Решение № 137 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520202056 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЕВРОТРАНС 2007" ООД, ЕИК 123741689, със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул.

„Балатон“ № 5, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504903380, с който на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния закон.

Извършеното нарушение представлявало маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Била въведена и нова разпоредба в ЗП – чл. 10б, ал. 7 ЗП, според която при частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за едно пътно превозно средство, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя 1 възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни. При заплащане на таксата в срока не се образува административнонаказателно производство. Била очевидна волята на законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за изминатото разстояние през съответните участъци, не са настъпили вреди и административнонаказателното производство се прекратява при тези обстоятелства. Всичко това обуславя маловажността на случая. Позовава се и на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвиждала възможност да се издават електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С издаването на електронен фиш АНО допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя при съставянето на АУАН, каквато възможност за упражняване му давали разпоредбите на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Доколкото в електронния фиш се правело позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и се твърдяло, че не била заплатена тази пътна такса, то във електронния фиш следвало ясно и недвусмислено да бъдели посочени за конкретния път и съобразно данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол таксата. В електронния фиш нямало посочени данни и за това какво било конкретно изминатото разстояние, тол сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв бил сборът на изчислените за съответните тол сегменти такси. Посочването на дължима такса по чл. 10, ал. 5 ЗП в размер на 119 лв. не изпълвало този критерий, защото не ставало ясно как била формирана тази стойност, колко километра е изминало МПС, между кои две точки от платената пътна мрежа била отсечката и дали е признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че е МПС е определена категория. Това ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Твърдените нарушения се дължали на допусната техническа грешка от дружеството „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД. Жалбоподателят спазил всички инструкции за свързване и експлоатация на бордовото устройство. Нарушението било резултат от допусната техническа грешка от Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ или „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД. В електронния фиш имало неверни данни, защото за датата на нарушението било посочено, че за процесното ППС нямало получени тол декларации или маршрутни карти, нямало надлежно плащане в АПИ и това твърдение не 2 отговаряло на действителността и лесно можело да бъде проверено в информационните масиви на АПИ. Не бил спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на електронния фиш. Тези срокове се прилагали и в производството по издаване на електронните фишове според тълкувателната практика на ВАС и АдмС – Велико Търново. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк.

З.С., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 25.11.2024 г. по куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 21.11.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504903380 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "ЕВРОТРАНС 2007" ООД, ЕИК 123741689, за това, че на 29.09.2021 г., в 10,43 ч, влекач марка „ВОЛВО ФХ“, с рег. № СВ 2087 МК, с технически допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси на състава 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган 3 административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за 4 предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Видно от становището на доставчика на ЕУЕСТ бордовото устройство, асоциирано с процесното пътно превозно средство, е било изключено на 29.09.2021 г. и е включено едва на следващия ден 30.09.2021 г. вечерта.

Наказващият орган е представил доказателства, че това превозно средство се е движило по маршрута Русе – с. Радиново (обл. Пловдив) – Девня. Този маршрут е приблизително 306 км по автомагистрали, 151 км по първокласен път и 111 км по второкласен път, като за последния, съгласно действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, не се дължи заплащане на пътна такса. Така стойността на дължимата сума, която е трябвало да бъде заплатена от жалбоподателя за изминатото разстояние съгласно чл. 27, ал. 1 от Тарифата е общо 48,76 лв. Дори и да се приеме за технически възможно процесното превозно средство да измине максималното разстояние за деня, презумирано от наказващия орган, то имуществената санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 21 пъти определената в чл.

29, ал. 1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни 5 действия за тяхното преустановяване.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Той обаче не е представил доказателства да е направил такива, съответно разноски не могат да му бъдат присъдени.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504903380, с който на "ЕВРОТРАНС 2007" ООД, ЕИК 123741689, със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „Балатон“ № 5, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал.

3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.