Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1046/2020
Вид
Решение № 84
Подписан
30.03.2021
В сила
30.04.2021
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901046 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от С. М. С. и В. М. С., и двамата действащи чрез законен представител М. Е. С., с. Изворско, обл. Варна, с която са предявени искове по чл. 432 ал.1 от КЗ, против Застрахователно дружество "Бул инс” АД, за осъждане на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение в размер от по 200 000 лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, следствие от причинената смърт на Н.Т.Г. /майка/ от ПТП на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г. Б. Р., признат за виновен с Присъда № 60 от 02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. по описа на ВОС, влязла в законна сила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищците, чрез законния им представител М.С. твърдят, че на 06.02.2019 г., е настъпило ПТП с участници л.а. „Ауди А4“ с ДК№ *****, управляван от Г. Б. Р. и МПС, м.

„Мерцедес“ с ДК№ ***. Следствие на удара купето в задната част се деформирало до такава степен, че ламарините притиснали седящата на задна седалка майка на ищците Н.Т.Г., която в резултат на получените травматични увреждания починала на място. С влязла в законна сила на 24.06.2020 г. присъда № 60/02.10.2019 г. по НОХД № 971/2019 г. по описа на ОС Варна Р. е признат за виновен за това, че на горепосочената дата, при управлението на МПС нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Т.Г. – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „В“ от НК.

Твърдят ищците, че в същите е настъпила внезапна празнота от загубата на един млад 1 човек и тяхна майка, която ги е отглеждала в много любов. Връзката е била много силна и загубата на родителя е непреодолима. Децата са се затворили в себе си, не можели да спят спокойно, сънували кошмари при мисълта за майка им и плачели. Претърпели са силен емоционален стрес.

Считат, че застрахователят по ГО дължи овъзмездяване на претърпените болки и страдания в заявения с настоящата претенция размер. Счита всички възражения по отговора на ответника за необосновани.

Правна квалификация на правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, чл. 429 от КЗ.

Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД оспорва наличието на валидна застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС, валидна и към датата на ПТП. Другите релевантни твърдения по отговора са за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата поради пътуване в МПС, макар и на задна седалка, без поставен обезопасителен колан, с което е поставила себе си в по-голяма опасност. Настоява и, че търсеното обезщетение като размер е прекомерно завишено и не съответства на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения на този род вреди.

Останалите твърдения относно механизма на ПТП и другите елементи от фактическия състав на деликта, съдът не възпроизвежда, доколкото е налице влязла в сила присъда.

В съдебно заседание ищците поддържат собствените си аргументи, чрез процесуален представител, а ответникът със становище, депозирано от процесуалния му представител, поддържа твърденията си в отговора на исковата молба.

В хода на делото е конституирана като контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, на която е предоставена възможност за изразяване на становище каквото не е депозирано.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна.

На 06.02.2019 година настъпва ПТП на км. 9+700, на ГП 11 – 29 Варна – Добрич, в района на „Баир баши“, общ. Аксаково, обл. Варна, между л.а. „Ауди А4“ с ДК№ ****, управляван от Г. Б. Р., и т.а. марка „Мерцедес Арокс“ с ДКН№ ***. От последвалия удар била причинена смъртта на пътуващата на задната седалка на управлявания от Г. Б. Р. автомобил, Н.Т.Г..

Управляващият МПС – Г. Б. Р. е признат за виновен за допуснато ПТП по 2 непредпазливост с влязла в сила присъда № 60/02.10.2019 година по НОХД № 971/2019 г. по описа на ОС Варна, потвърдена с решение № 45/21.04.2020 година по ВНОХД 434/2019 г. по описа на ВАпС, поради което и съдът е указал на страните, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават.

Съдът е приел, че отсъстват безспорни факти по застрахователното правоотношение, но същевременно е задължил ответното дружество в срок до първото съдебно заседание да представи преписката по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG02118001473003, сключена между собственика на МПС л.а.

„Ауди“ и ответника по спора, с валидност към датата на ПТП – 06.02.2019 г., като е указано на ответника, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците по чл. 161 от ГПК.

Ответното дружество, след изрично дадено от съда указание не представя доказателства за наличието на застрахователно правоотношение, поради което и съдът приема за доказано обстоятелството относно валидно сключен и действащ към момента на ПТП договор, обезпечаващ гражданската отговорност на деликвента.

Само за пълнота, тъй като съдът не е указал на страните, че ще се ползва от данните в сайта на Гаранционен фонд, но факт е, че фигурират данни за наличие на застраховка именно с ответното дружество, прекратена на 04.03.2019 година. Съдът не приема отсъствие на правопораждащ факт за ангажиране отговорността на ответника и поради факта, че процесуалното поведение на ответника извън бланкетното възражение за отсъствие на застрахователно правоотношение, е насочено изцяло към опровергаване на елементи от фактическия състав на деликта или към аргументи по справедливия размер на обезщетението.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.

1. По размера:

Ищците съобразно разпределената доказателствена тежест са ангажирали гласни доказателства за установяване интензитета на претърпените болки и страдания.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М. – баба на ищците и майка на законния им представител се установява, че децата преди катастрофата са живяли с майка си – до месец преди инцидента. Поради това, че починалата заживяла на съпружески начала с друг мъж, голямото дете Стоян останало при свидетелката. Последната заявява, че синът е изживял много трудно факта, че майка му е починала, постоянно търси снимки на родителя, в училище е станал изнервен. Детето Василия, според свидетелката, въпреки че е била на година и 3 месеца към датата на смъртта на родителя, разпознава майка си по снимки. И двете деца говорят за липсата на майката пред баба си, която към 3 момента ги отглежда. Според свидетелката, починалата е била отговорен родител приживе, работила е и се е грижила добре за децата.

При горното съдът по размера намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.

С оглед доказаните факти по делото, съдът приема, че починалата Н.Г., към момента на инцидента, преди ПТП, при отсъствие на различно доказано, е била здрава и жизнена, в ранен етап от живота си, с две малки деца. Инцидентът е причинил тежки увреждания, които са довели до смъртта на пострадалата, а наказателният съд е приел, че именно следствие ПТП е настъпил фаталният изход – въпрос, който не подлежи на пререшаване.

Смъртта на Н.Г. е причинила не само шок и стрес, но и мъка, която към момента очевидно не е преодоляна от ищците, предвид ранната им възраст, като следва да се отчете факта, че тепърва децата на пострадалата ще търпят последиците от отсъствието на майка си. Това особено важи за детето Василия, която на практика няма и да опознае майчината обич и подкрепа като се има предвид и зависимостта й в ежедневието от майчиното присъствие.

Относно детето Стоян, следва да се отчете настъпилата промяната в отношенията му с хората след смъртта на майка му. Независимо, че детето в последния месец преди смъртта на родителя е живяло при бабата, не следва да се категоризира установената майчина връзка на детето доколкото се установи, че пострадалата е била много грижовна майка и към двете си деца. Ищците са деца на крехка възраст, майчината грижа и присъствие трудно биха могли да бъде заместени от друг, било то и бабата или бащата още повече, че липсата на майчиния пример в тяхното изграждане като личности ще ги съпровожда цял живот.

Като се има предвид и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията, настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението този от 100 000 лева за всеки от ищците, до който предявеният иск е доказан по размер.

Претендираният от по 200 000 лв. за всеки, е завишен и за горницата съдът ще отхвърли иска за неимуществени вреди. Не се установи претърпените болки и страдания да са с интензитет по-висок от обичайния за този вид – смърт на родител.

2. По въпроса за съпричиняването:

Ответникът, в чиято тежест бе разпределено доказване на този факт ангажира гласни 4 доказателства.

От разпита на деликвента Г.Р. се установява, че починалата е стояла на задната седалка, в дясната част на колата. На отиване към гр. Аксаково, всички пътници в автомобила са били с поставени предпазни колани, като на връщане към село Изворско, всички са влезли в колата по различно време и свидетелят не е обърнал внимание дали Н.Г. е била с поставен предпазен колан. Лицето сочи, че не помни какво се е случило непосредствено след настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в безсъзнание.

Не се установява при това пострадалата да е пътувала с поставен обезопасителен колан, което съставлява нарушение по чл. 137а от ЗДвП.

В същото време трябва да се отчете, че само по себе си обстоятелството дали пострадалата е била с или без поставен колан е ирелевантно ако не се установи, че смъртта с оглед характера на травматичните увреждания, би могла да бъде избегната. Застрахователят не е доказал именно това, че летален изход не би настъпил ако поведението на починалата е било съобразено с горепосоченото законово изискване.

3. По въпроса за лихвите и началния момент на дължимост:

Ищецът е уведомил на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ застрахователя за настъпилото ПТП на 12.03.2019 година /така претенция л. 11 по делото/. Не е спорно, че до сезиране на съда – 08.09.2020 година няма произнасяне от застрахователя по отправеното към него искане. Не се твърди, респективно доказва и застрахователят да е изискал допълнително документи от страна на заявителя по реда на чл. 106 ал.3 от КЗ. Съгласно чл. 496 ал.1 от КЗ срокът не може да бъде по-дълъг от 3 месеца от предявяване на претенцията /освен при допълнително изискани документи, каквато не е настоящата хипотеза/. В рамките на същия застрахователят или следва да определи и изплати размера на обезщетението или да постанови отказ, било поради доказано основание за отказ или поради това, че размера на вредите, които се заявяват не се доказва, в който случай е възможно и определяне на помалък размер на обезщетението.