Решение № 12396 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12396 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110137483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена о т Л. А. Ц. срещу ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя за сумата от 1 371,33 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д.

№ 6316/2014 г. на СРС, 44 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1414/2020 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 6316/2014 г. на СРС, ГО, 44. състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1414/2020 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство били извършени следните изпълнителни действия: подадена била молба за образуване на изпълнително дело на 05.03.2020 г., на 13.03.2020 г. бил наложен запор на банкови сметки, на 10.02.2023 г. била постъпила молба от ДРУЖЕСТВО за извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки, като за последната не били внесени дължимите авансови такси за налагане на запор на банкови сметки, нито били дадени указания на взискателя за внасяне на такива. Сочи, че към датата на подаването на исковата молба вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. В Ищецът излага, че в настоящия случай повече от две години след подаване на молбата от 10.02.2023 г. взискателят не внесъл дължимите авансови такси за поисканите изпълнителни действия, нито пък такива били извършени, а за да се прекъснела давността, следвало принудителното действие да бъде реално предприето. Отбелязва, че поради липсата на надлежно прекратяване на изпълнителното дело бил принуден да търпи ограничения върху имуществото си. Направено е искане за уважаване на исковата претенция 1 и присъждане на сторените по делото разноски, вкл. да бъде определен адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като потвърждава издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който депозирал молба с вх. № 11832/05.03.2020 г., вследствие на което било образувано изпълнително дело № 1414/2020 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838.

Отбелязва, че ЧСИ бил упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Оспорва твърдението на ищеца, че не бил заплатил таксите по подадената молба за действие по изпълнителното дело. Твърди, че регулярно подавали молби за извършване на актуално имуществено проичване и налагане на обезпечителни мерки, в т.ч. на 10.02.2023 г. и на 19.06.2025 г., в които били посочени конкретни изпълнителни способи. Допълва, че с оглед упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ предприел множество други действия в хода на изпълнителното производство. Твърди, че съгласно ТР №2 от 2023 г., от 04.07.2024 г.

ОСГТК на ВКС приемало, че след като е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, бил осъществен нейният фактически състав и погасителната давност била прекъсната. От прекъсването започвала да тече нова давност. Посочва, че има разлика между погасителна давност и перемпция. Излага, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Твърди, че за давността и прекъсването й има значение искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Твърди, че искането му за прилагане на изпълнителен способ по вече перемирано дело, не е бездействие. Ответникът посочва, че когато молбата за изпълнителни действия е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществени права, тогава молбата била редовна и прекъсвала давността. Излага, че давността била многократно прекъсвана. Твърди, че с депозирането на молбите от негова страна тя се била прекъсвала, тъй като ЧСИ бил длъжен съобразно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС да го приложи. Ответникът заявява, че поради всичко това следвало да се приеме, че депозираните от взискателя молби, с които той е искал да се предприемат действия по изпълнителното дело, вкл. и молбите след настъпване на перемпцията на първото изпълнително дело, неизтеклата дотогава петгодишна давност била прекъсната валидно. В тази връзка вземанията, посочени в исковата молба, не били погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по 2 гр.д. № 6316/2014 г. по описа на СРС, 44 състав.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 6316/2014 г. по описа на СРС, 44 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.

Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на съдебното решение по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания. Последното валидно предприето изпълнително действие от 13.03.2020 г. е запор на банковите сметки на длъжника. С молба от 10.02.2023 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника. Всяка една молба с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, т.е насочена към патримониума на длъжника и целяща удовлетворяване на изпълняемото право, прекъсва погасителната давност и от който момент започва да тече нова давност, поради което настоящата инстанция приема, че към датата на предявяване на исковата молба (и дори към края на съдебното дирене – чл. 235, ал. 3 ГПК) правото на принудително изпълнение на обективираните в изпълнителния лист вземания не е погасено по давност – виж мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк.д. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки 3 отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Поради което възраженията на ответника, че взискателят не е представил доказателства за внесена такса са неоснователни.

От последното валидно предприето изпълнително действие – 16.04.2025 г. запор на банковите сметки на длъжника) до подаването на исковата молба – 24.06.2025 г. не е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл. 177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 100 евро – юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения о т Л. А. Ц., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за сумата от 1 371,33 лева, обективирана в изпълнителен лист от 15.01.2020 г. по гр.д. № 6316/2014 г. на СРС, 44 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1414/2020 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л. А. Ц., ЕГН **********, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *******, сумата от 100 евро, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4