Решение № 119 от 02.07.2025, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 1003/2024
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- Светла Иванова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1, т. 2 · Закон за туризма
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Троян, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20244340101003 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от „Осъм Инвест Консулт“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. М., чрез адв.Ц. А. от ЛАК, срещу Фондация „МС-Заедно към върха“ с ЕИК ***, представлявано от З. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество осъществява дейност в *** като Хотелски комплекс „***", че с ответника имали търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът предоставил туристически услуги - хотелско настаняване, спа услуги, изхранване и други. Сочи се, че за периода от 26.07.2024 г. до 28.07.2024 г. са осъществявани услуги от „Осъм Инвест Консулт“ ООД към Фондация „МС-Заедно към върха“ и е издадена фактура, като частично плащане е правено по банков път. Излага се, че при напускане на хотела, ответната фондация била уведомена, че следва да заплати задълженията си към „Осъм Инвест Консулт“ ООД за използваната услуга, за която не е имало възражения по отношение на качеството на предоставената услуга.
Излага, че последното плащане на ответник към дружество било на 20.09.2024 год., с което Фондация „МС-Заедно към върха“ с представител З.
Ц. заплатила сумата 1800.00лева за погасяване на част от задълженията си по фактура № 0010015002/28.07.2024 год., които в цялост възлизат на 13412.85лева с включен ДДС.
Сочи, че общото задължение на ответника към 17.11.2024 год. е 11320.00 лв. - главница. Твърди, че с ответника са водени множество разговори за заплащане на задължението, което не било сторено, а в последствие била прекъсната и комуникацията между страните.
1
Претендира се и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата 29.07.2024 год. до подаването на молба за обезпечение на бъдещ иск 17.11 2024 год., в размер на 480.02 лева.
Твърди се, че посочените фактури с получател Фондация „МС-Заедно към върха“ са заведени в счетоводството на „Осъм Инвест Консулт“ ООД, последното дружество е платило ДДС, който е начислен по тях.
Твърди се, че неизплатените задължения на ответника Фондация „МСЗаедно към върха“ по фактурите възлизат на 11320.00 лв. /единадесет хиляди триста и двадесет лева/- главница с включен ДДС и законна лихва за забава от 29.07.2024 год. до 17.11.2024 год. в размер на 480.02 лева /четиристотин и осемдесет лева и две стотинки/.
Излага се, че било образувано ч.гр.д. 920/2024 год. на ТРС, по което е издадена Обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск, във връзка с която било образувано изп. дело № 2345/2024 год. на ЧСИ В. П., по което е установено, че ответникът има само една банкова сметка, по която няма авоари, които могат да погасят задължението.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответната Фондация „МС-Заедно към върха“ с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от З. Ц. бъде осъдена да плати на „Осъм Инвест Консулт“ ООД с ЕИК ***, ***, представлявано от управителя М. П. М. и Т. Н. Й., сумите в размер на:
11320.00 лв. /единадесет хиляди триста и двадесет лева/ - главница с включен ДДС, в едно със законната лихва, считано от завеждане на настоящото дело, до окончателното изплащане; сумата 480.02 лева /четиристотин и осемдесет лева и две стотинки/ законна лихва за забава от 29.07.2024 год. до 17.11.2024 год. - деня на завеждане на обезпечителното производство. Претендира заплащане на сторените в разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. 920/2024 год. на ТРС, както и по образуваното изпълнително дело.
Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
В предвидения по реда на чл.131 ГПК срок, ответникът не е представил писмен отговор, не е взел становище по исковете и не е направил искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. За последиците от неупражняване на права е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик по делото.
В съдебно заседание, ищцово дружество редовно призовано се представлява от адв.Ц. А. от ЛАК - упълномощен защитник, който поддържа исковата претенция по съществото на спора. В даденият от съдът срок за представяне на писмени бележки, такива не са постъпили.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призовано се представлява от адв.В. С. от САК - упълномощен защитник, който оспорва исковата претенция по съществото на спора. В даденият от съдът срок за представяне на писмени бележки, такива не са постъпили.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на туристически услуги – хотелско настаняване, спа услуги, 2 изхранване и други, които в цялост възлизат на 13412.85 л ева с включен ДДС.
Ответникът възложител не твърди, а и доказателства в тази насока липсват, че предоставената туристическа услуга не отговаря на поръчката му.
Ищецът признава, че на 20.09.2024 год., Фондация „МС-Заедно към върха“ с представител З. Ц. е заплатила сумата 1800.00 лева за погасяване на част от задълженията си по фактура № 0010015002/28.07.2024 год., като е останала дължима сума в размер на 11320.00 лв. /единадесет хиляди триста и двадесет лева/, върху която се претендира лихва за забава за периода 29.07.2024г. до 17.11.2024г. в размер на 480.02 лева.
Към исковата молба са представени: Фактура № 0010015002/28.07.2024 г.; Разпечатка за движение по сметка; Справки по счетоводна сметка 411 на клиенти; Справка за размера на законната лихва върху просрочената главница.
От приетото към настоящото дело и ч.гр.д.№920/2024г. по описа на ТРС се установява, че с постановено по делото Определение №574 от 18.11.2024 година, съдът е допуснал обезпечение на предявеният иск, за сумата 11 320 лева, представляваща използвани и незаплатени туристически услуги, както и за сумата 480,02 лева - законова лихва за забава за периода 29.07.2024 г. до 17.11.2024 г., чрез налагане на запор върху сметки на ответната фондация в различни банки на територията на Република България подробно посочени в определението и в издадената обезпечителна заповед.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в условията на пълно и главно доказване е било до докаже три главни обстоятелства: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено предоставянето на туристически услуги за определена уговорена цена, 2) фактическото изпълнение на същите услуги, и 3) приемане на изработеното от ответника.
Ответникът е следвало да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Договорът за предоставяне на туристически услуги /конкретно хотелиерството като вид туристическа дейност по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗТ/ е разновидност на договора за изработка, уреден в чл. 258 и следващите от ЗЗД.
В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.
Основното задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е съобразено с поръчката на възложителя. Основното задължение на възложителя е да приеме работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, 3 ал.1 от ЗЗД, съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа/. Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на договора за изработка, е право и задължение на възложителя.
Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му като вид, количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му.
В случая, ищецът основава претенцията си на твърдение за сключен договор за предоставяне на туристически услуги –хотелиерство, изразяващо е предоставяне на нощувки в хотел, спа услуги, изхранване, които в цялост възлизат на 13412.85 лева с включен ДДС, за което била издадена фактура № 0010015002/28.07.2024 година. Ответникът- възложител не твърди, а и не ангажира доказателства, че предоставената туристическа услуга не отговаря на поръчката му. Ищецът от своя страна признава, че последното плащане на ответника към дружество било на 20.09.2024 год., с което Фондация „МСЗаедно към върха“, с представител З. Ц. заплатила сумата 1800.00 лв. за погасяване на част от задълженията си по фактурата. Процесната фактура не е подписана от представител на ответника, но са заведени в счетоводството на „Осъм Инвест Консулт“ ООД, като дружеството е платило ДДС, който е начислен по тях.
При така установеното поръчващия следваше да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение плащане стойността по договора, който той не отрича, че дължи, но не представя доказателства да е изпълнил. По изложените съображения, съдът намира предявения иск, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД за основателен в размер на претендираната сума от 11320.00 лв.
/единадесет хиляди триста и двадесет лева/- главница с включен ДДС, представляваща неиздължен остатък от възнаграждение по договор за предоставяне на туристически услуги – хотелиерство, изразяващо е предоставяне на нощувки в хотел, спа услуги, изхранване, съгласно фактура № 0010015002/28.07.2024 година, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно акцесорната претенция за заплащане на сумата 480.02 лева /четиристотин и осемдесет лева и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава от 29.07.2024 год. до 17.11.2024 год. - деня на завеждане на обезпечителното производство: Основателността му е предпоставена, от основателността на обуславящият иск, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху сумата 11320.00лева, в размер на 480.02 лева /четиристотин и осемдесет лева и две стотинки/, начислена за периода 29.07.2024 год. до 17.11.2024 год. / деня на завеждане на обезпечителното производство /, която претенция съдът намира за основателна.
Относно разноските.
Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, в който е посочил претендираните от него суми, за който в материалите по делото се съдържат доказателства за плащане, както следва: 40.00 лева – държавна такса и 890.00 лева адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№920/2024година на ТРС /обезпечително производство/; 1090 лева адв.възнаграждение и 76.00 лева 4 разноски по образуваното изп.дело 20247560402345 по описа на Ц. Н.;
472.00лева държавна такса за образуване на ГД № 1003/2024година и 1 500 лв.
- адв. възнаграждение.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по исковото, обезпечителното и изпълнителното производство в общ размер на 4068 /четири хиляди и шестдесет и осем/ лева, за което е представен и приет по делото списък по чл.
80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, Троянски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фондация „МС-Заедно към върха“ с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от З. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „Осъм Инвест Консулт“ ООД с ЕИК ***, ***, представлявано от управителя М. П. М. и Т. Н. Й., сумите в размер на: 11320.00 лв. /единадесет хиляди триста и двадесет лева/ - главница с включен ДДС, в едно със законната лихва, считано от 16.12.2024 година, до окончателното изплащане, сумата 480.02 /четиристотин и осемдесет лева и две стотинки/ лева, законна лихва за забава от 29.07.2024 год. до 17.11.2024 год. - деня на завеждане на обезпечителното производство; както и сумата 4068.00 /четири хиляди и шестдесет и осем/ лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Разпечатката съдържа 48 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4efdad8d-75f0-4eb3-8180-f88e8b00beaa