Определение № 2524 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2524 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20261100204434 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от обв.Б.Б., чрез неговия защитник адв.Е.Й., против Постановление на СГП от 15.05.2026г., с което е оставена без уважение молбата на горепосоченото лице за връщане на движими вещи, иззети в хода на ДП и представляващи парична сума, мобилни телефони и преносим компютър.В процесната жалба се излагат доводи за необосновано продължително дълго задържане на вещите и връщането на същите не би затруднило самото разследване по делото и разкриването на обективната истина.Предвид горното, се застъпва становището за незаконосъобразност на атакуваното Постановление на СГП, като се иска връщане на вещите.

Производството е по реда на чл.111 ал.3 НПК.

Съдът, след като се запозна в цялост с образуваното ДП и след като отчете изложените в депозираната жалба доводи, намира същата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, като тук съдът дебело подчертава, че приема наличието на интерес, доколкото именно настоящият жалбоподател подава молбата, във връзка с която е съставено атакуваното Постановление на СГП. На последно място и с оглед процесуалната допустимост на настоящата жалба, съдът отчита и обстоятелството, че обжалваното Постановление на СГП представлява годен по см.на чл.111 ал.3 НПК акт за съдебен контрол.

По същество на процесния спор е необходимо да се изложи следното :

ДП № 5460/25г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 22886/25г. по описа на СГП е образувано на 27.09.25г. по реда на чл.212 ал.2 НПК по повод разследване на престъпление по чл.301 ал.1 НК.В хода на разследването са извършени редица ПСД, като на горната дата 27.09.25г. в условията на неотложност по см. чл.161 ал.2 НПК е извършено претърсване на няколко отделни превозни средства и няколко отделни недвижими имота, включая и такива, ползвани от обв.Б., а така също и отново в условията на неотложност е извършен обиск на самия обвиняем.При реализиране на действията по разследване са намерени и иззети редица вещи, конкретизирани по вид и количество в изготвените за целта протоколи, като така 1 описаните вещи са именно и тези, чието връщане се търси от жалбоподателя Б..

В настоящото производство от фактическа страна и с оглед наведените в процесната жалба доводи, съдът приема, че самият жалбоподател не оспорва горните обстоятелства, респ. не оспорва фактическото притежание на иззетите вещи.

На последно място съдът отбелязва и обстоятелството на привличане на настоящия жалбоподател Б.Б. в качеството на обвинено лице с нарочно Постановление от 28.09.25г. за престъпление по чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 НК.

При горната фактическа обстановка съдът е длъжен да анализира събраните доказателства и да прецени законосъобразността на атакуваното постановление, с оглед изложените в него мотиви.В тази вр. се отбелязва, че иззетите движими вещи са приобщени към доказателствената маса по делото и представляват годно веществено доказателствено средство по см. на чл.109 НПК.

Отчитайки всичко гореизложено от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи: Общоприетият принцип в наказателното производство, касаещ приобщените ВД е законоворегламентиран в чл.111 ал.1 НПК и предвижда запазването на събраните по делото доказателства до приключване в цялост на наказателното производство.Разпоредбата на чл.111 ал.2 НПК определя изключението от този принцип, а именно предметите, иззети като ВД могат да бъдат върнати съответно от прокурора или от първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 111 ал.3 НПК, преди да бъде приключено наказателното производство само тогава, когато това няма да затрудни разследването и разкриването на обективната истина.В конкретния случай, изложените съображения на СГП, в мотивационната част на атакуваното постановление, отразяват именно подобни доводи, като на преден план е изнесена необходимостта от изследване легитимния характер на иззетата парична сума, което е абсолютно допустимо при неприключило досъдебно производство.В тази насока се подчертава, че наблюдаващият прокурор подробно е отразил съображения, свързани с представени писмени документи за произхода на търсената парична сума, като самите документи са абсолютно идентични с тези, приложени и към настоящата жалба.Тук отново следва да се отбележи, че развитието на ДП не е завършило, а преценката на прокурора за събиране на допълнителни доказателства и изследване на обстоятелства, извън конкретното обвинение, е изключителна и не подлежи на съдебен контрол, или още повече на упрек, от което и да е лице или институция.

За правилни се оценяват и посочените в проверяваното Постановление на СГП аргументи относно иззетите мобилни телефони и преносим компютър – независимо от извършеното експертно изследване на тези ВД, то все още не се изключва повторен експертен анализ.

На последно място съдът подчертава и това, че отчита фактическата сложност на конкретното дело и провежданото ритмично разследване, което в значителна степен обуславя продължаващото ограничение в правната сфера на правоимащите лица, но това ограничение не следва да е безкрайно и неоправдано дълго във времето, респ. държавното 2 обвинение следва да ускори процеса на събиране на доказателства и пълно изясняване на необходимостта от претендираните ВД за нуждите на разследването и то при конкретно повдигнатото обвинение.

Водим от горното и на осн.чл.111 ал.3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 15.05.2026г., с което е отказано връщането на обв.Б. Н. Б. на веществени доказателства по ДП № 5460/25г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 22886/25г. по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3