Решение № 543 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Камелия Николова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200832 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия И. Д. К. срещу въззивно решение № 275/23.07.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 11-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 588/2025 г.

В касационната жалба на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Аргументират се, съответно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение с неспазване на задължителните указания на ВКС, дадени с предходното касационно отменително решение, както и с неправилна доказателствена оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от разпитаните като свидетели поемни лица, участвали при претърсването на лекия автомобил и жилището на подсъдимия К.. Отделно се сочи липсата на неотложност на извършените претърсвания и изземвания, което ги опорочава като годни следствени действия, поради липса на предварително разрешение от съдия при съответния съд, а осъщественото „наблюдение“ на действията на подсъдимия по придвижването му с процесния лек автомобил се определя като използване на специално разузнавателно средство/СРС/, за което не е налице съответно разрешение от компетентен съд.

Нарушението на материалния закон се обосновава със субективна неъставомерност на 1 извършеното от подсъдимия деяние, поради липсата му на специални познания за естеството на намерените наркотични вещества, както и на доказателства, че е бил информиран за съдържанието на превозваните таблетки и тези, които е държал в дома си.

Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се поддържа по съображения за отказ да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, предпоставки, за която са налице с оглед прекомерната продължителност на наказателното производство по вина на съответните компетентни органи. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимият К. пред ВКС се представлява от упълномощен защитник адв. Й., който пред касационната инстанция поддържа жалбата с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху неизпълнението на указанията на ВКС при предходното разглеждане на делото относно оценката на годността на доказателствените източници – протоколи за претърсвания и изземвания, показания на свидетели и извършване на полицейски действия извън района на изготвения план за полицейска операция. Оспорва субективната страна на деянието, поради липса на установени по делото познания от подзащитния му относно естеството на държаните таблетки. Намира наложеното наказание за явно несправедлИ., поради наличието на множество смекчаващи обстоятелства по делото и прекомерното му забавяне, поради недостатъци в работата на органите на наказателното производство.

Подсъдимият К. в последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че следва да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения чрез неправилна оценка на протоколите за претърсване и изземване не намира опора в материалите по делото и не се установява от мотивите към въззивния съдебен акт. Наложеното наказание оценява като справедлИ. отмерено, при отчитане от контролирания въззивен съд на всички обстоятелства от кръга на чл. 54 от НК и поради липса на основания за приложение на разпоредбата на чл.

55 от НК.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред след като с Решение на ВКС, 3-то НО, № 207/07.05.2025 г. по н.д. № 167/2025 г. е била отменена въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 8/03.04.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. №1469/2023 г. в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция относно осъждането на подсъдимия И. Д. К. за престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и делото е върнато в 2 тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

С първоинстанционната присъда на Софийски Градски съд /СГС/ №40002/12.09.2003 г. по н.о.х.д. № 108/2022 г./ в контролираната част от въззивния съд при второто разглеждане на делото/ подсъдимият И. К. е бил признат за виновен в това, че на 28.01.2016 г. на територията на гр. София при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества под формата на амфетамин в особено големи размери / подробно описани в присъдата/, поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим на изтърпяване, определен на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на 20 000 лв. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднат периода, през който подсъдимият е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата и съдът е постановил неговото унищожаване, както и се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия К. направените по делото съответни разноски в хода на досъдебното и съдебно производство.

С нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 8/03.04.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. №1469/2023 г. ( въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия К.) присъдата на СГС по отношение осъждането на подсъдимия К. е потвърдена изцяло.

След отмяната с решение на ВКС 3-то НО, № 207/07.05.2025 г. по н.д. № 167/2025 г. на постановената въззивна присъда при новото разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 275/23.07.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 11-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 588/2025 г., с което присъдата на СГС в частта относно осъждането на подсъдимия К. е била потвърдена.

Предмет на настоящата касационна проверка е второто въззивно решение на САС, с което е потвърдена присъдата на СГС по отношение осъждането на подсъдимия К. за престъпление по чл. 354а, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Касационната жалба на подсъдимия К. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, чиято основателност има за законова последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се състоят в доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за авторството на подсъдимия, поради неправилна оценка на процесуалната годност и стойност на доказателствата и доказателствените 3 средства, за които съдът е намерил, че го подкрепят. Основен довод в подкрепа на становището на подсъдимия и неговата защита срещу доказателствената дейност на въззивния съд е неправилното кредитиране на протоколите от извършените претърсвания и изземвания на автомобила и жилището на дееца, чрез които са били иззети и приобщени по делото наркотичните вещества, предмет на престъплението, за което е предаден на съд.

Оспорва се неотложността на следствените действия, за която се твърди, че не е била налице, поради което извършването им е следвало да бъде осъществено само след предварително получено разрешение от съдия от съответния съд, каквото по делото липсва.

Последното, според защитата определя изготвените протоколи от следствените действия като негодни доказателствени средства, които не могат да се ползват при възприемането на фактическите изводи на проверяваните съдилища.

Възражението е неоснователно.

Съществена част в поддържаната аргументация за липса на неотложност на оспорените следствени действия се отдава на обстоятелството, че по делото се съдържа предварително изготвен план за провеждане на полицейската операция, който е следвало да бъде придружен с подадени искания до съответния първоинстанционен съд за разрешаване на конкретни действия, което не е било направено. Както и на дадените с решението на ВКС указания за преценка на законосъобразността на следствените действия по изземване на наркотичното вещество.

В отменителното решение на ВКС въпросът с процесуалната годност на следствените действия по претърсване и изземване на високорисковия наркотик е бил поставен поради това, че в първото въззивно производство част от материалите по досъдебното производство, в които се съдържа изготвен План за провеждане на Полицейска операция от служители на ГДБОП- МВР изобщо не са били взети предвид от контролиращата въззивна инстанция. Тези материали не са били изпратени на въззивния съд, както и не са били изискани в хода на въззивното производство, поради което апелативният съд не е могъл да се запознае с тях и да ги съобрази при формирането на фактическите си изводи, което е било част от аргументацията на ВКС за отмяна на въззивната присъда.

Вторият въззивен състав, чието решение се контролира в настоящото касационно производство е постановил решението си при запознаване с всички налични доказателствени материали, събрани в хода на наказателното производство, в това число и с неприобщените материали пред първия въззив. Постановеното решение е на базата на комплексен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и при вярна оценка на процесуалната годност и стойност на доказателствените средства и събраните доказателства. Въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на годността на следствените действия по претърсване и изземване на наркотичните вещества, предмет на престъплението, както относно тяхната неотложност, така и по отношение на изготвените протоколи в съдържателен план. Становището на въззивния съд за наличието на неотложен случай е формирано при отчитане на изготвения план за провеждане на полицейска операция, част от неприобщените по първото въззивно производство материали, който в 4 контролираното въззивно решение е бил оценен обективно по своето съдържание. Правилно САС е посочил, че полицейската операция е била организирана по повод наблюдение на група лица, във връзка със събрани данни за евентуална предстояща сделка с наркотични вещества, като наличната към датата на планирането й информация не е включвала конкретика по отношение на подсъдимия К. и управлявания от него автомобил, който се е появил инцидентно в хода на провеждането й. Претърсването на управлявания от подсъдимия К. автомобил е било извършено поради инцидентно установена свързаност на подсъдимия с останалите лица, спрямо които се е провеждала полицейската операция, за която е бил изготвен предварителен план. Съгласно фактите по делото двата автомобила, на подсъдимия и останалите лица, обект на провежданата полицейска операция са се придвижвали съвместно един след друг по време на наблюдението от полицейските служители и след като са напуснали територията на град /населено място/ и са се установили на паркинг на магазин /магазин/, находящ се на /път/ в /населено място/, К. е напуснал собствения си автомобил и се е присъединил към останалите две лица в техния автомобил/. При тези фактически данни, предварително подготвена полицейска операция с цел установяване и предотвратяване на незаконно разпространение на наркотични вещества от група лица; съгласувани действия между лицата, спрямо които се е провеждала полицейската операция и подсъдимия К., който се е присъединил инцидентно към наблюдаваните лица и установяване в управлявания от него автомобил на наркотични вещества, които са били иззети в резултат на извършено претърсване, изводът на въззивния съд за неотложността на следственото действие, което е било извършено без предварително разрешение от съдия от съответния съд, респективно за процесуалната годност на съставените протоколи е правилен и законосъобразен. В тази връзка САС правилно се е позовал на практиката на ЕСПЧ относно критериите за законосъобразност на извършените следствени действия, проведени в условията на неотложност без предварително съдебно разрешение, които следва да се разглеждат в контекста на допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ под „предвидена от закона“ намеса в правата на засегнатото лице, гарантирани от чл.8 от ЕКПЧ се има предвид наличие на правно основание в законодателството на държавата, което трябва да е достатъчно достъпно и предвидимо и да е в съответствие с принципа на върховенство на закона. Необходимо е разрешенията да се основават на закона, да преследват легитимна цел и намесата в личната сфера на засегнатото лице да е необходима в едно демократично общество. Съдът в Страсбург е последователен в решенията си /Посевини срещу България; Говедарски срещу България; Смирнов срещу Русия и др./,че липсата на разрешение от съд за извършване на претърсване може да бъде компенсирана от наличието на контрол от съдия, осъществен “ex post factum“ върху законността и необходимостта на приложената мярка за разследване, като от съществено значение е упражненият контрол да бъде ефективен, с оглед особените обстоятелства по делото. За ефективността на упражнения контрол се съди не само от мотивите на определението, с което се одобрява извършеното следствено действие, но и от информираността на лицето, чиято сфера се засяга относно целта на същото и конкретния вид предмети, които се цели да бъдат открити чрез неговото извършване и тези, които са 5 били иззети при претърсването.