Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 668 от 06.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 506/2022
Вид
Решение № 668
Подписан
06.07.2022
В сила
06.07.2022
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кристиян Антониев Попов, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Бургас, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100500506 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от С.Ж. М., К. Д. М. и С.Д.М., чрез адв. Детелина Потерова, срещу Решение

№ 1 постановено на 06.01.2022 г. по гр.д. № 334/2021г. по описа на Районен съд-Средец, с което са уважени предявените от В. Г. З. субективно съединени искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и въззивниците са осъдени да платят на ищцата, както следва: С. Ж. М. е осъдена да плати на В. Г. З. сумата от 4072,99 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба на 07.06.2021г., до окончателното й изплащане, представляваща необходими разноски за запазване на съсобствения на страните имот; С.Д.М. и К. Д. М., са осъдени да платят на В.

Г. З. всеки от тях сумата от 1018,25 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба на 07.06.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща необходими разноски за запазване на съсобствения на страните имот, като всеки ответник е осъден да плати на ищцата и сумата от по 481,46 лв., представляващи разноски пред районния съд.

Жалбоподателите твърдят, че решението на първоинстанционния съд е порочно и изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, тъй като при решаването на спора било допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с определената от съда правна квалификация. Възразяват срещу доклада на първоинстанционния съд по делото в който било прието, че искът е по чл.59 ЗЗД, а с решението по делото 1 съдът се е произнесъл по иск с друга правна квалификация - чл. 30, ал. 3 ЗЗД, поради което било налице неправилно приложение на материалния закон.

Излагат съображения, че не са налице нито твърдения, нито доказателства за наличието на неотложен ремонт на сградата, поради което предявените искове били неоснователни. Това било така, защото лошото състояние на покрива в никакъв случай не означавало, че сградата е в опасност от разрушаване, нито пък че е налице опасност за здравето на обитател, още повече, защото сградата била необитаема. Същото важало и за боядисването на пътната врата и портала. Твърдят, че в настоящия случай било установено, че въззивниците са се противопоставили на ремонта извършен от ищцата, видно от приложените по делото жалби до Кмета на Общината и МВР и само на това основание исковете по чл. 30, ал.3 ЗС били неоснователни. Този извод следвал от тълкуването на закона възприето в ПП ВС 6 -1974 г., Решение № 520 от 22.06.2010 година по гр. дело № 496/2010 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 1 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 1131 /2018 г. на ВКС и др. Твърдят, че фактурите представени от ищцата не съответстват на средните пазарни цени определени от СТЕ. Молят за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от В. Г. З., чрез адв. Марина Стоева, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, и че фактическата обстановка е правилно установена и предявеният е следвало да бъде уважен. Аргументира се становището, че исковете касаят извършени необходими, а не полезни разноски по отношение на съсобствена вещ и в тази хипотеза била приложима нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, без оглед съгласието или противопоставянето на другите съсобственици, което се вземало предвид при претенцията за подобрения, каквато липсвала в настоящия случай. Това становище било застъпено в Решение №520 от 22.06.2010г. по гр.д.№496/2010 г. IV г.о. ВКС.

Твърди, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, като аргументира тезата, че правната квалификация не е от значение за размера на задължението, тъй като неговия размер бил определен съобразно идеалните части и пазарната цена на извършените ремонтни дейности изчислена в експертизата. Моли се за потвърждаване на облажваното решение и присъждане на сторените пред втората инстанция разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба подаден лично от В.

Г. З. в който, въззиваемата изразява становище по делото.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от В. Г. З. против С.Ж.

М., К. Д. М. и С.Д.М.. Ищцата

2 твърди, че притежава 1/2 идеална част от Урегулиран поземлен имот, аходящ се в гр.***, бл.*** ул.*** № ***, представляващ УПИ III-1115/три - хиляда сто и петнадесет/ в кв. 112 /сто и дванадесет/ по плана на гр.Средец, одобрен със заповед № РД09-166 от 24.09.1986г. на Кмета на Община Средец, с площ 690 /шестстотин и деведесет/ кв.м., при граници: от изток и запад-улица, север - УПИ II-1116, юг- УПИ XXXI-1118 и УПИ-IV-1114, ведно с ½ (една втора) идеална част от изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. Имотът била придобила от нейния баща Г.З.М., срещу задължение за гледане и издръжка.

Ищцата твърди, че според ответницата М. за същия имот имало одобрена от Бургаски районен съд по гр.дело № 1348/1990г. спогодба, съгласно която в дял на Г.З.М. е поставен дял първи от заключението на техническа експертиза – Жилищна сграда, състояща се от първи избен етаж, застроен на 37.22 кв.м., с южно изложение и изба под стълбището със светла площ 2.20 кв.м., заедно с 345/690 кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо парцел III115 (планоснимачният номер бил погрешно изписан, като правилният бил 1115) в кв.112 по плана на гр. Средец.

Ищцата твърди, че според С.М. в дял на неговия **** С.З.М. бил поставен дял втори, а именно: Жилищна сграда от първи избен етаж, застроен на 33.12 кв.м. и втори етаж, застроен на 33.25кв.м. и пристройка състояща се от първи избен етаж, застроен на 15.78кв.м. и втори етаж със застроена площ 16.65 кв.м., заедно с 345/690кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо парцел III-115 (планоснимачният номер бил погрешно изписан, като правилният бил 1115) в кв.112 по плана на гр. Средец.

Ищцата счита, че в действителност в урегулирания поземлен имот III – 1115 била изградена само една единствена жилищна сграда, която била на приземен и основен етаж, като никога не бил съществувал избен етаж.

След въпросната странна делба имало две последващи сделки с имота, поставен в дял на С.З.М.. Първата била осъществена с нотариален акт №***, том *, дело № 3*** от **.**.19**г. на Диана Райнова - нотариус при районен съд Бургас, с която С.З.М. дарил на своята съпруга К.Д.М. 345/690 кв.м. идеални части от УПИ III-1115 в кв.112 по плана на гр.Средец, урегулиран с площ 690кв.м., ведно с жилищна сграда, построена в парцела, състояща се от избен етаж, застроен на 33.12 кв.м., втори етаж застроен на 33.25 кв.м. и пристройка, състояща се от избен етаж, застроен на 15.78 кв.м. и втори етаж, застроен на 16.65 кв.м. С втората сделка С.Д.К., като наследница на починалата К.Д.М., продава с нотариален акт № *, том ***, per. №****, дело №*** от **.**.20**г. на Иван Кожухаров - нотариус № 255 в НК с район на действие Средецки районен съд, същия имот на своята ***** С. Ж. М., без декларация по чл.33 ЗС. Втората и третият ответник придобили права върху имота на основание наследствено правоприемство от своя починал баща Д.К.

М.. - съпруг на С.М..

В жилищната сграда, на която страните били съсобственици, не бил правен ремонт на покрива поне през последните 30 години. Той бил в лошо състояние, с течове от нарушено покривно покритие, с отметнати и изгнили 3 дървени носещи греди и несъмнено се нуждаел от ремонт. Дупките по таваните ставали все по-големи и ясно видими през прозорците. За необходимостта от ремонтни дейности на тази обща част от сградата многократно З. уведомявала първата ответница, но същата не се ангажирала по никакъв начин с поддръжката на имота, която да предотврати разрушаване на общи части и да отстрани значителни повреди и деформации, опасни за живота и здравето на собствениците. Твърди се, че с ответниците не било постигнато нужното съгласие за ремонт на покрива нито предварително, нито впоследствие.

През лятото на 2020 година след силна градушка, която паднала в Средец на 7 юли, течовете от тавана вече не били на капки, а на струя. Затова се наложи да ищцата да извърши необходими за поддържането и функционирането на покрива на сградата разноски, свързани с премахване на компрометираните дървени елементи на стария покрив и замяната им с нови, поставяне на нова подпокривна хартия, нареждане на нови керемиди и капаци, както и монтиране на нови улуци, казанчета и обшивки, измазване на комини, при спазване на всички указания на инженер-конструктор. З. боядисала и металния портал на пътната врата на имота. През 2019г. поставила на две места оградна мрежа – общо 13 линейни метра и 8 циментови колове на мястото на стари изгнили дървени колове. Направените разходи за боя и разредител били в общ размер на 47,47 лева, а за оградата и новозакупените циментови колове общо 53 лева. Счита, че всички тези дейности съставлявали неотложен ремонт по смисъла на ЗЕУС. Претендира заплащане от ответниците на направените от нея разноски за извършване на неотложен ремонт за запазване на съсобствения им имот, като изрично заявява, че не твърди, че в резултат на извършените ремонтни дейности да е увеличена стойността на имота.

Излага се от ищцата, че ремонтът на покрива бил извършен през месец юли 2020г., строителните отпадъци от ремонта изхвърлили с работници през месец септември 2020г., а измазването на долната част на комините било през ноември 2020г. Порталът и пътната врата на имота били боядисани от нея през месец октомври 2020г., а оградната мрежа с коловете поставили през ноември и декември 2019г. Извършените ремонтни дейности били следните:

1. Демонтаж на керемиди; 2. Премахване на компроментираните дървени елементи на стария покрив и замяната им с нови; 3. Обшивка с дъски; 4.

Поставяне на подпокривна хартия, летви, керемиди и капаци; 5. Доставка и монтаж на улуци и казанчета; 6. Доставка и монтаж на водосточни тръби; 7.

Обшивка с поцинкована ламарина; 8. Подмазване основата на комините; 9.

Боядисване на пътна врата и портал; 10. Поставяне на оградна мрежа 13 линейни метра и 8 циментови колове. Във връзка извършените дейности ищцата закупила материали и заплатила труд, като направените от нея разходи били следните: 1. Дъски, греди и летви - 2726.80 лева /фактура № 0000002591/22.07.2020г.; Подпокривно фолио и дишаща мембрана – 223.00 лева /фактура № 0000002591/22.07.2020г./; 3. Керемиди и капаци 1985.00 лева /фактура № 0000002591/22.07.2020г.; 4. Улама, пирони различни размери, обшивка за комини – 290,19 лева /фактура № 0000002591/22.07.2020г.; 5.

4

Улуци, казанче водосточно, водосток, скоби за водосток, колена - 332.50 лева /фактура №0000002591/22.07.2020г./; 6. Цимент, хоросан за шпакловка – 113,50 лева /фактура №0000002591/22.07.2020г.; 7. Силикон, масло за дърво, еска, изхвъргач, мистрия, ъгли

–

129,00 лева

/фактура

№0000002591/22.07.2020г.; 8. Цимент и хоросан за подмазване основатанна комините – 59,00 лева /фактура №0000002771/20.11.2020г/; 9. Изхвърляне на строителни отпадъци – 70,00 лева /фактури№8000000759/17.08.2020г. и №8000000799/16.09.2020г./; 10. Боя за пътна врата и разредител – 47,47 лева /фактура №0000002743/29.10.2020г./; 11. Оградната мрежа от 13 л.м. и 8 циментови колове съм ги закупила отделно - 53.00 лева; 12. Труд за ремонт на покрива – 4 500 лева. Общо направените разходи били в размер на 10 529,47 лева. Посочени са и претендираните суми по пера с включени материали и труд, както следва: 1. Демонтаж на керемиди, премахване на компроментираните дървени елементи на стария покрив и замяната им с нови – 3464,40 лева; 2.Обшивка с дъски – 1943,60 лева; 3. Поставяне на подпокривна хартия, летви, керемиди и капаци – 3855,60 лева; 4. Доставка и монтаж на нови улуци и казанчета – 278,40 лева; 5. Доставка и монтаж на нови водосточни тръби – 348,00 лева; 6. Обшивка с поцинкована ламарина – 480,00 лева; 7. Подмазване основата на комините – 59,00 лева; Боядисване на пътна врата и портал – 47,47 лева; 8. Поставяне на оградна мрежа 13 линейни метра и 8 циментови колове – 53,00 лева. Излага, че покривът бил обща част на съсобствения имот, оградата също.