Решение № 1683 от 01.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100507421 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 64504/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 28 състав, П.та на Р.Б.- със седалище в гр. София, е осъдена да заплати на М.Я.Я. /ЕГН **********/ на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 15 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно Постановление № 3043/ 2015 г. от дата 02.09.2015 г. на прокурор А.В. при РП- Плевен, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за сумата над 15 800 лева до пълния претендиран размер от 17 250 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът П. на Р България е осъден да заплати на ищеца М.Я. сумата 1 703.65 лева- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът М.Я. е осъден да заплати на ответника П. на Р България сумата 8.41 лева- разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника П. на Р.Б. /ПРБ/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените осъдителни искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М.Я.Я. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли 1 постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

Отговорността по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди противоправни действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е гаранционно- обезпечителна, обективна- безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител /делинквент/, чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира. За осъществяване фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: противоправно деяние на изпълнителя- пряк причинител; вреди за ищеца; пряка причинна връзка между деянието и вредата; възлагане на работата от ответника; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя.

Установяването на горните пораждащи спорното материално право факти е в доказателствената тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване, като липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенцията.

Вредата по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е 2 непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.

В контекста на изложеното ищецът дължи да установи при условията на пълно главно доказване фактите, които твърди като правопораждащи, каквото доказване, по преценка на настоящия въззивен съд, в случая не е проведено.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че прокурорска преписка № 3043/ 2015 г. по описа на РП- Плевен е образувана след подаден от С.К.К.

/трето за настоящия съдебен спор лице/ сигнал, в който са изложени твърдения, че: през есента на 2014 г. К. предоставил на П.А.Я. собствения си лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг.№ ****, който следвало да му го върне до края на 2014 г.; впоследствие Я. съобщил на К. по телефона, че има финансови затруднения и не може да се върне от ФР Германия в Р България, за да изпълни поетото задължение по предаване на автомобила; през м. март 2015 г. Я. уведомил К., че автомобилът се намира при негов приятел в с. Бъркач- Б.К.И., който ще му го предаде; впоследствие Я. заявил на К., че неговият познат от с. Бъркач отказва да върне автомобила и К. трябва да отиде и да си го вземе сам.

Предвид подадения в РП- Плевен сигнал, поради отказа на Б.И. да предаде автомобила на Светозар К., полицейски екип от РУ- МВР- Д. Дъбник иззел същия на основание чл.109, чл.110 и чл.159 НПК, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 19.03.2015 г.

С Постановление на прокурор от РП- Плевен от 2.07.2015 г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство по посочения по- горе сигнал, като е прието, че няма данни за извършено престъпление, а се касае за наличие на граждански правоотношения.

В последствие на 2.09.2015 г., въз основа на подадена от Б.И. на 25.08.2015 г. молба, при констатация, че посоченото МПС „вече не е необходимо за нуждите на разследването“ /тъй като РП- Плевен се е произнесла с окончателен акт, който не е обжалван- постановление за отказ да се образува ДП/, е издадено Постановление № В3043/ 2015 г. на прокурор от РП- Плевен за връщането на веществено доказателство: лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № **** и номер на рама WVGGZZZ7LZ3D000493, на Б.К.И., за когото е посочено, че е „реален собственик на автомобила“. За фактическото предаване /връщане/ на автомобила на Б.И. от служители на РУ- Долни Дъбник е съставен протокол от 7.09.2015 г., в който е посочено, че същият е върнат в добро техническо състояние.

С Постановление № 2988 от 12.11.2015 г. на Окръжна П.-Плевен, издадено след подадена от Светозар К. жалба, е отменено цитираното по- горе Постановление от 3

2.07.2015 г. на РП- Плевен за отказ за образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 3043/ 2015 г. В мотивите на акта е посочено, че претенцията на Б.И. да упражнява фактическа власт върху лекия автомобил е неоснователна, че следва да се проведе разследване по реда на НПК за престъпление по чл.206 НК, в която връзка следва да се прецени необходимостта от изземване и пазене на процесния лек автомобил до извършване на необходимите процесуално- следствени действия с негонай- малкото оценителна експертиза, а и с оглед наличието на спор между лицата за собственост.

С Постановление от 18.01.2016 г. на РП- Плевен е образувано досъдебно производство, по което с Постановление № В-3043 от 19.10.2018 г. Б.К.И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 НК- за това, че на 19.03.2015 г. в с.

Бъркач, обл. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владееллек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг.№ **** и номер на рама WVGGZZZ7LZ3D000493, на стойност 12 800 лв., собственост на М.Я.Я..

В хода на разследването процесният лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг.

№ **** бил издирван, но не бил открит.

В наказателното производство ищецът М.Я.Я., като собственик на посочения лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг.№ ****, имал положението на пострадал, а в съдебната фаза по НОХД № 1243/ 2019 г. по описа на PC- Плевен е конституиран като частен обвинител с Протоколно определение от 16.07.2019 г.

В протокол от с.з. на 07.08.2019 г. по НОХД № 1243/ 2019 г. на РС- Плевен Б.К.И. посочил, че автомобилът е „даден за части“.

Наказателно производство по НОХД № 1243/ 2019 г. на РС- Плевен е приключило с осъдителна Присъда № 111/ 05.09.2019 г., с която Б.К.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.5 вр. ал.1 НК /маловажен случай на противозаконно присвояване на чужда движима вещ/ с предмет процесния лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг.№ ****.

Според представеното от ищеца копие на Свидетелство за регистрация на МПСчаст I, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг.№ **** и номер на рама WVGGZZZ7LZ3D000493, е регистриран на името на М.Я.Я..

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира иска на М.Я. по чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за неоснователен и недоказан.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е наличието на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. За да е противоправно едно деяние, то трябва служителят на ответника да има 4 нормативно или договорно вменено задължение, което да го задължава да извършва такива действия /т.е. нарушението на това задължение да се явява противоправно бездействие/. Неизпълнението на определено задължение /в случая на длъжностно лице на ответника/ би било причина за налична вреда у ищеца само в случай, че при точно изпълнение на задължението е съществувало обективно оправдано очакване за реализиране на ползата.

Съгласно нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всяка вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения, и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение /действие или бездействие/ на делинквента. Пряка /ефективна/ е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, те са косвени. Вредата следва да е и предвидима, като предвидима е вредата, която нормално би трябвало да настъпи като закономерен резултат от посоченото поведение.

В настоящия случай съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд, че ищецът М. Я. е претърпял твърдените от него вреди в резултат на противоправното поведение на служител на ответника.

Съгласно нормата на чл.110, ал.4 НПК, веществените доказателства /каквотоспоред цитираните по- горе доказателства, е бил предаденият с протокол за доброволно предаване лек автомобил/, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган. Според чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение- чл.111, ал.2 НПК. Съгласно чл.113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила.