Решение № 433 от 18.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Враца, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20231420100161 по описа за 2023 година

Предявена е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 3382/2022г. на ВРС искова молба от ”***** ЕООД, гр.София против А. Т. А. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 902.69 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL 572483/24.02.2011г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащането на задължението. Заявява, че на 18.12.2014г. между страните било сключено допълнително споразумение, с което длъжникът се съгласил, че общият размер на задължението му е 1308.13 лв. Ищецът твърди, с договор за цесия от 18.01.2016г. и приложенията към него е придобил вземането на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД по договора за потребителски кредит, сключен с ответницата, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че последната е неизправна страна по договора, като претендираните суми не са погасени в срок, а договорът е изтекъл на 24.04.2020г.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез адв.М.Д., представя писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за претендираното парично вземане, с алтернативни становища за приложение на обща петгодишна по чл.110 ЗЗД и кратка 3- годишна давност, позовавайки се на ТР 3/18.05.2012г. по т.дело № 3 /2011г. на ОСГТК на ВКС, сочейки че се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.В от ЗЗД. Счита, че вземането на ответницата е погасено за всички вноски преди 08.11.2022г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които прие 1 следното:

По ч.гр.д.№3382/2022 по описа на Районен съд Враца е издадена Заповед №2011/10.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено А. Т. А. да заплати на,,***** ЕООД сумата от 902,69 лв. – главница представляваща главница дължима по договор за потребителски кредит от 24.02.2011 г. и допълнително споразумение към него от 18.12.2014 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.11.2022 г. до окончателното й изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. с включено ДДС.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

Според сключения договор за потребителски кредит №FL572483/24.02.2011 г. кредитополучателя А. Т. А. е получила сумата от 1250.00 лева със срок на погасяване до 24.04.2020 г. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, за усвоеният кредит кредитополучателят заплаща дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12.00%, а съгласно чл.3, ал.2 от договора за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити/БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта като лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита. Към момента на сключване на договора БЛП за потребителски кредити е бил 12.750. ГПР по кредита е уговорен на 14.37 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е 2195.61 лева – чл.3, ал.4. Уговорено е погасяването на кредита на равни анюитетни месечни вноски посочени в брой и размер в погасителния план, включващ лихва и главница, в размер на всяка вноска:18.79 лева през първата година на издължаване на кредита и 20.10 лева за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП.

Видно от приложени към исковата молба договор за цесия и приложение към него, на 18.01.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който цедентът прехвърлил свои вземания на цесионера, сред които и вземането срещу ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL572483/24.02.2011 г.приложение към договора.

Вземането по процесния кредитен договор на ответницата А. е прехвърлено с цесионния договор, видно от Приложение към цесионния договор.

Към исковата молба е представеното пълномощно, по силата на което „Юробанк България“ АД, чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на банката физически лица-длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физическите лица – длъжници произтичащи от договори за кредит, предмет на договор за прехвърляне на вземания.

На 01.02.2019 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощило „Адвокатско дружествоИванов и Денев“ да уведомяват физическите лица-длъжници по договори за потребителски кредити за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физическите лица-длъжници произтичащи от договори за кредит - предмет на цесионния договор.

Впоследствие на 31.10.2022 г. „Адвокатско дружество-Иванов и Денев“ в качеството си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е препълномощило адвокат А. К. да 2 уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки и финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

До отв.А. било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, изходящо от цедента (приложено към исковата молба), от пълномощника адв.А. К., което видно от приложената обратна разписка е получено лично от А. на 27.09.2022 г..

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза , от заключението на която се установява, че договорения размер на кредита е изплатен на кредитополучателя по банкова сметка с IBAN BG89BPBI79441050640403 с титуляр кредитополучателя в „Юробанк и Еф Джи България“ АД с банково бордеро № 4322813/25.02.2011г. От предоставено извлечение от банковата сметка на кредитополучателя е видно, че на 25.02.2011г. сумата 1250 лева е постъпила по сметката. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че по договора за потребителски кредит № FL572483/24.02.2011г., от кредитополучателя А. Т. А., са направени вноски съгласно предоставен извлечение от банкова сметка, след което е останала непогасената главница в размер на 893.78 лева. Съгласно представена служебна бележка от 08.06.2023 г. от ЕОС МАТРИКС ЕООД в счетоводната сметка след датата на цесия са направени плащания в размер на 210.00 лева След извършените плащания размера на дължимата главница е в размер на 683.78 лева/893.78 лева – 210.00 лева/. Размера на задължението за периода 08.11.2017 г. до 08.11.2022г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ определен съгласно погасителния план е на стойност: главница по погасителния план -561,89 лева, лихви по погасителния план -122,15 лева, като главницата по погасителния план със сторнирани съгласно служебна бележка изх. № 23- ОБКД-00110/08.06.2023г. от “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е 351,89 лева.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.

На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия между „Юробанк И Еф Джи България“ АД в качеството му на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл.

99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е 3 уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

До А. е изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, изходящо от цедента (приложено към исковата молба), от пълномощника на цедента - адв.А. К., което видно от приложената обратна разписка е получено лично от А. на 15.09.2022 г. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника.

Не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №FL572483/24.02.2011 г. се установява, че на кредитополучателя А. Т. А. е предоставен кредит в размер на 1250.00 лева със срок на погасяване до 24.04.2020 г. с фиксирана годишна лихва за първата година в размер на 12.00% и за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити/БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта като лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита. Страните са уговорили ГПР по кредита в размер на 13.33 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 2195.61 лева – чл.3, ал.4.

БЛП.

Следва да се отбележи, че процесното заемно правоотношение, с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит (отм.), както и - с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ - нормите на Закона за защита на потребителите.

Договорът, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, е бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит (отм.), поради което при преценката за основателността на иска съдът следва да съобрази и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон, по аргумент от §5 на ПЗР на действащия ЗПК.