация за материалното и гражданско състояние на ищеца. В нея е посочено, че молителят няма имущество, няма доходи, не е семеен, няма задължения към лица, които издържа, притежава влогове ДСВ „Бъдеще“, без да е конкретизиран техния размер. Доколкото се оспорва олихвяването на тези спестовни влогове в настоящия спор, данни за техния размер се съдържат в обстоятелствената част на уточняващата молба – 37460 лв. по единия влог и 9972,55 евро по втория влог, които суми са внесени до 15.12.2021 г., като до този момент по единия влог е начислена лихва в размер на 5961,16 лв., а по другия – 1017,38 евро, т.е. сумите, налични по влоговете надвишават многократно средния годишен доход за страната. Дължимата държавна такса за обжалване на определението за прекратяване е 15 лв. и при извършване на съпоставка с размера на дължимата държавна такса и размера на паричните средства, с които частния жалбоподател притежава, може да се обоснове извода, че той разполага с достатъчно средства да я заплати. Доводът, че е студент, че му предстои да се издържа през това време, не може да бъде споделен, от една страна, липсват доказателства за осъществявано обучение във висше учебно заведение, от друга страна - преценката за финансовото състояние на молителя се прави към момента на възникване на задължението за заплащане на държавна такса, като бъдещите несигурни нужди не могат да бъдат съобразявани при съпоставката на това задължение и на финансовото състояние на молителя. Що се касае до оплакването, че молителят вече е освободен от заплащане на държавна такса, поради което са неправилни указанията на съда за внасяне на държавна такса за обжалване, настоящият състав констатира от материалите по първоинстанционното производство, че в тях не се съдържа произнасяне на съда по този въпрос, поради което споделя преценката, че възражението, депозирано на 17.09.2025 г., следва да се квалифицира като нова молба за освобождаване от държавна такса, по която молба съдът се е произнесъл с обжалваното определение.