Решение № 3736 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3736 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330104527 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са от Х. А. Н. срещу „Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл. 22 от ЗПК за признаване на договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, за недействителен, евентуално съединен с иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за недействителна на клаузата на чл. 5 от договора, и иск с правно основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на 5 лв. /частично от 248,90 лева/ – недължимо платени по недействителния договор, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане.

Ищцата Х. Н. твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит № *** от *** г., за който бил приложим ЗПФУР, при следните параметри: чиста стойност в размер на 500,00 лева; срок от 5 месеца, лихва 10,22 % и ГПР 49,03 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 500 лв., Х. Н. установила, че освен заемната сума от 500 лв., й била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 248,90 лв. Към датата па подаване на иска Х. Н. била погасила задълженията си по договора за потребителски 1 кредит. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Посочен било само ГПР в %, но не бил посочен начинът на изчисляването му. Отделно от това, посоченият ГПР не отговарял на действителния, тъй като възнаграждението на поръчителя не било включено в него, а това следвало да бъде направено, понеже то представлявало скрито допълнително възнаграждение за кредитора и оскъпявало кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени разходите за предоставяне на гаранция, бил в размер над 70%. Изложеното което водело до недействителност на договора. Иска се от съда да уважи предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД досежно неговия размер, като същият се счита за предявен за 42,28 евро /превалутирани 82,70 лева/, който размер вече не е частичен, а съставлява цялото процесно вземане.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че между тях бил сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., при следните параметри: чиста стойност в размер на 500,00 лева; срок от 5 месеца, лихва 10,22 % и ГПР 49,03 %, а в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството ответник.

Горните обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит, погасителен план към същия и СЕФ, в който изрично е отбелязано, че за професионалния поръчител Ferratum Bank се дължи възнаграждение в размер на 248,90 лева (л. 12 от делото).

От приетото по делото заключение по ССчЕ, изготвено от *** Н. И., което се кредитира от съда като правилно и обосновано, се установява, че заплатената от ищеца на ответника сума възлиза на 582,70 лева, т. е. разликата между чистата стойност (главницата) по кредита и платеното е 82,70 лева /42,28 евро/. Установява се също така, че при включване на възнаграждението за гаранта Ferratum Bank в ГПР същият би възлязъл на 631,04 %.

По правото:

2

По иска за недействителност на договора за кредит:

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените искове за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договора за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тази сделка, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Фератум Банк“ не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от „Фератум Банк“, то сключването на договора за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредита. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „личен гарант“ или „гаранция от Фератум банк“. В тази насока са и твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредита.

3

Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР. В този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С337/2023, в което е прието: „…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“.

Понеже в случая е сторено противното на гореизложеното, то посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Предявеният главен иск следва да се уважи като се признае за недействителен процесният договор за кредит.

По иска за връщане на недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

С оглед горните констатации за фактите ищецът доказа, че е платил на ответника, освен чистата стойност (главницата) по кредита в размер на 42,28 евро. Какво е вършил ответникът със сумата след получаването й е ирелевантно за иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. „Фератум България“ ЕООД не съумя да докаже, че има основание да задържи сумата, тъй като съглашението, по което я е получил, се призна за изначално недействително.

Искът е основателен и следва да се уважи в цялост.

Следва да се присъди и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата – същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждането й е направено своевременно.

В диспозитива на решението всички суми ще бъдат посочени в евро 4 съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, понеже след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК сключения на 10.09.2020 г. между Х. А. Н., ЕГН **********, и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, договор за предоставяне на потребителски кредит №***, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Х. А. Н., ЕГН **********, парична сума в размер на 42,28 евро /четиридесет и две евро и двадесет и осем евроцента/ недължимо платена освен чистата стойност (главницата) по сключения между страните на *** г. недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 06.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5