Определение № 378 от 05.09.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 270/2023
- Вид
- Определение № 378
- Подписан
- 05.09.2023
- В сила
- 24.10.2023
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.229 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.46 ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл.342 ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378 гр. Бургас, 05.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод частна жалба от Г. З. С.,лично и в качеството му на законен представител- баща на З. Г. С. против протоколно определение от
05.06.2023г.по гр.д.№1256/2022г.по описа на БОС с което е на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спряно производството по гр. д. № 1256/2022 г. по описа на БОС до приключване на наказателното производство посрещу Х. Х.
К., което понастоящем е в досъдебна фаза и за което е образувано ДП№62 по описа за 2022г.на РУ-Сунгурларе.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата.
Иска се отмяна на определението на БОС и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата ЗАД „Далл Бог живот и здраве“ АД не е представил писмен отговор със становище по жалбата в законоустановения срок.
Ответникът по жалбата ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД е представил писмен отговор със становище по жалбата в законоустановения срок.
Бургаският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
По същество въззивната инстанция намери жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано пред БОС по иск предявен от Г.
З. С. и З. К. К. /Г. С./ срещу ЗАД“Далл Бог живот и здраве“,който е квалифициран от съда с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр.с чл.429 ал.3 КЗ и 1 чл.86 ЗЗД. Предявени са били претенции за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,вследствие на причинена смърт на К. В. К. при настъпило ПТП на **.**.****г.на кръстовище между път 705 и път 7306,на излизане от гр.Сунгурларе в посока на движение с.Черница, между автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СН 1404 АТ,управляван от Х. Х. К. /по отношение на който е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника/ и автомобил Пежо Бипер“ с турски регистрационен номер,управляван от Ф. М.
А.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство по прокурорска преписка № 1697/2022г.по описа на Окръжна прокуратура-гр.Бургас /ДП №62/2022г.по описа на РУ МВР гр.Сунгурларе/,по което към момента на подаване на исковата молба не е привлечено лице в качеството на обвиняем.
Ответникът е оспорил предявения иск,като е поискал производството по делото да бъде спряно до приключване на образуваното досъдебно производство с влязла в сила присъда.Съдът е оставил без уважение това искане,но е изискал справка от РУ на МВР -Сунгурларе относно движението на досъдебното производство.
Като трето лице помагач на ответника е конституирано и ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД.
От представената по делото справка от РУ-МВР гр.Сунгурларе се установява, че ДП №62/2022г.по описа на РУ МВР гр. Сунгурларе е приключило и изпратено на БОП с мнение за съд на 19.04.2023г.В качеството на обвиняем е било привлечено лицето Х. Х. К. за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.четвърто,б.“Б“,предл.първо ,вр-с ал.4 ,вр.с чл.342 ал.1 СК вр.с чл.104 ал.1 ЗДвП вр.с чл.46 ал.2 ППЗДвП.
Първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство по ДП №62/2022г.по описа на РУ МВР гр. Сунгурларе. БОС е приел,че изходът на наказателното производство, което към настоящия момент се намира в досъдебната фаза,но има привлечен обвиняем и е предадено на прокурора с мнение за съд е от значение …. на настоящото производство,с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК.
В частната жалба се поддържа оплакването, че при постановяване на обжалваното определение БОС не е съобразил, че разследването по досъдебното производство още не е приключило,както и че по настоящото гражданско дело са допуснати и приети множество доказателства,които целят да установят фактическият състав на непозволеното увреждане.Жалбоподателите се позовават на съдебна практика на ВКС,в която се приема,че съдът спира винаги производството по гражданско дело,ако по делото се разкрият престъпни обстоятелства,без значение дали е образувано досъдебно производство и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред. Спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес ,а спорното право е обусловено от тези факти. /Решение № 116 от 15.05.2013 г.по гр. д. № 745/2012 г. на ВКС, определение № 650/08.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 227/2017 г.на ВКС и др./ Жалбоподателите се позовават и на становище в съдебната практика на ВКС, 2 съобразно което наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза е ирелевантно за гражданския процес, тъй като гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове и може да приеме за установени различни факти.При евентуално влязла в сила присъда в обратен смисъл впоследствие,несъответствието може да бъде преодоляно по реда на осъществяваният от ВКС извънинстанционен контрол-чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
/вж.Определение № 43 от 08.02.2017г.по ч.гр.д.№168/2017г.,Определение №274 от 13.06.2017г.по гр.д.№1270/2011г.и др.,посочени в частната жалба/.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
По въпроса за предпоставките за спиране на производството по дела с предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ ,ВКС се е произнасял нееднократно,като е формирана еднопосочна съдебна практика,че предвид обвързаността на гражданския съд от влязлата в сила присъда,съобразно чл.300 ГПК срещу виновния за съответното ПТП водач,изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор. В тази хипотеза,според становището на ВКС,което се споделя и от настоящия съдебен състав, производството по гражданското дело,в което се разглежда спор за гражданските последици от деянието,подлежи на спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на наказателното производство,но само когато е установено,че наказателното производство е в съдебната фаза./вж.Определение №18 от 08.01.2013г.по ч.гр.д.№693/2012г.,четвърто г.о.на ВКС и др./.
В случаите,когато наказателното производство е в досъдебната си фаза,в актуалната съдебна практика,на която се е позовал и БОС,се приема становището,че е налице основанието по чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спиране на гражданското дело само в случаите,когато е образувано досъдебно производство тогава,когато деецът и престъплението,за което е обвинен са идентични с тези,за които са наведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза,при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 ГПК.В този смисъл са Определение №290 от 01.09.2020г.по ч.т.д.№ 1303/2020г.,Определение
№150 от
29.03.2021г.по ч.т.д.
№461/2021г.Определение № 342 от 28.07.2022г.по ч.т.д.№653/2022г., Определение №440 от 20.06.2023г.по ч.т.д.№796/2023г.,всички на ВКС.
Първоинстанционният съд е установил,че понастоящем по наказателното производството в досъдебната му фаза като обвиняем е привлечен посочения в исковата молба делинквент – Х. Х. К., като обвинението е за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.четвърто,б.“Б“,предл.първо ,вр-с ал.4 ,вр.с чл.342 ал.1 СК вр.с чл.104 ал.1 ЗДвП вр.с чл.46 ал.2 ППЗДвП. Деянието,за което Х. К. е привлечен като обвиняем е идентично с описаното в исковата молба ПТП настъпило на 09.03.2022г.на кръстовище между път 705 и път 7306,на излизане от гр.
Сунгурларе в посока на движение с.Черница, между автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СН 1404 АТ, управляван от Х. Х. К. /по отношение на който е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника/ и автомобил Пежо Бипер“ с турски регистрационен номер,управляван от Ф. М. А., в резултат на което е била причинена смъртта на К. В. К. - майка на единия ищец и конкубина на другия ищец.
3
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение на БОС. Съдебната практика на ВКС,на която са се позовали в жалбата си е неотносима към конкретната хипотеза,по отношение на която е формирана практика на ВКС,с която се е съобразил и БОС ,а същата се споделя и от настоящата съдебна инстанция.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на БОС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.06.2023 г. по гр. дело № 1256/2022 г.по описа на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК е спряно производството по гр. дело № 1256/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас до приключване на наказателното производство посрещу Х. Х. К., което понастоящем е в досъдебна фаза и за което е образувано ДП №62 по описа за 2022 г.на РУ - Сунгурларе.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, с частна касационна жалба пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4