Определение № 2062 от 05.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2062 гр. София, 05.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502065 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и образувано по частна жалба вх.номер 4996/04.07.2025 г. на КОНПИ срещу определение 323 от 06.06.2025 г. на ОС Враца по гр.д. 435/2022 г., с което на КОНПИ като въззивен жалбоподател е оставено без уважение искането на КОНПИ да бъде изменено решение № 225/27.10.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. по описа на ОС-Враца в частта относно разноските.

Изложени са доводи, че съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ, приложима по силата на §5, ал. 1 ПЗР ЗПК ищецът КОНПИ е освободен от заплащане на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Позовава се и на чл. 84, ал.

1 ГПК. Посочва се, че според практика на ВКС исковете на Комисията по своята същност представляват публични държавни вземания, с оглед на което КОНПИ следва да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на последната норма. Прави се искане по чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, тъй като ответниците не са представили доказателства в административната фаза на производството.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в едноседмичен срок от връчването на препис от обжалвания акт – срок, предвиден в ГПК за подаване на частни жалби срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

На първо място, съдебната практика на ВКС, на която жалбоподателя се позовава, за да обоснове тезата си, са постановени основно по отменения ЗОПДИППД, в който обаче липсва правна норма относно дължимостта на държавна такса по исковата молба. Ако при неговото действие е имало място за тълкуване по въпроса дали е приложим чл. 84, ал. 1 ГПК, то в последващите закони за отнемане на незаконно придобито имущество, предвид включването на специални правни норми уреждащи дължимост на държавна такса, макар и при приключване на делото (чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ и в чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ), място за такова тълкуване няма. Тези специални норми изключват общото правило на чл. 84, ал. 1 ГПК, дори да се приеме, че предмет на исковете са публични държавни вземания, (по който въпрос има противоречива практика), като уреждат дължимост на държавна такса и от двете страни, в зависимост за коя изходът от спора е неуспешен. В този смисъл са цитираните от ОС Враца актове на ВКС: Определение № 2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1386/2024 г. на III г. о.; Определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г. на III г. о.; Определение № 1

6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4863/2024 г. на III г. о.; Определение № 2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1814/2024 г. на IV г. о.; Определение № 148/15.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4847/2024 г. на III г. о.

На второ място, съгласно трайната съдебна практика по прилагането на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ (определение по ч. гр. д. № 3047/24 г. на ІІІ г. о., Определение № 2526 от 20.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 13/2025 г., III г. о., ГК), идеята на законодателя е Комисията да не дължи разноските, направени заради поведението на ответниците, изразяващо се в непредставяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ (относно притежавано имущество; банкови сметки в страната и в чужбина; източници на средства и основания за придобиване на имуществото и за издръжка на семейството; сделки с имущество през проверявания период и източници на средствата за извършването им; задължения към трети лица; други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице) в административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, тогава когато е установено, че тези доказателства са от естество, че да повлияят на решението на Комисията по чл. 140, ал. 2 ЗОНПИ - съответно по т. 1 за прекратяване на производството по преписката) или по т. 2 за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Затова когато Комисията се позовава на нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, тя трябва точно да посочи кои доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза са повлияли на решението на комисията за предявяване на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ.

Голословното позоваване на посочената норма, без посочване на конкретни доказателства от значение за приложението на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, прави искането необосновано.

Вън от горното, в настоящия случай към отговора на исковата молба са представени единствено договори за дарение и записи на заповед, които първоинстанционният съд е приел, че не доказват законен източник на доход. Писмените доказателства, анализирани наред с другата информация и от вещите лица и послужили за извода на съда, че няма значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, са представени от Комисията, а не от ответниците. Ето защо, нормата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ не може да се приложи.

Изводите на ОС Враца са правилни, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.номер 4996/04.07.2025 г. на КОНПИ срещу определение 323 от 06.06.2025 г. на ОС Враца по гр.д. 435/2022 г., с което на КОНПИ като въззивен жалбоподател е оставено без уважение искането на КОНПИ да бъде изменено решение № 225/27.10.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. по описа на ОС-Враца в частта относно разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2