Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1778 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1471/2025
Вид
Определение № 1778
Подписан
06.06.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Екатерина Владимирова Мандалиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1778 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Екатерина Вл. Мандалиева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501471 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на С. Г. П., ЕГН – **********, против Определение № 5491/25.04.2025г. по гр.д.№ 3789/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 35129/26.03.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 1202/14.03.2025г. по гр.д. № 3789/2024г. по описа на ПРС - XXIII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност.

Въззиваемата страна „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК – 175074752, чрез юрк.***, депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., е подадена Молба с вх.№ 35129/26.03.2025г., с която е направено искане за изменение на Решение № 1202/14.03.2025г., на осн. чл.248 от ГПК, в частта за 1 разноските като се присъдят разноски в разумен и справедлив размер.

Позовава се на съдебна практика - Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д.

№ 1908/2022 г. на ВКС II т.о; Определение № 638Д8.03.2024 г. по ч.т.д. Ns 757/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 474/28.02,2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о.; съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

От насрещната страна „Профи кредит България“ ЕООД не е бил депозиран писмен отговор по молбата, на осн. чл.248 от ГПК.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Посочено е също, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Районният съд посочва също, че решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК. Затова, съдът не е обвързан от установения 2 минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в НМРАВ и може да присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдВ и под минималния размер.

В конкретния случай, били изложени подробни мотиви за определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на ЕАД Е. И..

Отчетена била липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното само едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът не се е явил, както и множеството на брой идентични казуси в съдилищата в РБългария, по които е формирана непротиворечива практика, което обуславя и идентичност на осъществяваната защита по всички тях.

С подадената частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Поконкретно се възразява, че присъденият размер е необосновано нисък.

Поддържа доводите от Молба с вх.№ 35129/26.03.2025г., че следва според правния резултат по делото да бъде присъдено адвокатско възнаграждение според НМРАВ, която няма обвързващ за съда характер, но същата служи за ориентир при определяне на размера на разноските за един адвокат.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

С молба за първото съдебно заседание от ЕАД Е. И. е заявено, че няма да има други доказателствени искания, няма възражения по доклада, претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв./с вкл. ДДС/, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА; като към делото вече е бил приложен и ДПЗС /на л.12/.

С Решение № 1202/14.03.2025г., постановено по гр.д.№ 3789/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., е признато за установено в отношенията между С. Г. П., ЕГН – **********, и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК – 175074752, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40019431944/21.08.2023 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК; както и е осъдено дружеството да заплати на ЕАД Е. И. сумата в размер на 480 лв. /с вкл. ДДС/ за адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата безплатно процесуално представителство по делото, определено на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

3

Районният съд, за да определи тази размер за адвокатско възнаграждение, аргументира, че по делото липсва фактическа и правна сложност, има множество на брой подобни казуси в съдилищата, проведеното е било само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.

Въззивният съд намира относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., че регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о.

В конкретния случай по делото е проведено само едно открито съдебно заседание на 27.01.2025 г. /протокол на л.80/, в което е извършен доклад, приети са приложените към исковата молба и писмения отговор по чл.131 от ГПК документи като писмени доказателства, приключено е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Въззивната инстанция намира, че определеният размер от 480 лв. /с вкл.ДДС/ е адекватен, с оглед на правилната преценка, че спорът не е с фактическа и правна сложност, а по делото е проведено едно открито съдебно заседание. Не се е наложило да се събират други доказателства, освен тези, които са представени към исковата молба и писмения отговор по чл.131 от ГПК.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 5491/25.04.2025г. по гр.д.№ 3789/2024г.

4 по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5