Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 27.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 52/2023
Вид
Решение № 138
Подписан
27.07.2023
В сила
30.10.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 46,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 48,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 81 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ловеч, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500052 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба № 260256/11.08.2022 г. от Б. Р. И. против решение № 260004 от 06.07.2022 г. по гр.д. 828/20 г. на Т.ски районен съд. Жалбоподателят сочи, че съдът е постановил решението в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, като не е съобразил и не се произнесъл по нито едно от представените от въззивника и приети по делото доказателства. Счита, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че с извършеното строителство на „постройка на допълващото застрояване за отоплителни материали и инвентар“ ответниците смущават правата на ищеца и съществено, извън обикновеното, му пречат да упражнява правото си на собственост. Излага, че изграденото от ответниците не е „постройка на допълващото застрояване за отоплителни материали и инвентар“, доколкото с неукрепен стоманобетон от повече от 1 метър е надградена стара суха каменна подпорна стена от около 1.50 м., разположена на регулационната линия на ищеца и достигаща 3,10 м. над нивото на терена.

Твърди, че на регулационната линия, стъпила върху подпорната стена е разположена постройка, която служи всъщност за три гаража, с височина от 2.90 м. във високата си част, като по този начин над гР.ната и на границата на 1 въззивника се издига строеж с обща височина към 6 м. Сочи, че експертизите не са успели да изчислят натовареността на подпорната стена, която носи значителен насип от пръст, камъни и бетонова площадка, върху която е изградена постройката, а и колите в нея, за което е допринесъл фактът, че за подпорната стена не съществуват строителни книжа. Определя като безпочвена и необоснована констатацията на експертизата, че изградената стена от над 3 м. не е опасна, тъй като изводите на експерта в тази част почиват на предположения, а не на експертни знания, основани на конкретни факти, и не могат да бъдат кредитирани. Счита за установено от свиетелските показания, че стената бавно се руши, от стария сух зид падат камъни и за да бъде преустановен този процес, следва зидът да бъде почистен и фугиран, според вещото лице С.а. Позовава се на писмо от община Т. вх. № 260153 от 29.04.22 г., съгласно което предхождащо изменение на застроителния план на гр. Т. от 1969 г. няма, като единствено представената по делото виза за проектиране е въвела такова изменение. Въведеното с визата изменение на застроителния план счита за грубо нарушение на вещните права на собственост и ползване на имота, доколкото единствено собственикът има право да иска изменение на застроителния план на имота си, а не неговият съсед. Твърди, че не е давал съгласие за извършване на процесния строеж, но дори при наличие на такова, ЗУТ въвежда други изисквания, в допълнение на съгласието, на които подпорната стена/ограда не отговаря. Сочи, че процесният строеж не е незаконен, доколкото за него има съставени строителни книжа и разрешение за строеж, но не отговаря на действащите законови изисквания – надвишава предвидената интензивност на застрояване, основава се на петно на застрояване в имота на въззивника, което не съществува, а оградата, върху която е изграден, надвишава допустимата височина, оградата/подпорна стена е изградена без необходимите строителни книжа, носи огромна, неподлежаща на изчисления тежест и съответно бавно се руши. Излага, че ответникът е заобиколил закона и е получил възможността да легитимира постройка на допълващо застрояване на границата между двата имота, която без незаконно получената виза не би могъл да построи. В допълнение, за да заравнят имота си, ответниците са надгР.ли стара и неукрепена подпорна стена без документи, виза за проектиране, строителни изчисления или разрешение за строеж, която се намира на границата между имотите, а не на минимално необходимото разстояние от 3 м., като строеж 6-та категория.Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено, като предявените искове с правно основание чл.

109 от ГПК бъдат уважени. Претендира сторените в производството разноски.

Постъпила е въззивна жалба № 260406/29.12.22 г. от Б. Р. И. против съдебно решение по чл. 247 от ГПК № 260007/24.11.2022 по гр.д.

828/20 г. на Т.ски районен съд с която поддържа изцяло подадената вече въззивна жалба срещу решение от 06.07.2022 на РС – Т., включително след направените с решението от 24.11.2022 г. по реда на поправка на явна фактическа грешка корекции.

Постъпил е писмен отговор №260333/28.10.2022 г. от М. К., С. С. и Н. Н.. Считат, че в първоинстанционното производство по безспорен начин е установено, че подпорната стена е изградена по всички правила на 2 строителството, същата не е компрометирана по никакъв начин и опасностите, за които говори виззивника са само твърдения за бъдещи несигурни събития. По отношение на извършеното допълващо застрояване считат, че същото е извършено съобразно съответните строителни книжа, без каквото н да е отклонение. Твърдят, че от събраните гласни доказателства, както и от депозираните три съдебно-технически експертизи се налага само и единственият извод, направен и от РС-Т., че по делото не е установено с действията си въззиваемите да са попречили на ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на собственост върху неговия имот, с целия си обем, с изграждането на подпорната, укрепителна стена, изградена на граница и изградената конструкция не е опасна, а напротив - строителството е заздравило стената, укрепваща денивелацията между двата съседни имота, поР. и което се явява неоснователно искането на въззивника за премахване на това строителство. Молят съда да потвърди решение № 260004 от 06.07.2022 г. по гр.д. 828/20 г. на Т.ски районен съд като правилно и законосъобразно.

Претендират сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът Б. Р. И. – редовно призован, се явява лично и с адв. И. Г. от САК с пълномощно по делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. В пространни писмени бележки обосновава позицията си по казуса.

Въззиваемите - С. С. С. – редовно призован, не се явява, Н. Д. Н. и М. М. К. – редовно призовани, се явяват лично. За тримата се явява и адв. Н.

Х. от ЛАК с пълномощно по делото. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и същото да бъде оставено в сила.

От представените доказателства, вложени в гр.д.№ 828/20 г. на Т.ски районен съд, от заключението по съдебно- техническата експертиза № 2341/20.04.2023 г. ,от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение № 260004 от 06.07.2022 г. по гр.д.

828/20 г. на Т.ски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 109 от ЗС на Б. Р. И. с ЕГН ********** от гр. С., *** срещу М. М. К. ЕГН ********** от гр. Т., ***,Н. Д. Н. с ЕГН ***** от гр.

Т., ***, С. С. С. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „****“, бл. 52, вх.А, ап. 21 с който се иска да се осъдят ответниците М. М. К. Н. Д. Н. и С. С.

С. да премахнат незаконно изградена бетонна укрепителна стена с височина 1 метър и дължина 20 метра, изградена върху цялото протежение на съществуваща каменна ограда, разделяща поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ищеца Б. Р. И. и поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците. Отхвърлен е иска иска с правно основание чл. 109 от ЗС на Б. Р. И., с цитираните по-горе данни, срешу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат насипаната в поземлен имот с идентификатор *** пръст и земна маса, като възстановят положението и състоянието на терена от преди изграждането на незаконната укрепителна стена и насипването на пръст и земна маса. Отхвърлен е иска иска с правно основание чл. 109 от ЗС на Б. Р.

И., с цитираните по-горе данни, срешу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се 3 иска да се осъдят ответниците да премахнат изградената на имотната граница без спазване на изискуемото в чакона отстояние в долната част на поземлен имот с идентификатор *** (съгласно скицата) постройка, представляваща три долепени клетки всяка сьс самостоятелен вход, изградени от метална конструкция с термо панели с квадратура 73,5 кв.м.

Отхвърлен е иска иска с правно основание чл. 109 от ЗС на Б. Р. И., с цитираните по-горе данни, срешу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат част от постройката, представляваща една гаражна клетка с квадратура 24,5 кв.м., находяща се непосредствено на имотната граница с поземлен имот с идентификатор ***.

С решение № 260007/24.11.2022 г. по гр.д. 828/20 г. на Т.ски районен съд, постановено в производство по реда на чл. 247, ал. 1, пр. 1 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260004/06.07.2022 г., досежно ЕГН на Н. Д. Н., и е допълнен диспозитива на решението, като е отхвърлен иска иска с правно основание чл.109 от ЗС на Б. Р. И. с ЕГН ********** от гр. С. , *** срещу М. М. К. ЕГН ********** от гр. Т. , ***, Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, С. С. С. ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

„****“, бл. 52, вх. А, ап. 21 с който се иска да се осъдят ответниците М. М. К.

Н. Д. Н. и С. С. С. да премахнат незаконно изградена бетонна укрепителна стена с височина 1 метър и дължина 20 метра, изградена върху цялото протежение на съществуваща каменна ограда, разделяща поземлен имот с идентификатор *** находящ се в гр. Т. на улица „Христо Ботев“ № 31 с площ от 278 кв.м. и сграда, която попада върху имота с идетификатор *** от 77 кв.м. на 2 етажа при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***,

***,

***, ***, ***, собственост на ищеца Б. Р. И. и поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Т., с адрес на имота гр. Т. *** с площ от 266 кв.м., територия урбанизирана, който е построена сграда с идентификатор ***, бр. етажи 4, със застроена площ от 105 кв.м. при граници и съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***,

***,

***, *** собственост на ответниците. Отхвърлен е иска с правно основание чл.109 от ЗС на Б. Р. И. срешу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат насипаната в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Т., с адрес на имота гр. Т. *** с площ от 266 кв.м., територия урбанизирана за ниско застрояване, в който е построена сграда с идентификатор ***, бр. етажи 4, със застроена площ от 105 кв.м. при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, 72343.500,3399, ***, ***,

*** собственост на ответниците пръст и земна маса, като възстановят положението и състоянието на терена от преди изграждането на незаконната укрепителна стена и насипването на пръст и земна маса.

Отхвърлен е иска с правно основание чл.109 от ЗС на Б. Р. И. срешу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат изградената на имотната граница без спазване на изискуемото в закона отстояние в долната част на поземлен имот с идентификатор *** по 4

КККР на гр. Т., с адрес на имота гр. Т. *** с площ от 266 кв.м., територия урбанизирана за ниско застрояване , в който е построена сграда с идентификатор ***, бр. етажи 4, със застроена площ от 105 кв.м. при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***,

***, *** собственост на ответниците (съгласно скицата) постройка, представляваща три долепени клетки всяка със самостоятелен вход, изградени от метална конструкция стермо панели с квадратура 73,5 кв.м. Отхвърлен е иска с правно основание чл.109 от ЗС на Б. Р. И. срешу М.

М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. с който се иска да се осъдят ответниците да премахнат част от постройката, представляваща една гаражна клетка с квадратура 24,5 кв.м., находяща се непосредствено на имотната граница с поземлен имот с идентификатор *** находящ се в гр. Т. на улица „Христо Ботев“ № 31 с площ от 278 кв.м. и сграда, която попада върху имота с идентификатор *** от 77 кв.м. на 2 етажа при граници и съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***,