Решение № 209 от 21.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Смолян, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 118/15.04.2025 г. по гр.дело № 3/2025 г.

Смолянският районен съд осъжда ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Смолян да заплати на С. И. Н. сумата от 2 231,22 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 06.09.2022 г. - 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 307,83 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен трудът, до датата на предявяване на иска - 03.01.2025 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 03.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

На следващо място, дирекцията е осъдена да заплати на С. И.

Н. разноски по водене на делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение; а по сметка на Смолянския районен съд - държавна върху уважените искове в размер на 139,25 лв., както и разноски за вещо лице в 1 размер на 150 лв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СМОЛЯН, с искане да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете на С. Н., както и да бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание дирекцията-жалбоподател, редовно призована, не изпраща представител. Въззивната жалба се поддържа чрез писмено становище от гл.юрк.Кр. В. , който претендира разноски по представен списък за тях.

Въззиваемият С. И. Н., представляван от адв.М. Орм., оспорва жалбата с писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК и претендира за разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемият С. Н., редовно призован, не се явява, за него пълномощникът му адв.М. Орм. се явява лично и продължава да оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

Ищецът С. Н. през исковия период 06.09.2022 г. – 31.12.2024 г. работи по служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР-Смолян в РУ-Смолян на длъжност „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган.

През исковия период С. Н. полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Съгласно ССчЕ, е положил нощен труд от 1 192 часа, които, след съответно преизчисляване на тези часове в дневни с коефициент 1,143 по чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизат на 1 362 часа. За разликата от 170 часа не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 2 231,22 лв. Лихвата за забава върху тях за периода 01.10.2022 г. – 02.01.2025 г. г. възлиза на 307,83 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в 2 случая.

Съгласно редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР /от 2016 г. до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица.

Съгл.чл.187, ал.2 за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.

Ал. 3.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Ал.4. За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

Ал. 5. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Ал.7. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.

Ал.9. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за 3 неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби от 2014 г. до 2022 г.

Съгласно чл.31, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з[1]407 от 11.08.2014 г.

(наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“

Следва издаването на НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и НАРЕДБА № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г.

В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г.

Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата.

4

Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване.

Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.

2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз.

Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Установено е, че в мотивите към оспорения подзаконов акт само е декларирано, че са спазени изискванията на Директива 2003/88/ЕО, без да са обсъдени тези изисквания и да е представен изискуемият от законодателя анализ за съответствие с действащото Общностно право. Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5членен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 8601/2019 г.

5

В Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г.

От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му се вижда, че до изменението на ЗМВР от 10.07.2020 г. липсва изрично правило относно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

ЗМВР е изменен през 2020 г., ДВ, бр.60/2020 г. Новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Има изменения и в другите алинеи, но най-същественото и относимо към спора е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно да се изследва как е станало това изменение на закона: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г.

В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187.

Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „ Предложенията по § 39а-39г са свързани с 6 обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР).