Решение № 278 от 29.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. гр.Несебър, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100917 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.524 от ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.56 от Закона за собствеността.

Ищецът Н. Л. К. с ЕГН ******* постоянен адрес: град ************, твърди в исковата молба, че на основание нотариален акт № 1********, дело № ********г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, владее и ползва следния недвижим имот, а именно: Апартамент № ****, секция „Б“, находящ се на терасовидния жилищен етаж, на площ от 54,38 кв.м., а по кадастрална схема 54 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, с адрес: град **********, с предназначение: Жилище, апартамент; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ********** и *************, под обекта – **********, над обекта – няма. Н.

Л. К. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху недвижимия имот.

Посочва, че с влязло в законна сила Решение № 186/12.06.2014г. по гр.д.№ 1341/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд, е обявен за относително недействителен по отношение на ответника по настоящото дело Б. В. А. с ЕГН **********, адрес: град ********, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ******* от 21.11.2011г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх.рег.№ ****** от 22.11.2011г., Акт № *********, до размера на 1/2 идеална част от недвижимия имот.

Ответницата Б. В. А. е имала качеството на взискател по образуваното изпълнително дело № *****/07.09.2022г. по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас, като по нейно искане е била наложена възбрана върху посочената идеална част от имота, която е била изнесена на публична продан, а в издаденото 1 от съдебния изпълнител Постановление за възлагане от 05.10.2021г. е възложил 1/2 идеална част от имота на Б. В. А.. В постановлението за възлагане не е било отразено правото на ползване, учредено в полза на ищцата Н. Л. К., по който начин тя счита, че наред с нарушението на процесуални правила, са нарушени и нейните права и законни интереси, която се явява единствен ползвател на имота. В отговор на отправената им от Б. В. А. покана, другите двама съсобственици на имота К.В.К. и Х.В.К. са я уведомили, че Н. Л. К. е ползвател на недвижимия имот. Последната обаче е получила покана от същия съдебен изпълнител за принудително изпълнение по изпълнително дело № *********, с която е насрочен въвод във владение на 1/2 идеална част от недвижимия имот на Б. В. А.. Ищцата твърди, че съдебният изпълнител е нарушил разпоредбите на чл.483 и чл.484 от ГПК, тъй като при описа на имота не е посочил наличието на вещни тежести върху имота, и не е спазил изискването на чл.487, ал.1 от ГПК с обявлението за публичната продан да отрази наложената върху идеалната част на недвижимия имот възбрана и наличието на ограничено вещно право на ползване върху имота. Правото на ползване върху имота, учредено в полза на Н. Л. К., е съществувало към момента на публичната продан, респ. то не е било отменено, продължава да съществува и понастоящем, но то не е било посочено в издаденото от съдебния изпълнител Постановление за възлагане. Съдебният изпълнител е отменил въвода във владение, първоначално насрочен на 21.07.2023г., и го е насрочил на 25.08.2023г. и е предоставил възможност на Н. Л. К. да упражни правото си да поиска спиране на изпълнението по отношение на въвода в тридневен срок. С Определение № 978 от 22.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 865/2023г. по описа на Несебърския районен съд, е било постановено спиране на изпълнението в изпълнителното производство и е издадена обезпечителна заповед. Същевременно се твърди, че ответницата Б. В. А. е тази, която нарушава правото на ползване, учредено в полза на Н. Л. К., включващо правото да се използва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено, което право е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Това нейно ограничено право на ползване е и застрашено от ответницата Б. В. А., тъй като тя желае да бъде въведена във владение в имота, без обаче да има основание да упражнява фактическа власт върху имота, макар, че е собственик на 1/2 идеална част от него, защото тази фактическа власт има право да осъществява само Н. Л. К. въз основа на учреденото в нейна полза и съществуващо ограничено вещно право на ползване върху целия имот. С това ищцата обосновава правния си интерес да поиска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Б. В.

А., че Н. Л. К. е носител на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот.

Претендира разноски.

В отговора на исковата молба от името на ответника Б. В. А. се изразява становище за допустимост на предявения иск предвид твърденията в исковата молба, според които ищцата претендира защита на свое материално право, което счита, че е нарушено.

Счита иска за неоснователен със становището за липса на запазено право на ползване върху имота в полза на ищцата, с основния довод, че след като договорът за дарение, с който е учредено правото на ползване на ищцата върху имота, е обявен за относително 2 недействителен спрямо Б. В. А. до размера на 1/2 идеална част от имота, и която идеална част е изнесена на публична продан, а впоследствие възложена на Б. В. А., то това е имало за последица, че и учреденото право на ползване следвало да се счита за недействително до размера на съответстващата 1/2 идеална част. Като друг довод, според който Н. Л. К. не следва да се счита, че е ползвател на целия имот, въвежда, че преди дарението тя е притежавала имота в съсобственост с В.Х.К. при равни квоти от собствеността, а при дарението на имота тя е действала освен лично и в качеството й на пълномощник на В.Х.К., но само за прехвърляне на собствеността, но не и за извършване на действия относно правото на ползване. Относно запазване правото на ползване тя е действала единствено за себе си, поради което за да произведе действие и Н. Л. Къновска да стане едноличен ползвател на целия имот, е било необходимо такова право да бъде учредено или тя да притежава пълномощно за това и от страна на другия съсобственик В.Х.К., а след като изрично такова пълномощно е липсвало, то тя не е могла да учреди за себе си право на ползване върху 1/2 идеална част от имота, притежавана до дарението от В.Х.К.. Затова учреденото в нотариалния акт право на ползване над размера на собствената на Н. К. 1/2 идеална част от имота не е могло да произведе действие. Запазването на правото на ползване върху имота, респ. обременяването на придобития от непълнолетните към 21.11.2011г. К.В.

К. и Х.В.К., недвижим имот с вещно право на ползване е осъществено без спазване изискването на чл.130, ал.3 от СК, изискваща предварително разрешение на съответния районен съд. Липсата на такова предварително разрешение е имало за последица недействителност на учреденото право на ползване, и в частност неговата нищожност на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата си молба и че оспорва отговора на исковата молба. Отбелязва, че съм момента на сключване на договора за дарение на Н. Л. К. са били предоставени права, по силата на пълномощно, да се разпорежда със собствеността върху недвижимия имот, но и да учредява вещни права върху него. След отмяната на дарението по отношение на 1/2 идеална част от недвижимия имот и която 1/2 идеална част е придобита от ответницата Б. В. А., това не е засегнало правото на ползване върху целия недвижим имот, учредено със сключване на договора за дарение, което продължава да се упражнява в пълен обем. Отчита, че това право на ползване не е било отменяно от съда, в частност по отношение 1/2 от имота. Намира за неприложима разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК, тъй като с договора за дарение не е имало разпореждане от страна на ненавършили пълнолетие лица, като до сключването на договора непълнолетните лица – купувачите, не са притежавали права върху имота. Счита иска за основателен и доказан. В представените писмени бележки акцентира върху обстоятелството, че правото на ползване, което се оспорва от ответницата чрез искането на последната да бъде въведена във владение в имота и да упражнява фактическа власт, е придобито от Н. Л. К. със сключването на договора за дарение, писмените и гласните доказателства сочат, че това право продължава да се осъществява от нея в пълен обем и то със знанието на ответницата Б. В. А., но и без нейното 3 противопоставяне. Продължава да настоява, че съдебният изпълнител в обявлението за публичната продан, а впоследствие и в постановлението за възлагане, въз основа на което ответницата се легитимира за собственик на 1/2 идеална част от имота, е следвало да отрази, че върху имота има учредено право на ползване в полза на Н. Л. К., а като не е сторено това, съдебният изпълнител е допуснал съществено нарушение на разпоредби от Гражданския процесуален кодекс.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който се придържа към доводите, изложени в отговора на исковата молба, поддържа и искането си за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Намира, че част от доказателствата, ангажирани от ищцовата страна, нямат отношение към предмета на спора.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.09.2008г., обективиран в нотариален акт № *********, дело № ****/2008г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ищцата Н. Л. К. и В.Х.К., по който договор двамата са имали качеството на купувачи, са придобили собствеността при равни квоти от правото на собственост – по 1/2 идеална част, върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № ****, секция „Б“, находящ се на терасовидния жилищен етаж, на площ от 54,39 кв.м., а по кадастрална схема – 54,00 кв.м., състоящ се от дневна – спалня с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре и тераса, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** (*******************), с адрес на имота: град *********, с предназначение: Жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ********** и *************, под обекта – **********, над обекта – няма, разположен в сграда № 2 с идентификатор **********, построена в поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение: урбанизирана територия, целият с площ от 3 997 кв.м.

С договор за дарение на недвижим имот от 21.11.2011г., оформен с нотариален акт № 1********, дело № ********г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, собствениците на гореописания недвижим имот – съпрузите Н. Л. К. и В.Х.К., са го дарили на сина си Х.В.К. и на дъщеря си К.В. К., при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от двамата. Тъй като към момента на сключване на сделката и двамата дарени – Х.В.К. и К. Л. К., са били непълнолетни, същите са действали със съгласието на особен представител. Единият от дарителите – Н. Л. К., е действала при сключването на договора лично и в качеството си на пълномощник на съпруга си и другият дарител В.Х.К..

В пункт 2 от договора за дарение е вписано изявлението на Н. Л. К., според което тя си запазва правото да ползва дарения недвижим имот пожизнено и безвъзмездно.