Решение № 267 от 27.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110204467 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. П. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *** и посочен адрес за кореспонденция: *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5538237, издаден от ОД на МВР гр. Варна, с който на жалбоподателката Ф., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че на 16.01.2022 г. в 15:53 часа в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, по път Първи клас – 9 от гр. Варна в посока към гр. Бургас е установено с АТСС (TFR1 – M 524), че лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № В 1899 НА се движи със скорост от 78 км/ час – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката Т. П. Ф. намира издадения електронен фиш за налагане на глоба за незаконосъобразен, мотивирайки се във въззивната жалба, че липсват доказателства, установяващи описаното административно нарушение, което обстоятелство само по себе си представлява процесуално нарушение. Жалбоподателката Ф. отправя молба за отмяна на оспорения от нея електронен фиш за налагане на глоба.

1

В проведеното на 17.01.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4467 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Т. П.

Ф. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 12.01.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания, като се акцентира върху допуснатите нарушения в административно

– наказателното производство, които според жалбоподателката опорочават издадения електронен фиш за налагане на глоба.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител в проведеното на 17.01.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4467 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 12.01.2024 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 16.01.2022 г. в 15:53 часа на територията на с. Горица, общ. Бяла, обл.

Варна по път Първи клас – 9 от гр. Варна в посока към гр. Бургас е установено с АТСС (TFR1 – M 524), че лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № В 1899 НА се движи със скорост от 78 км/ час.

Лекият автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № В 1899 НА бил собственост на Т. П. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***.

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5538237, с който на Т. П. Ф., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени и гласни доказателства: самият електронен фиш 2 серия К № 5538237, издаден от ОД на МВР гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 16.01.2022 г.;

Протокол № 1 – 9 – 22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M, издаден от Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „Национална полиция“.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от Протокол № 1 – 9 – 22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M, издаден от Лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „Национална полиция“, регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Следва да се подчертае, че съгласно фикцията, предвидена в разпоердбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срока на валидност на 3 одобрения тип измервателно средство е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата на Т. П. Ф. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5538237, издаден от ОД на МВР гр. Варна е процесуално допустима, доколкото е депозирана в предвидения четиринадесетдневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и 4 обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 81 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 78 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 81 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 78 км./ч.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1 – M 524 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 78 км/ час при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ час, доколкото автомобила се е движел в териториалните очертания на с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като е установено превишение на скоростта с 28 км./ч.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението.

В случая не се оспорва собствеността на автомобила и факта, че на процесната дата – 16.01.2022 г. е бил управляван от жалбоподателката Т. П.

Ф..

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.

Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган (извън включването и изключването на АТТС), според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически 5 средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.

Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол от 31.10.2022 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното средство е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 14:30 ч. до 16:30 ч. в териториалните очертания на с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна на път първи клас – 9 в посока на движение на превозните средства към гр.

Бургас.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 28 км/ час законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100 лева (сто лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

В обобщение, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.