Решение № 409 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20243100500263 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 91741/05.12.2023 г., уточнена посредством молба с вх.№ 95776/19.12.2023 г. и молба с вх.№ 859/04.01.2024 г., подадена от Областния управител на област с административен център – гр. Варна, чрез ст. юрк. С. В., срещу Решение № 3722/16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2364/2023 г. на РС - Варна, 34-ти съдебен състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на П. П. П., ЕГН **********, гр. Варна, сумата от 70 лева, представляваща парична равностойност на полагаща се безплатна храна за периода от 30.09.2022 г. до 31.12.2022 г., а така също и по отношение на обезщетението за забава в размер на 1.90 лева, дължимо за период от първо число на последващия месец на престиране на работната сила до подаване на исковата молба в съда.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. По-конкретно намира за неправилен извода на първостепенния съд, че предоставените ваучери за храна за последното тримесечие на 2022 г. на обща стойност от 600 лева не следва да се приспадат от дължимата сума за безплатна храна, като счита, че получаването им погасява претенцията на ищеца-въззиваем за този период. Позовава се на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 11/2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, която гласи, че в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храната само на едно от основанията. В тази връзка намира, че за спора е без значение на какво основание са предоставени ваучерите за храна, както и че те са предоставени на всички служители в администрацията. Счита, че след като ищецът-въззиваем е получил такива, то 1 безплатна храна не му се дължи на друго основание. По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. П. П., който счита жалбата за неоснователна.

Посочва като безспорно обстоятелството, че е получил ваучери за храна за последното тримесечие на 2022 г. на обща стойност от 600 лева, но спорен е въпросът относно основанието за получаването им. Излага, че те са предвидени като антиинфлационна мярка и са предоставени на всички служители на Областна администрация Варна. Счита, че установяването на основанието за предоставянето им е в тежест на ответника-въззивник, като не би могло да се презумира, че се касае за погасяване на задължение за парична равностойност на полагаща се безплатна храна. Подчертава, че от представената по делото докладна записка е видно, че основанието за получаването им не е това по чл. 185, ал. 1 от КТ. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната част, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 2357/11.01.2024 г., депозирана от адв. П. П., процесуален представител на П. П., ЕГН **********, гр. Варна, срещу Определение № 14846/15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 2364/2023 г. на РС - Варна, 34-ти съдебен състав, с която е оставена без уважение депозираната от последния молба за изменение на Решение № 3722/16.11.2023 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Частният въззивник навежда оплакване, че адвокатското възнаграждение, претендирано по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи за всеки един от обективно кумулативно съединените искове поотделно, като подчертава, че искът по чл. 86 от ЗЗД е самостоятелен. В тази връзка счита, че на адв. П. следва да се присъдят 400 лева за иска по чл. 285, вр. чл. 140, ал.

3 от КТ и 400 лева за иска по чл. 86 от ЗЗД, или общо 800 лева. Намира за неоснователен извода на първоинстанционния съд, че усилията, които е положил адвокатът са свързани единствено с доказване на основателността на главната претенция, като отбелязва, че за да обоснове акцесорната си такава е следвало да има знания както в областта на материалното право, така и в областта на процесуалното право. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и осъждане на Областна администрация Варна да заплати на адв.

П. адвокатско възнаграждение по делото и за предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, а така също за присъждане на заплатената държавна такса за разглеждане на частната жалба.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Областния управител на област с административен център – гр. Варна, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от частния въззивник твърдения. Счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, като това твърдение обосновава с правната сложност на делото и действително положения от адвоката труд, който се изчерпва до доказване на главната претенция, чието уважаване автоматично обуславя дължимост и на акцесорната такава. В тази връзка сочи, че искът за лихва не налага отделна защита. Отправя искане за отхвърляне на частната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно 2 призован, поддържа въззивната жалба и оспорва частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на въззивната жалба и депозираната частна жалба. Представя списък на разноските.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод искова молба, уточнена в хода на делото пред първа инстанция, депозирана от П. П. П. с искане за осъждане на Областна администрация Варна да заплати сумата от 10 лева, частичен иск от общо 1 898 лева, представляваща парична равностойност на полагаща се безплатна храна за отработени общо 949 дни за период от 01.06.2016 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й плащане, както и сумата от 10 лева, частичен иск от 480 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо от първото число на последващия месец на престирането на работната сила до подаването на исковата молба.

Ищецът навежда твърдения, че по силата на валидно сключен трудов договор № 333/31.08.2011 г. е назначен на длъжност „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при Областна администрация Варна – негов работодател.

Излага, че от момента на назначаването му работил на 12-часови смени, на месечни поименни графици и при сумирано изчисляване на работното време.

Това фактическо положение обаче било уредено с вътрешен административен акт едва със Заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е въведена работа по график на служителите, заемащи длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисляване на работното време с период от 6 месеца. На 29.05.2020 г. трудовият договор бил прекратен, като на същата дата е сключен нов трудов договор с № 125/29.05.2020 г. Излага, че по силата на договора длъжностната характеристика на работната му позиция предвижда, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав на Областна администрация Варна и общините при привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбрана на страната. Посредством нова Заповед № РД21-7711-6 е отменена заповедта от 2016 г. и е въведена работа по график на служителите, заемащи длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисляване на работното време, като е въведен период на отчитане 4 месеца. Навежда твърдения, че въпреки изпълняваната работа на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време работодателят му не му е осигурявал безплатна храна, нито е изплащал нейната парична равностойност. Посочва, че за периода от издаването на заповедта от 01.06.2016 г. до 01.01.2023 г. има отработени общо 949 дни, за които следва да му бъде заплатена сумата по минимум 2 лева на смяна/работен ден. Счита, че работодателят дължи и законна лихва от датата на забава за изпълнение на задължението – първа дата на последващия месец на престирането на работната сила. Излага, че по предложение на зам. областният управител от 31.01.2023 г. да бъдат осигурени средства в размер 3 на 7.00 лева на отработена смяна на оперативните дежурни на ОСС при Областна администрация Варна, считано от 01.01.2023 г. е издадена Заповед № РД 23-7706-35/21.03.2023 г., която предвижда, че стойността на безплатната храна е 5.92 лева на отработена смяна. Отбелязва, че към настоящия момент липсва законова забрана за компенсиране на безплатната храна с парично обезщетение, както и че право на безплатна храна имат работниците и служителите, които полагат труд в предприятия със специфична организация на труда, което включва и работещите при сумарно изчисляване на работното време. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г. това право е признато за дните, през които е полаган трудът и на работниците, работещи при 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна Областна администрация Варна депозира отговор на исковата молба. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност за периода от 01.06.2016 г. до 29.02.2020 г., а за последващия период намира същата за неоснователна. Посочва, че доколкото има качеството на второстепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет, то е зависим от фискалната политика на централния орган и не може да взима решения в разрез с правните норми, от които се ръководи първостепенният разпоредител. Отбелязва, че за 2022 г. в обяснителна записка към проектобюджета на Областна администрация Варна е включено, че съгласно чл. 485 от КТ и Наредба № 11 от 21.12.2005 г., чл. 5, ал. 1 от ПМС 212 са необходими допълнително средства по издръжка за безплатна храна на дежурните ОМП, която е изпратена към Министерски съвет, но средства за това не са отпуснати. Заявява, че дори при минимална стойност на ставката за храна финансовите средства не са били достатъчни да покрият претенцията. Отделно от това сочи, че доколкото Областна администрация Варна е бюджетна организация, бюджетът се отпуска от Министерски съвет и се формира година за година, поради което и липсва финансов механизъм, по който сумите за храна да се изплатят със задна дата. В тази връзка сочи, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението. Посочва, че на полагащите нощен труд работодателят следва да осигури единствено ободряващи напитки, което е сторил. Счита, че безплатна храна се дължи единствено в натура, като замяната й с парична равностойност е недопустима.

Отделно от това намира, че двете квалифициращи предпоставки по чл. 285 от ГПК, а именно специфичен характер на труда и специфична организация на работата, следва да са налице кумулативно, като излага подробни съображения за липсата им. Отбелязва, че в края на 2022 г. ищецът е получил ваучери за храна Sodexo на стойност 600 лева, което номинално надхвърля дневната ставка за храна по наредбата за години отработени смени, като подчертава, че безплатната храна може да се получава и под такава форма. В тази връзка се позовава на чл. 9 от Наредба № 11/2005 г., която гласи, че в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храната само на едно от основанията. Счита, че чл. 86 от ЗЗД не намира приложение, тъй като престацията следва да е в натура, а не в пари.

Разпечатката съдържа 26 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f0109a7-5cf9-4d83-a667-24a87a731219