Решение № 4644 от 19.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4644 гр. В., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110103947 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД о т И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В., ****** против „В. К.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.” **** ,бул.“Д. Н.“****, С. Ц., ****, за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за К. № ********* е нищожен поради противоречие със закона, а в евентуалност поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 20.12.2024г. между страните е бил сключен договор за К. № 6106989, по който на ищеца е отпусната в заем сумата от 1100лева, при ГПР 62,77% и ГЛП 48,50%. Счита, че ГЛП е прекомерен и уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 20.12.2024г. била 13.04%. Не били спазени изискванията на чл.

10ал.1, чл.11 ал.1 ЗПК и договорът се сочи, че е недействителен. Липсвал методика за формиране на ГПЛ, като от съдържанието на договора не ставало ясно кои разходи се заплащат и какъв е начина на формирането на ГПР. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Потвърждава, че с ищеца са били в твърдяното договорно правоотношение. Оспорва, договора да противоречи на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Твърди, че възнаградителната лихва представлява цена на предоставената от К.ора услуга. Сочи, е към датата на скл. на договора договореният ГПР не надвишава 50% и е бил в рамките на 1 допустимата от закона. Граница. Преди сключване на договора ищецът бил информиран за размера на възнаградителната лихва с получаване на СЕФ. Оспорва да е налице и противоречие с добрите нрави, като договорната лихва не била прекомерна. Сочи, че с подписване на договора не са допуснати предвидените в чл. 22 ЗПК пороци. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В с.з. исковата молба се поддържат чрез нарочна молба.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че същите са обвързани по силата договор за К. № ********* Не е спорно също така и обстоятелството, че на ищеца е отпусната в заем сумата от 1100лева, при ГПР 62,77% и ГЛП 48,50%. Оплакванията на ищеца се свеждат до твърдения, че уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 20.12.2024г. била 13.04%, като също така се сочи, че по договора не са начислявани „такса експресно разглеждане“ и неустойки.

Договорът за банков К. е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на К.ни институции, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Безспорно е, че процесният договор подада в приложното поле на ЗКНИП, като според чл. 29, ал.9 от посоченият закон годишният процент на разходите по К.а не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет, т.е. над 50%.

Актуалната съдебна практика изоставя консервативното разбиране, че уговорка за възнаградителна лихва, която надхвърля двукратно законната такава по обезпечени К.и и трикратно по необезпечени К.и, е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като се приема, че няма установен универсален критерий за преценка кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено допустимото. Вместо това се възприема, че този въпрос следва да се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само размер на лихвата, но и размерът и валутата на предоставения капитал, срокът на ползването на паричните средства; обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера. Наред с това нищожността на договорната възнаградителна лихва може да произтича не само от начина на изчисляване /размера/, но и на плащане пр.уговорка за плащане на главницата, само с една или само с няколко. В този смисъл договарянето на възнаградителната лихва не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност, съответно клаузата от договора, която я предвижда, не противоречи на добрите нрави. За да достигне до горният извод съдът съобрази още, че възприетото в съдебната практика 2 разбиране за нищожност на клауза, предвиждаща дължимост на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на ЗК /в сила от 2014г./ и ЗКНИП /в сила от 2016г./, докогато не е имало нормативно определена горна граница на договорната лихва /като част от ГПР/ при потребителските К.и.

От друга страна плащането на главницата и лихвата, става едновременно чрез месечни анюитетни вноски, което не дови до допълнително /скрито/ генериране на лихва, каквото би се получило при плащането на неравни погасителни вноски или на такива предвиждащи погасяване първо на възнаграждението, след което на главницата. От значение в случая е, че уговорената възнаградителна лихва не надвишава 5 пъти размера на законната лихва, която към 20.12.2024г. е била 13.04%, което. С приемането ЗКНИП и по-конкретно на чл.29, ал.9 от същия, по императивен начин се регламентира предела на общото оскъпяване на този тип К.и - до пет пъти размера на законната лихва. С поставянето на максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите, законодателят изначално е защитил правата на К.ополучателите от едностранен произвол на по-силната икономически страна, каквато е К.одателят. Ето защо исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски за юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки липсата на правна и фактическа сложност на спора, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 200лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените в евентуалност искове от И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. Вл. В., ****** против „В. К.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.” **** ,бул.“Д. Н.“****, С. Ц., **** за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за К. № ********* е нищожен поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ”„В. К.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.” **** ,бул.“Д. Н.“****, С. Ц., ****, сумата от 200лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3