Определение № 640 от 28.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. София, 28.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500122 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от И. Г. В. против Разпореждане № 3027 от 15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2348/2024 г. по описа на РС – Дупница, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с вх. № 10475/13.09.2024 г. на частния жалбоподател срещу РС – Кюстендил и ОС – Кюстендил и производството по делото е прекратено.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се неправилна интерпретация на предмета на производството, тъй като ищецът твърди допуснати нарушения на правото на ЕС, въз основа на които претендира обезщетение на основание чл. 2в ЗОДОВ, но не проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт, тъй като силата на присъдено нещо не е пречка за отговорността да държавата. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

В допълнение следва да се добави и следното:

С исковата си молба ищецът не е изложил такива твърдения, които да обосновават съществено нарушение на норми от правото на Европейския 1 съюз, а излага оплаквания за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените влезли в сила дела. В случая позоваването на нарушение на правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а липсата на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право е въпрос, относим към допустимостта на иска. Поради това твърденията за неправилност на съдебния акт не съставляват надлежни фактически твърдения и обстоятелства за предявения иск за вреди от противоправно поведение на посочения държавен орган. Ето защо, с оглед на приетото в мотивите по т. 16 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, искът е недопустим, а даването на каквито и да е указания за поправяне на нередовности на исковата молба не би могло да доведе до промяна на този извод (вж. Определение № 1187 от 18.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1703/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 3974 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2831/2024 г., IV г. о., ГК), поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 130 ГПК без преди това да дава указания на отстраняване на нередовности в молбата.

Константа е практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г.о., ГК и Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС и решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС), в които е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на чл. 2в ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, е приел, че такива твърдения в исковата молба липсват. Ищецът индивидуализира предмета на иска, чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни, а основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава същият, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди от нарушение правото на ЕС последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява деликтното поведение, каквито твърдения в случая липсват. Искът за вреди, причинени на ищеца в резултат на твърдения за допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените в исковата молба граждански дела, е недопустим. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват, поради което в случая правилно е прието, че предявеният иск е недопустим и исковата молба е върната (вж. в този смисъла Определение № 3974 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2831/2024 г., IV г. о., ГК).

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, жалбата е неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено.

2

По изложените съображения, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3027 от 15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2348/2024 г. по описа на РС – Дупница.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3