Решение № 867 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 1937/31.03.2025г, постановено по гр.д.№ 1067/2024г по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, е признато за установено по отношение на Р. А. Г., с ЕГН **********, по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ срещу А. С. В., с ЕГН: **********, че ответникът дължи сума в размер на 110000,00лв./сто и десет хиляди лева /– главница по запис на заповед, издаден на 02.02.2023г., ведно със законна лихва от датата на заявлението-28.07.2023год. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42452/2023год., СРС, ГО, 180 състав. Осъден е А. С. В., с ЕГН:

**********, да заплати на Р. А. Г., с ЕГН **********, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 6715,00лв.-разноски по делото. Осъден е А. С. В., с ЕГН: **********, да заплати на Р. А. Г., с ЕГН **********, на осн.т.12 от ТР №4/2014год. на ОСГТК на ВКС, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2600,00лв.-разноски по ч.гр.д. № 42452/2023год., СРС, ГО, 180 състав.

Решението е обжалвано от А. С. В., чрез адв.Ат.В. и адв.Ан.Л. от САК, с доводи, че е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения. Възразява срещу приетото, че подписите и изписаният текст на записа на заповед са положени от него, тъй като съдът е игнорирал оспорването на заключението по съдебно-графическата експертиза. Излага доводи, че изводите на вещото лице са протИ.речиви.

В писмената защита на процесуалните представители на въззивника се поддържа, че процесният запис на заповед не е подписан от А. В. и не е изписал имената си, че не са налице облигационни отношения, поради което няма интерес да се задължи да заплати 1 процесната сума, че не му е бил предявен на 2.03.2024г. Възразява срещу кредитиране на заключението по тройната съдебно-графическа експертиза, тъй като не са съобразени различаващите се елементи в изписването на парафа на подписа и са обяснени с „вариантност“ на писането, като не са обсъдени разлики като ъглово или примковидно свързване, спирания, прекъсвания и присъединявания на движения при изписването, като са ги обяснили с разлив на химикална паста, а не с имитация на почерка и подписа.

Посочените разлИ.ия не са илюстрирани със снимков материал в експертното заключение и несъвпадащите признаци не са изследвани. Поддържа, че следва да се кредитира заключението по съдебно-графическата експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д., обективирана в Протокол № 19 от 22.10.2024г., с което е прието, че подписът и текстът не са положени от А. С. В., тъй като същото е обосновано, аргументирано и логично.

Ответната страна по жалбата-Р. А. Г., чрез адв.Ив.Г. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са неоснователни доводите срещу заключението по съдебно-графическата експертиза, тъй като от същото е установено, че ръкописното изписване „А. С. В.“ и подписът, положен в графа „подпис на издателя“, са положени от лицето А. С. В.. Възразява, че срещу изложеното, че в първоначалното заключение на вещото лице са установени множество несъвпадащи общи и частни признаци, като от разпита на експерта в съдебно заседание е установено, че има много съвпадения и не може да се даде категорично заключение. Във второто заключение, въз основа на събраните образци и първоначално използваните, вещото лице е достигнало до категоричен извод, че подписите и ръкописният текст са положени от А. С. В., че е налице голяма вариантност на подписа и изписването на буквени знаци, а не за имитация. Претендирала е да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

В писмената защита на процесуалния представител се поддържа, че следва да се кредитира заключението по тройната съдебно-графическа експертиза, тъй като вещите лица са дали категоричен извод, че А. С. В. е положил подписа и изписал собственоръчно имената си в процесния запис на заповед, тъй като са налице множество съвпадения със сравнителните образци, както в общите графически признаци, като транскрипция, степен на обработеност, относителен размер и наклон, степен на свързаност.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно.

Ищцата по делото-Р. А. Г. е посочила в исковата молба, че на 02.02.2023г., в гр.

София, А. С. В., в качеството на издател и платец, е издал запис на заповед в полза на Р. А.

Г., за сума в размер на 110 000лв., с падеж на 02.03.2023г. На падежа на менителничното задължение не е било извършено плащане. Записът съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на ТЗ. Подадено е било заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, като са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по дело №42452/2023год. по описа на СРС, 180 състав. Претендирала е на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, да се установи, че ответникът дължи сумата от 110 000,00лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от А. В. на 02.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2023г., до изплащане на вземането и предявен при условията на евентуалност иск с пр. основание чл.534, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 110 000,00лв., с която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 28,11,2023год. до изплащане на вземането.

Ответникът- А. С. В. е оспорил исковата претенция. Заявил е, че записът на заповед 2 не е подписан от издателя, че е изготвен без негово знание и съгласие на неизвестна дата, с неизвестно съдържание. Оспорил е да е налице неоснователно обогатяване, тъй като същото предполага действителен менителничен ефект и настъпване на предвидените в чл.534 от ТЗ условия -изтекла погасителна давност за упражняване на менителничните права или да не могат да се упражнят поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазването им.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция. Приел е, че не е въведено наличие на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, поради което не подлежи на изследване. Позовал се е на заключението на съдебно-почерковата експертиза и е приел, че възражението за неавтентичност на документа е неоснователно.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на Р. А. Г. срещу А. С. В. за сумата от 110 000лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден от А. В. на 2.02.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение28.07.2023г по дело № 42452/2023г по описа на СРС, до изплащане на вземането и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 110 000лв., която се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 28.11.2023г до изплащане на вземането.

Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/.

Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните правни сделки и поради това причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, които формират съдържанието на записа на заповед. При преценка на представения запис на заповед въззивният съд счита, че същият съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.535 ТЗ.

Спорен въпрос по делото е дали процесният запис на заповед е подписан от А. С. В. и дали е изписал името си.

По делото са изслушани заключения по съдебно-графически експертизи.

От заключението на вещото лице Г. Б. Д. се установява, че действително е налице несъвпадане на някои от признаците/общи и частни/ на почерка, но наличието на други признаци по обем и идентификационна стойност са достатъчни да обосноват категоричен извод за авторството на документа. Това са признаци, които се наблюдават и в сравнителния текст и в изследвания текст, което сочи на идентичност на титуляра. Посочените несъвпадения при изследвания текст и сравнителния материал са в общи признаци, а частните признаци са тези, които идентифицират конкретното лице. В сравнителните образци и изследвания документ има частични разминавания в общите признаци, които нямат такава тежест, както частните признаци. По методиката на изследване е допустимо част от общите признаци да не съвпадат, тъй като са обусловени от редица обстоятелства– от разстоянието, от мястото, където се пише, от това дали е на бял лист или на линиран и др. обстоятелства. Отразеното в заключението от 22.10.2024 г. в т. VІІІ за несъвпадения в общи графични признаци, а в заключението от 19.12.2024 г. в т. VІІІ като съвпадение е поради недостатъчност на първоначално използвания сравнителен материал. Единичните несъвпадения са в резултат на висока вариационност при изписването от страна на лицето.

От заключението по тройната съдебно-графическа експертиза, изслушано пред въззивната инстанция, се установява, че подписите в графи „Подпис на издателя“ и „За издателя“ в запис на заповед от 2.02.2023г за сумата от 110 000лв. са положени, а ръкописните текстове, касаещи трите имена под подписите, са написани от А. С. В..

Посочили са, че при сравняване на изследваните подписи в процесния запис на заповед и образците от подписа на А. С. В. са установени съвпадения в общите/транскрипция, степен 3 на обработеност, относителен размер и наклон, степен на свързаност/ и такива по-характери частни признаци като наличие на начален рефлекторен щрих при изписване на първия елемент на буквата „А“, форма на движение при свързване на вертикалните елементи на буква „А“-два варианта: ъглова и дъговидна, количество на движения при изписване на буква „В“-намалено, за вертикален елемент е използван вторият вертикален елемент на буква „А“-изписани монограмно, сложност на движение при изписване на дъговидните елементи на буква „В“-опростено, не е дописан редовният елемент, относително разположение на точката на пресичане на движението при изписване на дъговидния елемент на буква „В“ спрямо втория вертикален елемент на буква „А“ върху него, относително разположение на безбуквения елемент, спрямо редовата линия на монограма-над нея, форма на движение при свързване на началната част на парафа-примковидна, относително разположение на завършващия парафен елемент-хоризонтално върху подписа, форма и направление на движението при изписване на завършващата част на парафа-праволинейна, с направление отляво-надясно, /приложение 1 и 2/. Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваните подписи и образци от подписа на А. С. В. са положени от едно и също лице.

Изследваните ръкописни текстове са написани с ръкопечатни букви, със средна степен на обработеност, с променлив наклон, голям по размер, несвързан почерк, като образците от подписа на А. С. В. се характеризират със същите характеристики, като описаните по-горе. В рамките на естествената вариантност са установени устойчИ.ст и съхраняемост на характерните особености на изградения писмено-двигателен навик на лицето. Използваните образци произхождат от едно и също лице, графическите признаци са с добра степен на идентификационна значимост и са годни за сравнително изследване.