Определение № 725 от 03.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. С., 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20265500900097 по описа за 2026 годИ.

Производството е на основание чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “П.“ ЕООД – с. Ш., със седалище и адрес на управление: област С. общИ. М., село Ш., пощенски код:

**, с ЕИК: **, представлявано от И.Н.К. против И. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: град С.**.

По делото е постановено рег. № 704/27.08.2026 г. с което т. дело № 97/2026 г. по описа на С. окръжен е прекратено и е изпратено делото по подсъдност на С. градски съд.

Преди фактическото изпращане на делото и преди провеждане на първото открито съдебно заседание е постъпила молба вх. № 12603/02.09.2026 г. от ищеца, с която се заявява оттегляне на предявения иск.

Съдът намира молбата за процесуално допустима и основателна.

Съгласно чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая първо открито съдебно заседание не е провеждано, поради което за валидността на оттеглянето не е необходимо съгласие на ответника.

Оттеглянето на иска десезира съда от разглеждането на спора. При наличие на валидно оттегляне съдът не следва да извършва други процесуални действия по движението на делото. В този смисъл е Определение № 352 от 5.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3678/2017 г., III г. о., ГК, в което се приема, че след оттегляне на иска съдът е десезиран и изпращането на делото по компетентност представлява недопустимо процесуално действие.

1

Същото разрешение следва и от практиката, че ищецът може да упражни правото си по чл. 232 от ГПК и преди първото заседание, включително преди връчване на препис на исковата молба и преди размяната на книжа.

Ето защо следва да се зачете постъпилото оттегляне и производството по делото да бъде прекратено на това основание, а не да се извършва изпращане по подсъдност.

Искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. При прекратяване на делото право на разноски има ответникът, освен в изключителната хипотеза, при която оттеглянето на иска е обусловено от новонастъпили след предявяването му обстоятелства, дължащи се на поведението на ответника, който е дал повод за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, Определение № 31 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 143 от 18.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1975/2020 г., II г. о., ГК.

В случая такива обстоятелства не се твърдят и не се установяват.

Внесената държавна такса не подлежи на връщане при оттегляне на иска, като законът предвижда връщане само в хипотезата на съдебна спогодба/медиация – чл. 78, ал. 9 от ГПК . Ето защо искането на ищеца за присъждане на държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 97/2026 г. по описа на Окръжен съд С., на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на предявения иск.

РАЗПОРЕЖДА да не се изпраща делото по подсъдност, доколкото с валидното оттегляне на иска съдът е десезиран от спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________ 3