Разпореждане № 2109 от 09.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2109 гр. Разград, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330101193 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Х. И. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Ц. К.*******, общ. Ц. К., обл. Разград за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40006414611 от 28,10,2021 г.: неплатена главница в размер на 2884.14 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1266.33 лева, дължимо за периода от 20,10,2023 г. до 05,11,2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 555.6 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1022.2 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 19,01,2024 г., 224.42 лева лихва за забава от 21,12,2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,11,2024 г., законна лихва в размер на 143.14 лева, дължима от 05,11,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че А. Х. И. е заплатила на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД общо сума по договора в размер на 7661,38 лева, както и какви задължения са погасени с тази сума.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2021 г. между А. Х. И. /кредитополучател/ и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 40006414611, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок за плащане 20.10.2024г., при уговорени ГЛП 41% и ГПР 49,23%.

Длъжникът по договора е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 1250 лв. и услуга „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия 1 срок на ДПК, за която дължи 2300 лв.

Съгласно твърдения на заявителя А. Х. И. е направила 19 погасителни вноски, изпаднала е в забава съгласно погасителния план към ДПК, с оглед което съгласно уговореното от страните в OУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на 05.11.2024г. Общо заплатената от длъжника сума за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 40006414611 е в размер на 7661,38 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,23%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, отпуснатият в размер на 5000 лв. кредит освен със 3648,96 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 3550 лв., дължими за уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“. Закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във 2 връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК Плащанията за допълнителните пакети съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 40006414611 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че са извършени плащания в размер на 7661,38 лева, която сума надвишава размера на предоставената по договора главница, следва да не се присъждат за плащане както заявената главница, така и акцесорните вземания.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: **********, законен представител Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищов Чулак - управители, за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Х. И. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Ц. К.*******, общ.

Ц. К., обл. Разград за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40006414611 от 28,10,2021 г.: неплатена главница в размер на 2884.14 лева /две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1266.33 лева /хиляда двеста шестдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/, дължимо за периода от 20,10,2023 г. до 05,11,2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 555.6 лева /петстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1022.2 лева /хиляда двадесет и два лева и двадесет стотинки/; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева 3

/петстотин лева/, начислени на 19,01,2024 г., 224.42 лева /двеста двадесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/ лихва за забава от 21,12,2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,11,2024 г., законна лихва в размер на 143.14 лева /сто четиридесет и три лева и четиринадесет стоники/, дължима от 05,11,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г., както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4