Определение № 425 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. София, 10.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

И. Димитров като разгледа докладваното от И. Димитров Касационно търговско дело № 20248002900876 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА“ ЕООД, ЕИК: 103882821 против въззивно решение № 300 от 01.11.2023 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 296 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 25 от 19.01.2023 г., постановено от Окръжен съд – Варна по т.д. № 354 по описа на съда за 2021 г. в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на „ЕМАКС” ООД, ЕИК: 118549445 сумата 50297.32 лв., представляваща стойност на необходимите разноски - материали, труд, транспорт и обработка, за извършване на работа изцяло в чужд интерес, представляваща събиране, транспортиране и обработка на 70.820 т. опасни отпадъци, с кодове 160708, 130403 и 160708, и транспортиране на 12.000 т. опасни отпадъци, с код 130403, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба 09.06.2021 г., до изплащането на сумата, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, като се твърди, че са налице касационни основания по чл. 280 ГПК. Общо се заявява, че са налице 1 съществени процесуални нарушения, допуснати в първоинстанционното и във въззивното производство, които са довели до постановяване на порочен съдебен акт.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят въпросите:

1. Следва ли правен спор, по който има влязло в сила съдебно решение да бъде пререшаван?

Твърди се, че във връзка с текущия правен спор е налице решение № 8/08.01.2020 г. по в.т.д. №617/2019 г. на Апелативен съд -Варна. В мотивите си към обжалваното в настоящото производство решение Апелативен съд - Варна е приел, че предметът на спора и по двете дела е едно и също количество масла, но е счел, че след като настоящият правен спор е с друга правна квалификация, то същият може да бъде преразглеждан, явява се процесуално допустим и подлежащ на разглеждане по същество. В процесния случай обаче, според касатора, Апелативен съд - Варна е следвало да обезсили решението на Окръжен съд - Варна, с оглед императивността на нормата на чл. 299 от ГПК и направеното възражение още с отговора на исковата молба. Касаторът счита, че мотивите на съда в тази връзка са в протИ.речие със задължителната практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение № 60143 от 07.12.2021 г. по гр.д. № 995/2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, решение № 36 от 26.04.2021 г. по гр.д.

№ 1974/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, решение № 118 от 11.12.2020 г. по т.д. № 2278/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение, решение № 118 от 11.12.2020 г. по т.д. № 2278/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение. Касаторът сочи, че влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 224 ГПК /отм./, сега чл. 299 ГПК за предявяване на нов иск, само когато има идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела, в какъвто смисъл е решение № 137 от 02.06.2016 г. по гр.д. № 349/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.

2 отделение и в случая безспорно е налице идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела.

2. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображенията си по тях?

Касаторът счита, че по този въпрос апелативният съд се е произнесъл в протИ.речие със задължителната практика на Върховен касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12. 2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в протИ.речие с постановените по реда на чл. 90 от ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 388 от 17.10. 2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 55 от 3.04. 2014 г. по т.д. №1245/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.

3. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е в протИ.речие с решения на ВКС - решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на IV г.о., решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на IV г.о. и решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които съответстват на задължителните указания, дадени с т. 19 на TP № 1/04.01.2001 г. по т.д.

№ 1/2000 г. на ОСГК.

4. Може ли да се възприеме, че гесторът не е натоварен да извърши чуждата работа без пълномощие, с оглед последващо унищожаване на договор по съдебен ред?

Според касатора по този въпрос Апелативен съд - Варна се е произнесъл в протИ.речие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК 3 решение на ВКС решение № 385 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 6740/2014 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение. Излага се, че съгласно посочената практика фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка включва и елементите: гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване; следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес; поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Касаторът твърди, че в процесния случай гесторът е бил натоварен да води работата по силата на договор за покупко-продажаба, който към него момент не е бил обект на спор. В тази връзка счита, че не може да бъде възприето, че ищецът не е бил натоварен да получи описаните масла. Същият е действал в условията на посочения договор, за който и двете страни са съзнавали, че ищецът следва да заплаща парични суми на ответника. В случая управителят на работата или гесторът не е имал съзнанието, че върши чужда работа, а извършване на дейност по договор, за който в последствие се твърди, че не е отразявал правилно волята на страните.

Съгласно посочената съдебна практика работата следва да се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа, и иска това. Според касатора безспорно в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че процесните масла имат полезен характер и представляват суровина, с която ищецът се е обогатил, като безспорно ищецът е имал икономически интерес от приемането на суровините, които са обект на правния спор.

5. Може ли воденето на чужда работа без мандат като извъндоговорно основание да се случи по време на действащ договор за покупко-продажба? Според касатора по този въпрос Апелативен съд Варна се е произнесъл в протИ.речие с практиката на ВКС, а именно: определение № 153 от 15.02.2016 г. по т.д. № 1526/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение, съобразно което описаните дейности следва да са извършени без да са възложени от страна на ответника. В процесния случай обаче, ищецът е влязъл на територията на ответното дружество /военен кораборемонтен завод/ след като е бил допуснат от охраната, извършваща контрол на достъпа. След това му е 4 било съдействано от страна на служители на „Терем - КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, във връзка с предаване на процесните суровини, а въпреки че договорът впоследствие е бил унищожен, дейностите извършени от ищеца кореспондират с предварителните договорки между страните.

Твърди се и че обжалваното решение е очевидно несправедлИ., което е основание за допускане до касационна проверка на основание чл. 280 от ГПК. Сочи се в тази връзка, че относно осъдителния иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД фактическите констатации на съда протИ.речат на доказателствата по делото и на простата житейска логика. Излага се, че решението на въззивния съд е необосновано. За да бъде уважена претенцията за обезщетение е необходимо в производството да бъдат доказани всички елементи на фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, т.е. да бъдат изяснени отношенията между ищеца и ответника, конкретно уговорките между тях, както и вида на предадената суровина от страна на ответното дружество. Твърди се и че въпросът с от значение и за точното прилагане на чл. 61 от ЗЗД, тъй като липсва съдебна практика по аналогични случаи, и че не са обсъдени всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението.

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му по въззивен ред част, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно 5 обжалване, част от мотивите си към обжалваното въззивно решение, че:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че ищцовото дружество има за основен предмет на дейност събиране и транспортиране на опасни отпадъци, във връзка с което притежава Комплексно разрешително за експлоатация на инсталации и съоръжения по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Във връзка с това на 05 и 06.04.2018 г. ищецът е събрал, транспортирал и обработил собствени на ответника 70.820 т. опасни отпадъци, от които: 47.280 т. с код 160708 - „Отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти“ и 23.540 т. с код 130403 - „Трюмови масла от друг вид корабоплаване“. На 11.04.2018 г. извозил още 12.000 т. опасни отпадъци с код 130403. Тази дейност ищецът извършил без наличието на валидно договорно правоотношение с ответника и без негово изрично възлагане, но изцяло в негов интерес, доколкото в резултат на своята си дейност ответното дружество притежавало опасните отпадъци, от които било длъжно да се освободи, предавайки ги на лица със съответното разрешително по реда на чл. 35 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

Във връзка с така развилите се отношения между страните по спора в отговора на исковата молба ответникът релевира отвод за пресъдено нещо, като твърди недопустимост на предявената искова претенция на основание чл.

299, ал. 1 ГПК. Позовава се на влязлото в сила на 17.03.21 г. решение по т.д. № 144/2018 г., на ОС - Силистра, с което настоящият ищец „ЕМАКС“ ООД е осъден да му върне сумата 52118.20 лв., представляваща получена при начална липса на основание за това главница по фактури №№ 744/05.04.2018 г., 745/05.04.2018 г., 746/06.04.2018 г., 748/11.04.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, въз основа на сключен между страните договор за покупкопродажба на отпадъци от 04.04.2018 г., който е бил унищожен в резултат на уважено възражение на настоящия ищец за сключването му поради грешка.