Решение № 260984 от 11.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 9820 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № II-55-124407 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 64645/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав, е допусната съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между Н.А.А.,

ЕГН ********** и А.Л.В., ЕГН **********, на следните вещи:

1.) Апартамент

№ 61, находящ се в гр. София; ж.к. „*******, със застроена площ 86.55 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, при съсъди: от север – апартамент

№ 60, от юг – апартамент № 62, от изток – тревни площи, от запад – коридор, стълбище, апартаменти № 64 и № 65, отгоре – апартамент № 68, отдолу – апартамент № 54, заедно с избено помещение № 61, с площ 2.19 кв.м., при съседи: от север – коридор, от юг – абонатна станция, от изток – мазе № 25, от запад – мазе № 32, заедно с 1.176 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който обект е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, построен в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта -

***;

2.) Лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № СА 6273 РТ, цвят сив металик, рама № W0L0TGF**********, двигател №

Z16XE02NU0317;

3.) Лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******, цвят тъмно зелен, рама № VF32AHFYE40220424, двигател № 2947721, при следните квоти:

½ за Н.А.А., ЕГН **********;

½ за А.Л.В., ЕГН **********.

С решението е отхвърлен предявеният от Н.А.А., ЕГН ********** срещу А.Л.В., ЕГН ********** иск за делба на следния недвижим имот: апартамент № 64, находящ се в град Кюстендил, улица „*******разположен на пети етаж в шестетажна жилищна сграда, построена в УПИ I, квартал № 1Б по плана на град Кюстендил, със застроена площ 25.84 кв.м., състоящ се от стая, антре и сервизно помещение, заедно с 0.78 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж от мястото, на което е изградена сградата, който обект е с идентификатор *** (стар ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и искът за делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г., а именно: котлон за вграждане с две плочи „Горение“; вградена фурна „АЕГ“, 54 л.; хладилник с фризер „Либхер“,

180см.; мивка от алпака 90/50см.; смесител за кухня „Офелио“, стоящ; фотоапарат „Панасоник Лумикс

ДМЦ-Ф2“; 4 броя кухненски столове „Париж“, дървени; кухненски ъгъл 190/120см.; прахосмукачка LG-1400; килим 2/3м., бежов; телевизор LG; вградена кухня

240/240/220см. с удължение 100/200см., цвят банан; микровълнова фурна LG, 30л.; пералня „Горение“ 60/60см., цвят бял; кухненска маса 140/100см., дървена; ютия LG; сокоизтисквачка LG, цвят бяло и зелено; кафемашина LG, цвят черен; стъклен полилей, бял; аспиратор „Конелиано“, цвят инокс; спален комплект „Сибила“ със спалня, 160/200см., гардероб с 5 крила, скрин, огледало, 2 нощни шкафчета; двулицев матрак 160/200см.; полилей с 3 крушки, стъклени чашки, цвят бял; спалня 140/200см.; ученическо бюро 120/80см., цвят кафяв, ПДЧ; настолен компютър; монитор за компютър LG,

23 инча; плазмен телевизор LG, 32 инча; метален полилей с 5 крушки; моноблок „Видима“, порцеланова мивка 60/50см.; смесител „Видима Идеал“, стоящ; огледална витрина 60/80см.; трикрилен гардероб 200/150/90см.; шкаф витрина с огледало – портманто.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.А.А., ЕГН ********** срещу А.Л.В.,

ЕГН ********** иск, по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г., е подадена въззивна жалба от ищеца Н.А.А., с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Искането към въззивния съд е да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се допусне делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г. при квоти: ½ за Н.А.А., ЕГН **********, и ½ за А.Л.В., ЕГН **********.

Поддържа се, че изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото е непълен по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в същия не са упоменати движимите вещи, предмет на делбата. С оглед на твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се счита че последното е довело до неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, в частта касаеща произнасянето по иска за делба на процесните движими вещи. Неправилен според въззивника е изводът на СРС, че по делото не били представени доказателства, че въпросните движими вещи са закупени по време на брака и че са съсобствени между страните, още повече, че по делото не било спорно, че движимите вещи са в държане на ответницата. С оглед на изложените доводи, и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивната жалба е релевирано доказателствено искане за събиране на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Л.В., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е постановено при спазване на законовите разпоредби и в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.А.А., ЕГН ********** срещу А.Л.В., ЕГН ********** иск, по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г., и посочени по-горе.

В останалите части, решението, като необжалвано, е влязло в сила и като такова не подлежи на контрол от въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

По предявения иск, по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г.:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че макар по делото да не е спорно, че процесните движими вещи се намират в държане на ответницата, не били анжажирани в производството никакви доказателства, че същите са закупени по време на брака, и че са съсобствени между страните. Мотивирал е още, че липсват разходни документи, удостоверяващи датата на придобиване на вещите предмет на делбата, като по делото не били събрани гласни доказателства в тази насока, не било направено и доказателствено искане за това. Не било посочено и къде се намират спорните движими вещи. СРС е формирал извод, че при спор, че вещите не били СИО, доказването, че са съсобствени между страните, е в тежест на страната, която е твърдяла това обстоятелство.

Въззивният съдебен състав намира доводите на първостепенния съд, мотивирали го да отхвърли предявения иск, по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на движими вещи, индивидуализирани с молба от 16.12.2016 г., за правилни и законосъобразни.

Ищецът извежда съдебно предявеното си право при твърдения, че процесните вещи са придобити от страните по време на брака им в режим на СИО чрез покупко-продажба. С оглед на обстоятелството, че бракът помежду им бил прекратен, и предвид това, че с прекратяване на брака, СИО се е трансформира в обикновена дялова съсобственост, ищецът иска допускането на делба при равни квоти на спорните движими вещи вещи.

В становище по същество, ответницата А.Л.В., чрез адв. Л.К., моли да бъде отхвърлен искът за делба досежно процесните движими вещи, индивидуализирани в молбата от 16.12.2016 г., тъй като липсвали доказателства, че същите са били СИО.

Не е спорно по делото, че движимите вещи, описани в молба от 16.12.2016 г., са в държане на ответницата. Това твърдение е заявено от ищеца още с молбата от 16.12.2016 г., а и не оспорва, напротив такова признание изрично е направено от процесуалния представител на ответницата А.Л.В. в откритото по делото съдебно заседание на 21.02.2019 г.

В настоящия случай, доколкото се касае за движими вещи, за чието придобиване не е задължителна определена форма, за доказване на собствеността върху тях, допустими са всички доказателствени средства.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват представени каквито и да е било доказателства, например касови бележки, фактури, гаранционни карти, договори за поръчка на мебели и обзавеждане, договори за изработка, доставка и монтаж, разписки, и пр., които в някаква степен да индивидуализират вещите и да установяват принадлежността на правото им на собственост към патримониума на страните, съответно придобиването им по време на брака на последните, ето защо съдът не може да приеме за доказано, че тези вещи първоначално са придобити от страните по време на брак в режим на СИО. От данните по делото не би могло да се установи нито периодът, през който са били закупени, нито титулярството на купувача, на чието име са придобити вещите, тоест не би могло да се определи по какъвто и да е начин, че по силата на договори за покупко-продажба, Н.А.А. и А.Л.В. са придобили собствеността върху тях по време на брака им. При липсата на ангажирани в производството доказателства, установяващи произход на вещите, датата на придобиването им и съсобственост между страните, настоящият съдебен състав съд споделя изцяло доводите на първоинстанционния обосноваващи извод за неоснователност на претенцията по чл. 34 ЗС.

Макар и безспорно по делото да е обстоятелството, че процесните движими вещи са в държане на ответницата, това не разколебава извода на въззивния съд, че ищецът не е установил в производството при условията на пълно и главно доказване, че горецитираните движими вещи са придобити от страните по време на брака им в режим на СИО, поради което и претенцията му за допускане на делба при равни квоти на спорните движими вещи поради прекратяване на сключения помежду им брак и трансформацията на СИО в обикновена дялова съсобственост, както по същество е приел и СРС, е неоснователна.

Както бе посочено по-горе с въззивната жалба ищецът е релевирал доказателствено искане за събиране на писмени и гласни доказателства.

С определението на въззивния съд, по реда на чл. 267 ГПК, от 26.07.2019 г., е оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за събиране на приложените към въззивната жалба писмени доказателства, както и за допускане до разпит при режим на довеждане на един свидетел на ищеца за установяване на закупуването през време на брака в режим на СИО, поставянето, ползването и наличието на процесните движими вещи към момента на фактическата раздяла между страните в семейното жилище на страните - Апартамент № 61, находящ се в гр. София, тъй като не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК.