Определение № 567 от 05.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. София, 05.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000464 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба вх.№ 20384/30.07.2024 г. по реда на чл.248 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД е поискало от съда да измени постановеното по делото решение № 474/16.07.2024 г. в частта за разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС по дело C-438/22 г., постановено по преюдициално запитване, съгласно което нормите на ЗА, препращащи към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответстват на правото на Европейския съюз, поради което не следва да се прилагат. Следвало да се вземе предвид, че въззивното производство приключило в едно съдебно заседание като във въззивното производство не били събирани нови доказателства, поради което делото не се отличавало с правна и фактическа сложност и възнаграждение от 9000 лв. за изготвяне на отговор на въззивна жалба било прекомерно.

Ответникът по молбата „Мото – пфое лизинг“ ЕООД я оспорва. Сочи, че се подготвят промени в Закона за адвокатурата в Народното събрание. Изтъква, че по делото освен че е изготвен подробен и мотивиран отговор на въззивната жалба, представителят на лизинговото дружество осъществил процесуално представителство в съдебно заседание на 09.07.2024 г. в защита на интересите на дружеството.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за 1 осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то правната последица по чл. 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР № 6/12 г. на ОСГК ВКС/.

Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК и след като данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски като е посочила и разноските /в подадената от нея въззивна жалба/, същата има право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и насрещната страна е поискала своевременно намаляване на възнаграждението.

По отношение приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая до края на устните състезания, приключили в открито съдебно заседание от 09.07.2024, молителят не е направил писмено или устно възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Такова е направено едва с молба вх.№ 20384/30.07.2024 г. по реда на чл.248 ГПК и същото не може да бъде взето предвид.

След като „Дженерали застраховане“ АД не е упражнило правото си по чл.

78, ал. 5 от ГПК да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да поиска намаляването му поради прекомерност до края на устните състезания по делото пред съответната инстанция, правото на възражение за разноските пред тези инстанции е преклудирано и липсва процесуална възможност за намаляване на възнаграждението.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 20384/30.07.2024 г. по реда на чл.248 от ГПК, подадена от „Дженерали застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото решение № 474/16.07.2024 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3