Решение № 709 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20235330206629 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 733659-F725558 / 27.10.2023 година на Директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, с което на „К. и С.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, ЕГН **********, за нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл.

179, ал. 1, предложение 4. от ЗДДС (в редакцията на нормата към измененията с ДВ, бр. 105 от 2014 година, в сила от 01.01.2015 година) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

В Жалбата си „К. и С.“ ООД чрез пълномощника си адвокат Г. Г. В. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление по съображения, че дружеството не развива дейност от години, че виновен за бездействието е счетоводителят, неизпълнявал задълженията си заради проблем между него и роднина на ** П. К., като се изтъква, че от неподаването на документите не са настъпили негативни последици за държава и фиска.

1

Редовно призовани за съдебно заседание на въззивната инстанция, нито законният представител на жалбоподателя, нито процесуалният представител са явяват за лично упражняване право на защита. Представена е молба от адвокат Г. В., с която отново се поддържат доводите по жалбата с изразено мнение, че случаят е маловажен или явно маловажен по смисъла на чл. 63, ал.

2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН. С твърдение, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период (предвид че Наказателно постановление № 733659-F725558 / 27.10.2023 година касае неподаване на справка-декларация) пространствено се излагат съображения с цитиране на тълкувателни решения на Върховния административен съд и решения на Административен съд Пловдив за незаконосъобразност на процесното

Наказателното постановление. Разсъждава се в насока, че съставомерната форма на изпълнителното деяние по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, изразяваща се в неизпълнение на задължението да се подадат в указания от закона срок посочените в правната норма данъчни документи – отчетни регистри без справка-декларация или справка-декларация без отчетни регистри – представлява едно противоправно бездействие в нарушение на една материално правна норма (визираната), което води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в срока установен от закона, и в този смисъл според защитата следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции в два отделни наказателни процеса и така се погазва принципът на чл. 18 от ЗАНН за едно нарушение да се налага едно наказание.

Като самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление се изтъква още, че наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, особено при отчитане, че за едно и също нарушение са наложени две самостоятелни санкции в два самостоятелни процеса.

Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си 2 представител главен юрисконсулт Б. И. Ш. излага аргументи защо случаят не може да се счете за маловажен и моли да се отхвърли жалбата с потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на материалния и процесуалния закон; претендира разноски, за които представя списък.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

В средата на всеки месец (14-о или 15-о число – първия работен ден от календара) компетентните за целта служители в Териториална дирекция на НАП - Пловдив по информационната система на Агенцията извършват проверка за подадени от регистрираните по ДДС лица на справки-декларации и отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС. Така на 15.06.2023 година от инспектора по приходите В. Й. Г. (**) е установено, че от страна на „К. и С.“ ООД - Пловдив до 14.06.2023 година не е подадена справка-декларация за данъчен период: 01.05.2023 година – 31.05.2023 година. Констатирано е още, че за същия данъчен период липсва подаване от „К. и С.“ и на отчетни регистри.

По установените обстоятелства на 23.06.2023 година и на 19.07.2023 година на дружеството жалбоподател по седалището и адреса на управление са изпратени покани за съставяне на актове за установяване на съответните нарушения, като на 04.09.2023 година при хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F725558 за неподаване за съответния данъчен период на справка-декларацията, който Акт е връчен срещу подпис на ** П. С. К. на 13.09.2023 година.

Въз основа на Акт № F725558 / 04.09.2023 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

3

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, включително по приложените към административнонаказателна преписка.

От правна страна:

Съгласно разпоредбите на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС за всеки данъчен период всяко регистрирано по този закон на конкретно посочени основания данъчно задължено лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 – дневниците за покупките и продажбите, като декларациите и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. От своя страна данъчен период по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справкадекларация с резултата за този данъчен период, като данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета (ал. 2).

Не спори, че дружеството жалбоподател е регистрирано лице по ДДС съгласно Закона и в случая с оглед установените факти правилно на „К. и С.“ ООД е вменено в отговорност нарушение по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, тъй като липсва изпълнение на императива за подаване до 14.06.2023 година на справка-декларация за месец май 2023 година.

За нарушението точно е посочена и санкционната норма по чл. 179, ал. 1, предложение 4. от ЗДДС, чийто тест в редакцията му към датата на деянието визира, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.

125, ал. 1 от ЗДДС, или не я подаде в предвидените срокове, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лв. до 10000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

Правилно се сочи от защитата, че това нарушение е формално, на т. нар. просто извършване, т. е. противоправният обществено опасен резултат настъпва със самото бездействие за изпълнение на задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи и в случая е без значение дали бившият счетоводител на „К. и С.“ ООД е в някакъв конфликт с роднини на ** П. К., защото дружеството е самостоятелен правен субект, 4 носител на собствени права и задължения при упражняваната от него дейност и е носител и на административнонаказателна отговорност с налагане на имуществена санкция, щом е налице неизпълнение на тези задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността (вж. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН). Тук следва да се упомене също, че е без значение и обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е упражнявало дейност през последните 7-8 години и това би могло да се установи от съответните депозирани данъчни декларации по Закона за счетоводството. Разпоредбата чл. 125, ал. 4 от ЗДДС визира, че справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, което означава, че задължението по чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗДДС не отпада при липса на търговска дейност, щом регистрираното по ДДС лице съществува в правния мир.

Липсват и основания да се счете, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН за приложението на чл. 63, ал. 4 във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, още по-малко случаят да е явно маловажен съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Конкретното нарушение не обосновава извод да е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. От една страна, нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормалното функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност и тяхното нарушаване поначало представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Затова регистрираните по ЗДДС търговски дружества при осъществяване на дейността си по занятие следва да я организират по начин да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към тази дейност с оглед специалната данъчна регистрация. От друга страна, видно от представените писмени доказателства, случаят не е инцидентен – на „К. и С.“ ООД е ангажирана административнонаказателната отговорност за неподаване на справкадекларация не само за месец май 2023 година, но и за още шест данъчни периода. Същевременно продължителността на забавата на скрепеното със срок задължение е един от критериите за укоримост на деянието, като тази забава изобщо не е малка – справка-декларацията е подадена на 19.09.2023 5 година, след като дружеството жалбоподател е канено два пъти с ясно посочване в поканите за какво следва да се яви в териториална дирекция на НАП - Пловдив и след като вече са му връчени актовете за установяване на същите административни нарушения, между които и Акт № F725558 / 04.09.2023 година.

Във връзка с горното са несъстоятелни и доводите на адвоката за нарушаване на принципа на пропорционалност с позоваване на практика на Съда на Европейския съюз. Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН – в границите на размера по специалната норма е, наложено е в минимума на предвиденото с оглед вида и тежестта на нарушението, за да се счете несъответствие с преследваната цел по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото (регистрираните по ДДС лица в случая).

Що се отнася до защитното възражение за нарушаване на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАНН, защото на „К. и С.“ ООД е дублирано наказанието, тъй като е санкциониран и за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период следва да се отбележи следното:

От доказателствата по делото се установява, че за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период на жалбоподателя е съставен и Акт № F725565 / 04.09.2023 година за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 733661-F725565 / 27.10.2023 година.