Акт от 07.04.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2405/2021
- Подписан
- 07.04.2023
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за общинската собственост
- чл. 21, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл.21, ал. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 22 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 10 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал.14 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал.5 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 6 · Закон за общинската собственост
- чл. 25 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл.25, ал.1, т.3 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 27 · Закон за общинската собственост
- чл.27, ал.1 · Закон за общинската собственост
- §1 · Закон за общинската собственост
- § 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- § 21 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 658 гр. Пловдив, 07 април 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2405 по описа за 2021 год. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалбите на Ю.А.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.М., на Н.К.М., ЕГН **********,***, и А.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, двете чрез адв. И., на М.А.К., ЕГН **********. с постоянен адрес:***, М.Р.Р., ЕГН **********,***, и Т.Д.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, тримата чрез адв. П., и на Д.М.С., ЕГН **********,***, чрез адв. С., против заповед № 21 ОА-2175 11.08.2021 г. на кмета на Община Пловдив, с която заповед е наредено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив, ***, с площ 297 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план 342, квартал 19а, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ 73 кв.м. с предназначение: жилищна сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 51 кв.м., който имот съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4, кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив, одобрен със решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, попада в уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив, като е определено равностойно парично обезщетение за поземления имот, описан в т. 1 на настоящата заповед, в общ размер на 104 142 (сто и четири хиляди сто четиридесет и два) лв. без ДДС, което е разпределено между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост: за Н.К.М., собственик на 1/6 идеална част. равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за А.К.М., собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 17 257 лв.; за М.А.К., собственик на 1/6 идеална част - равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за Д.М.С., собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за М.Р.Р., собственик на 1/12 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 8 678.50лв.; за Т.Д.Б., собственик на 1/12 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 8 678.50 лв. и за Ю.А.Я., собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357лв.
Жалбоподателят Ю.А.Я. посочва в жалбата си, че заповедта е неправилна и следва да бъде отменена, алтернативно посочва, че иска да бъде изменена в частта на определеното равностойно парично обезщетение, като бъде увеличен неговия размер, тъй като определената такава за ПИ е прекалено ниска. Посочва също, че не са били оценени жилищните сгради в имота, които съществуват, и които стопанисва като собственик. Твърди, че съществуващите постройки са търпими строежи и за същите следва да се получи реална пазарна стойност за обезщетение. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адм.М., който поддържа жалбата по изложените съображения. Представя писмена защита, в която моли да не се кредитира експертизата на в.л. З., тъй като са взети предвид няколко сделки с идеални части от един и същ недвижим имот, което представлявала заобикаляне на разпоредбата на ЗОбС, и макар формално да е допустимо, счита, че по този начин не би могло да се достигне до определяне на законосъобразна осреднена цена. Противното би означавало, че при наличие на разпореждане с идеални части от един и същ имот, разпределен в повече от двадесет сделки, то би могло да се изследва като пазарен аналог един единствен недвижим имот, което не може да покрие критериите за „равностойно парично обезщетение" както и критериите за справедливост. В този смисъл счита, че първоначалната експертиза не може да бъде критерии за определяне на законосъобразна осреднена цена на отчуждавания имот. Позовава се на възприетото в практиката на ЕСПЧ становище относно въпроса кога е спазен балансът между интересите на общността и необходимостта от защита на фундаменталните индивидуални права при отчуждаване на имоти на граждани за обществени нужди. Посочва като порок на заповедта липсата на оценка на жилищните сгради, находящи се в недвижимия имот, за които твърди, че са законни. Счита, че в производството е станало ясно, че постройките са търпими и не подлежат на премахване, поради което се следва обезщетение и в тази част. Претендира направените по делото разноски.
Жалбоподателките Н.К.М. и А.К.М. в жалбата си молят издадената заповед да бъде отменена. Посочват, че неправилно имотът, за който са получили обезщетение, е отразен като площ от 297 кв.м., тъй като същият реално бил 312 кв.м. Считат също, че нереално е занижена стойността на имота и присъденото обезщетение е крайно несправедливо, предвид местоположението на имота в централната част на град Пловдив. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. И., който посочва, че наследодателят на всички жалбоподатели е закупил този имот през 20-те години, а през 40-те години се строи жилищна сграда. Обществени нужди налагат този имот да бъде отчужден.
Твърди, че нарушението на издадения административен акт се състои в това, че той не дължи сметка за най-важното – справедливо обезщетение. Моли да се отмени издадената заповед като неправилна, немотивирана и незаконосъобразна и да уважат жалбите на страните, респективно на А. и Н. М.. Счита, че правото има смисъл, когато води до справедливост, която в случая е справедливо обезщетение. Намира, че такова справедливо обезщетение се съдържа в тройната експертиза, която е най-близко до пазарните стойности в момента в район Централен и моли съдът да съобрази решението си с това заключение. Претендира разноски съгласно представения списък.
Жалбоподателите М.А.К.,
М.Р.Р. и Т.Д.Б. намират заповедта за неправилна.
Жалбоподателката К. счита обжалваната заповед за незаконосъобразна в частта относно определяне размера на парично обезщетение за отчуждаване на поземления имот с кадастрален идентификатор №***, поради необоснованост, производствените правила разпоредби, регламентиращи реда правила и противоречие и на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби, регламентиращи реда и начина на определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаване на недвижими имоти. Счита така определеното обезщетение за неправилно, незаконосъобразно и значително занижено в сравнение с реалните пазарни цени на сходни и имоти, разположени в централната градска част на гр. Пловдив, поради което моли да се измени обжалваната заповед в частта относно така определеното равностойно парично обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот, като се увеличи размера на обезщетението.
Жалбоподателите Т.Д.Б. и М.Р.Р., намират заповедта за незаконосъобразна поради необоснованост, съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материално-правните разпоредби, както и поради несъответствие с целта на закона и нарушаване на основни човешки права и принципи на правото, пълно незачитане на правото на собственост на жалбоподателите върху притежаваните идеални части от първия етаж на триетажна многофамилна жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., която в заповедта е обявена за незаконен строеж и изобщо не е включена в извършената оценка и определяне на общия размер равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, и за отчуждаването на която сграда, нанесена в кадастралната карта на гр.Пловдив не е определено изобщо равностойно парично обезщетение. Същевременно оспорват и заповедта като незаконосъобразна и относно размера на определеното равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземлен имот, което е неправилно определено и значително завишено в сравнение с реални пазарни цени на сходни имоти в централната градска част на гр. Пловдив, като в него не е включено обезщетение за съществуващите сгради, в частност за съсобствената им триетажна многофамилна жилищна сграда с ид *** със застроена площ от 73 кв.м., в която всеки от жалбоподателите притежава по ¼ ид.ч. от първия жилищен етаж.
Поради това молят да се отмени изцяло оспорената заповед или алтернативно съдът да я измени, като признае правото на обезщетение на жалбоподателите за отчуждаване на построената в отчуждавания имот триетажна многофамилна жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и като увеличи определеното в заповедта парично обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот за всеки от жалбоподателите, като завиши определеното равностойно парично обезщетение в съответствие със закона е пазарните цени и да определи допълнително съответно равностойно парично обезщетение за съответното притежавано право на собственост на жалбоподателите върху разположената в имота многофамилна жилищна сграда с площ от 73 кв.м.
Оспорват се като неверни изводите в заповедта, че след като не са били предоставени от жалбоподателите поисканите от общината налични строителни книжа относно сградите, построени в имота, и че няма данни за времето когато са били изградени, поради което не били изпълнени условията на параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и на параграф 127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ. Оспорват като незаконосъобразно твърдението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал.14 от ЗОС, съгласно която не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот, предмет на отчуждаване. Посочват, че построените в имота сгради не са незаконни и Община Пловдив разполага с писмени документи за това. В архивите на Общината, в техническите и данъчните служби са налични картни материали и документи, доказващи, че сградите в имот с КИ *** са построени много преди 7 април 1987г., нанесени са в старите кадастрални карти, преди 1987г. и информацията за тях се съдържа разписните книги и в данъчните регистри на общината. Сграда с КИ *** е била надлежно декларирана, подадени са били декларации по съответния ред и са заплащани данъци на общината. Посочва, че за тази сграда са били съставяни констативни актове по обстоятелствена проверка през 1967г. по съответната процедура, изискваща съдействието на община Пловдив, нееднократно са сключвани прехвърлителни сделки , в т.ч. през 1967, 1969г., 1977 г., за които общината е издавала необходимите скици и удостоверения за данъчна оценка.
В тази връзка представя нотариални актове. Счита, че в архивите и службите на общината се съхраняват стари карти и планове и регистрите към тях, по които може да се проследи статута на всяка сграда. Претендират отмяна на заповедта, а алтернативно – да се завиши първоначално определеното равностойно парично обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот за всеки от жалбоподателите в съответствие със законовите изисквания и пазарните цени и да се определи допълнително съответното равностойно парично обезщетение за съответно притежаваното право на собственост от жалбоподателите върху разположената в имота триетажна многофамилна жилищна сграда с кадастрален идентификатор №*** със застроена площ от 73 кв.м.
В открито с.з. жалбите на М.К., Т.Б. и М.Р. се поддържат от адв П., която счита заповедта за незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Посочва, че не е единствен нейния порок, че неправилно е занижено определеното обезщетението в нея. Счита, че заповедта е издадена с порок в процедурата, тъй като в обявлението, представено по делото, липсвала сграда, описан бил само имотът, намира за процесуално нарушение. За последното органът е бил сезиран с възражение, представено по делото. Счита за порочен изводът на административния орган да опише сградите като незаконни. Посочва, че със заповедта е отчужден имотът, като изрично е посочено, че в него се намирали сгради, които не се отчуждават, а било посочено, че се отчуждава поземлен имот ведно с незаконни сгради. Посочва, че в преписката административният орган е описал всички нотариални актове, въз основа на които са породени правата на жалбоподателите по това дело, както и че незаконните сгради не подлежат на сделки в гражданския оборот. Твърди, че за да се издадат нотариални актове означава, че общината е издала удостоверения за данъчни оценки и е признала с конклудентни действия, че тези сгради са законни. Посочва, че само на базата на това, че лицата не разполагат със строителни книжа, органът е направил своите изводи. На всички е известно, че за старите сгради, каквато е тази, не се пазят строителни книжа от многото наследници, но това не ги прави незаконни. Счита, че по делото са доказани действия на покупко-продажба, наследяване на имота, извадки от различни планове. Тези сгради по никакъв начин не са незаконни. Посочва, че не е необходимо да има изрично удостоверение за търпимост, за да бъдат сградите търпими. Последното се установява с факта на построяването на сградата и действащите към момента правила и норми. Счита, че и двете сгради са законни и търпими. Посочва, че по делото участват собственици само на едната сграда, тъй като за втората съществуваща сграда административният орган не е конституирал всички заинтересовани страни. В производството пред административния орган не участвала едната от собственичките на сградата - Б.Д.Б., което според жалбоподателите е друго основание за отмяна на заповедта - в заповедта е посочено, че тя притежава сграда, която не е оценена, не е присъдено обезщетение за нея.
Разпечатката съдържа 21 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f003ca8-4d74-4839-9988-330e20496a5e