Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 413 от 13.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 322/2022
Вид
Решение № 413
Подписан
13.07.2022
В сила
02.08.2024
Състав
Миглена Йовкова, Катя Сукалинска, Моника Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.11, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13а, ал.11 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Благоевград, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500322 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№322/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№3287/08.12.2021г. на Държавата, представлява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област Благоевград – пълномощник, против Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съд-П., с което е признато за установено, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Държавата, че Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.„Ц.С.“, бл.42, вх.А, ет.3, ап.9, С. СТ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** и В. СТ. ТР., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** са собственици на по 1/24 идеална част, Й. СЛ.

СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** и В. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** са собственици на по 1/16 идеална част, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** е собственик на 1/8 идеална част, П. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“ №5 е собственик на 1/8 идеална част, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ***, вх.А, ет.3, ап. е собственик на 1/8 идеална част, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** и СВ. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ***, вх.А са собственици на по 1/16 идеална част, З. ЯН. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„С.Р.“, бл.18, вх.Д, ет.14, ап.65, В. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.„И.“, бл.9, вх.Б, ет.4, ап.12 и ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„А. В.“ №22 са собственици на по 3/144 идеални части, В. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** е собственик на 1/48 идеална част, В. Г. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., *** е собственик на 1/24 идеална част, 1

Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ***, вх. А, Ж. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ***, вх.А и ЯН. ИВ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ***, вх.А са собственици на по 1/24 идеална част, от нива, находяща се в строителните граници на гр.П., местност „П.“, представляваща имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., на основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г. С. - бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г./ и реституция /съобразно влязлото в сила Решение №366 от 07.11.2002г., издадено от Общинската служба по земеделие и гори - гр.П./, който имот, с площ от 2054 кв.м., е нанесен в сив цвят на комбинираната скица, представляваща Приложение №22 към писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.В.Г.Ю., като скицата е приподписана от председателя на съдебния състав и представлява неразделна част от съдебното решение, както и че съществува непълнота в кадастралната карта и в кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД-1870/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен обект на кадастъра и отразяването му като част от поземлен имот с идентификатор ***, записан като собственост на Държавата.

Във въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

На първо място, се оспорват изводите на районния съд, че ищците са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Настоява се, че наследодателят на ищците е притежавал два имота, които не са били съседни и които били с неустановени граници. Същите били заявени за възстановяване пред поземлената комисия също като два отделни имота. В нарушение на закона обаче административният орган признал за възстановяване собствеността в стари реални граници на един имот с площ от 2 547 кв.м., без посочване съседите на същия. Районният съд е следвало в съответствие с искането на жалбоподателя да упражни косвен съдебен контрол върху Решение №366/29.09.2000г. на ОСЗГ-гр.П. в частта по т.1, която част не е била предмет на съдебен контрол. Незаконосъобразността на решението на ОСЗГ имало за последица незаконосъобразност и на решението, с което е възстановен имота. Сочи се, че не е установено местоположението на възстановения имот с пл.№439 по плана от 1952г.

Имотът бил възстановен по т.нар. „зелен план“ от 1993г., който нямал характера на същински кадастрален план. Същият бил изготвен в нарушение на ЗСПЗЗ и ЗТСУ, което опорочавало и възстановителната процедура. На следващо място, не били проведени процедури по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ и чл.86а от ППЗТСУ /отм./ и на основание пар.6, ал.6 от ПР на ЗУТ за нанасЯ. на имота по действащия кадастрален план от 1988г. Жалбоподателят счита, че имотът не е подлежал на възстановяване по силата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – същият представлявал спортен комплекс за задоволяване на държавни нужди в областта на спорта, и по силата на чл.10б, ал.5 е държавна собственост. Забрана за възстановяване следвала и от разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗДС. Жалбоподателят навежда доводи, че доколкото реституционната процедура е извършена в нарушение на закона, то тя не е произвела вещноправен ефект. Разпоредбата на чл.51а, ал.3 от Закона за физическото 2 възпитание и спорта забранявала да се изменя социалното предназначение на съществуващи обекти за спорт, които са държавна собственост. По подробно изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания първоинстанционен акт и отхвърлЯ. на исковата претенция. Отправено е искане за постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив относно разликата между претендираната и установената от СТЕ площ на имота, което имало значение за отговорността за разноски.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Споделят се изводите на районния съд за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР – доказани били собственическите права на ищците на твърдените придобивни основания, както и наличието на непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в незаснемане на недвижимия имот като самостоятелен обект. Навеждат се доводи, че по отношение на Решение №366/29.09.2000г. на ОСЗГ-гр.П. е проведен пряк съдебен контрол по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение, което обвързва държавата, поради което косвеният съдебен контрол е недопустим.

Оспорват се възраженията на въззивника, че не е установено местоположението на възстановения имот. Настоява се, че същият е индивидуализиран посредством зеления план, който представлява стар картен материал за индивидуализация на имотите, и въз основа на който са издадени удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Възразява се срещу твърдението за наличие на пречки по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, което се опровергавало от СТЕ, съгласно която частта от имот с идентификатор №***, върху която попада възстановения имот, не е застроена с никакви сгради и няма извършено комплексно мероприятие.

Според въззиваемата страна по делото е опровергано легитимационното действие на Акта за държавна собственост, поради което неприложима за процесния случай се явявала разпоредбата на чл.51а, ал.3 от Закона за физическото възпитание и спорта. Излагат се съображения, че площта не е от значение за индивидуализацията на имота и принадлежността на правото на собственост, поради което не е налице основание съда да се произнася с отхвърлителен диспозитив в частта за площта на имота. По подробно изложените в отговора съображения, до въззивния съд е отправено искане да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно с всички произтичащи от това последици.

Въззивният състав е приел, че компетентен да се произнесе по направеното с въззивната жалба искане за постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив за разликата между приетата в решението площ на имота и площта по исковата молба, е първоинстанционният съд. Поради това с Определение №168/18.02.2022г. по в.гр.д.№61/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград делото е върнато на Районен съд-П. за произнасЯ. по направеното искане.

С Решение №47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съдП. е отхвърлено обективираното във въззивна жалба вх.№3287/08.12.2021г. искане да постановяване на отхвърлителен диспозитив за разликата в площта, както и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за съдебните разноски.

Срещу Решение №47/02.03.2022г. е подадена въззивна жалба вх.

3

№1659/22.03.2022г. от Държавата, в която решението се оспорва като незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна. Въззиваемите са подали отговор на въззивната жалба, в който се моли за отхвърлЯ.то й като неоснователна и потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Настоящата въззивна инстанция намира, че е сезирана с процесуално допустими жалби, които следва да бъдат разгледани по същество.

С обжалваното Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съд-П. първостепенният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на нива, находяща се в строителните граници на гр.П., представляваща имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., на основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г. С. - бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г./ и приключила реституционна процедура, по силата на която имотът им е възстановен с влязло в сила Решение №366 от 07.11.2002г., издадено от Общинската служба по земеделие и гори - гр.П.. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответната страна, че процедурата по възстановяване на имота е проведена в отклонение на законовите изисквания, както и е приел, че държавата е обвързана от постановеното решение по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Поради това било опровергано легитимационното действие на съставения Акт за публична държавна собственост за частта от имота, свободна от мероприятия, осуетяващи реституирането му в полза на ищците. Приел е, че тази част е с площ от 2054 кв.м. и е отразена в сив цвят на комбинираната скица, представляваща Приложение №22 към съдебно-техническата експертиза по делото, която е приподписана от състава като неразделна част от решението.

Със съдебния акт е признато, че тази част принадлежи на ищците съобразно квотите на всеки от тях в съсобствеността и неправилно не била заснета като самостоятелен обект на кадастъра, а била отразена му като част от поземлен имот с идентификатор ***, записан като собственост на Държавата.

С Решение №47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съдП. съдът е отхвърлил искането на ответника за постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив за разликата над признатата с решението площ на спорния имот от 2054 кв.м. до заявения размер на площта от 2 547 кв.м.

Изложил е мотиви, че площта на имота не формира размер на искова претенция; посочването на реалната площ в съдебното решение е израз на служебните задължения на съда да индивидуализира спорния имот според актуалния му статут, изяснен от събрания доказателствен материал, поради което не се постановява отхвърлителен диспозитив за разликата в площите.

Поради това неоснователно било и искането за изменение на решението в частта за разноските.

Въз основа на самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото Удостоверения за наследници изх.

№1321/21.11.2018г., изх.№1082/02.10.2020г., изх.№1083/02.10.2020г. и изх.

№680/05.05.2021г. се установява, че ищците са наследници по закон на Я.Г.

С., бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г. Установява се, че общият наследодател на ищците и неговата съпруга Б.И. С., починала на 06.10.1982г., са имали общо 8 деца. Ищците М. ЯН. ЦВ., П. ЯН. СМ. и ТР. ЯН. Ш. са три 4 от децата им, поради което всеки от тях притежава по 1/8 ид.ч. от негово наследство.