Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 26.05.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1026/2021
Вид
Решение № 432
Подписан
26.05.2021
В сила
26.05.2021
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Плевен , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ана И. Илиева при участието на секретаря ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело № 20214430101026 по описа за 2021 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, чрез процесуалния представител адв. Н. Шущарков срещу З. М. К. ЕГН ********** с адрес в ***, *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 419.29 лв., дължима по издадени фактури с № № ***/*** г„ фактура № ***/*** г„ фактура № ***/*** г. и фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Навеждат се доводи, че между страните по делото са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № *** от *** г. и Заявление за пренасяне 1 на номер/а в мрежата на *** от *** г. за мобилен номер ***; допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от *** г. Излага се, че съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *** е влязъл в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), като на потребителя е предоставено мобилно устройство *** ***. Сочи се че предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 128.47 лв. с вкл.

ДДС. Твърди се, че за ползването на вещта, на основание чл. 3, ал.1 от договора за лизинг, ответникът се е задължил да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 27.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.39 лв. с вкл. ДДС всяка, фактурирани заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати предоставените му услуги, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2018 г. - м. март 2019 г., а именно:2. Фактура № ***/*** г., включваща задължения на ответника за отчетен период от 25.10.2018 г. до 24.11.2018 г., включваща месечна абонаментна такса 25.82 лв. за мобилен номер ***, такса за спиране на номер 0.75 лв. и Доп. пакет SMS/МMS в мрежата на *** 1.25 лв.,- в общ размер на 27.82 лв. без ДДС - 33.38 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** *** - 4.39 лв. с вкл. ДДС. Излага се, че общата сума, начислена във фактурата, е на стойност 37.77 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.84 лв., претендираната от тях сума по фактурата е 30.93 лв.; 2.Фактура № ***/*** г., включваща следните задължения на ответника, издадена за отчетен период *** г. - 24/12/2018 г.: месечна абонаментна такса 25.82 лв. за мобилен номер ***, ползвани услуги в размер на 0.02 лв. (от 1 които Разговори към „*** “ 0.02 лв. ) и такса за услугата Доп. пакет SMS/МMS в мрежата на *** 1.25 лв., в общ размер на 27.09 лв. без ДДС - 32.51 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** *** - 4.39 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че общата сума, начислена и претендирана по фактурата е в размер на 36.90 лв.

3. Фактура № ***/*** г., включва следните задължения на ответника за отчетен период *** г. - 24/01/2019 г: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори към 2

„***“ 0.02 лв.) и такса за услугата Доп. пакет SMS/МMS в мрежата на *** 1.25 лв., които са в общ размер на 27.09 лв. без ДДС - 32.51 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство *** *** - 4.39 лв. с вкл. ДДС. Излага се, че общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 36.90 лв.

Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя - поради изпадането му в забава, операторът е издал Фактура № ***/***г.. включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора в общ размер на 231.15 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски мобилно устройство *** *** в общ размер на 83.41 лв. с вкл. ДДС. Излага се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на потребителя - поради изпадането му в забава, са уредени от страните в раздел IV, т. 3 от Допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги. Сочи се, че съгласно договореното размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер *** е 231.15 лв. и представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв., с добавена разликата в размер на 153.69 лв. между стандартната цена на *** *** без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към *** г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от *** г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Твърди се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредена в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг. Излага се, че предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сочи се, че за мобилно устройство *** *** предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 83.41 лв. с вкл.

ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски. С оглед на изложеното се сочи, че претендираната сума по последната издадена фактура е в общ размер на 314.56 лв. Твърди се, че общата стойност на неизплатените парични задължения на ответника спрямо ищеца по процесните фактури е в размер на 419.29 лв. Сочи се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпила петнадесет дни след издаването й, като в този срок ответникът не е изпълнил задълженията си. С 3 оглед на изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск, да постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.

В първото по делото редовно заседание, проведено на 13.05.2021г., призованият по реда на чл.41, ал.2 ГПК ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключени между него и ответника Договор за мобилни услуги № *** от *** г. и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на *** от *** г. за мобилен номер ***; допълнително споразумение № *** от *** г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от *** г., по които договори ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на месечните такси по издадените фактури, поради което договорите са прекратени, поради което ответникът освен дължимите такси за доставени телекомуникационни услуги дължи и неустойка, в размер на три месечни такси и дължимите вноски по договора за лизинг до крайния срок на същия.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

4

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 676/15.02.2021 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № ***/***г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 385.00 лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 385,00 лв, от които 25,00 лв. заплатени държавни такси и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.

М. К. ЕГН ********** с адрес в ***, *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК ***, със 5 седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 419.29 лв., дължима по издадени фактури с № № ***/*** г„ фактура № ***/*** г„ фактура № ***/*** г. и фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземанетон а основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. М. К. ЕГН ********** с адрес в ***, *** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 385.00 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № *** по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА З. М. К. ЕГН ********** с адрес в ***, *** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 385,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6