Разпореждане № 2769 от 03.09.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2769 гр. Разград, 03.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101533 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.

Постъпило е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Н.

С. Б. с ЕГН- ********** от гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ***, за следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № L303477 от 01.08.2022 г., сключен от длъжника с „ЮтеКредитБългария“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия: главница в размер на 1 221,15 лв. ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., договорна лихва в размер на 13,60 лева за периода 01.07.2023 г. - 01.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 175,85 лв. за периода 02.07.2023 г. - 25.08.2025 г. Заявителят претендира разноски по делото: заплатената държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лева.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2022 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД като заемодател и Н. С. Б. с ЕГН- ********** като заемател, по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски паричен кредит с № L303477, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1 500 лв., платима на 24 месечни вноски при ГЛП 20 % и ГПР 49,61 % с краен срок за плащане до 01.08.2024 г. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 389,98 лева.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 05.03.2025 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Н. С. Б., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № L303477 от 01.08.2022 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Според твърдението на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П1 ЮТЕ/L303477 от дата 10.3.2025 г., изпратено с известие за доставяне.

С Разпореждане № 2660/25.08.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани констатираните нередовности на заявлението като посочи извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. С разпореждането заявителят е предупреден за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено.

Разпореждането е връчено на заявителя на 01.09.2025 г. и в предоставения срок е постъпила молба, в която заявителят не е посочил извършените от длъжника плащания с аргумента, че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Н. С. Б. по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, като съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му. Същевременно, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съобразно приложените по делото доказателства за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за кредит в тежест на заемателя е уговорена "такса за разглеждане" на кредитна заявка в размер от 389,98 лв., за която съдът счита, че е договорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Прочитът на клаузата "такса за разглеждане" налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност, доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейността по разглеждане на кредитни заявки е такава, свързана с усвояването на кредита и е присъща за ответното дружество, доколкото преди да се предостави кредитно финансиране, по необходимост е нужно да бъде разгледана кредитната заявка на потребителя.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично запретява възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране. Същевременно, от прочита на договора за кредит се извежда заключение, че кредиторът не включва вземането за "такса за разглеждане" при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При включване на същата, общото задължение за периода на договора е в размер на 2 222,61 лв., което сочи размер на ГПР по-висок от посочения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на 2 разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора за кредит е посочен ГПР, който съществено се различава от действителните разходи.

С оглед изложеното, съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за неговото отхвърляне. За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление или да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Сергеева Банкина, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. Б. с ЕГН********** от гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ***, за следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № L303477 от 01.08.2022 г., сключен от длъжника с „ЮтеКредитБългария“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия: главница в размер на 1 221,15 лв. ведно със законната лихва от 25.08.2025 г., договорна лихва в размер на 13,60 лева за периода 01.07.2023 г. - 01.08.2024 г. и мораторна лихва в размер на 175,85 лв. за периода 02.07.2023 г. - 25.08.2025 г., 3 както и претенцията за присъждане на направените от заявителя разноски в производството.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя за възможността в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4