Решение № 329 от 24.09.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Габрово, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103024 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв.

*********, ул. „*********" № 13 срещу „Микро Кредит" ЕАД, ЕИК 202073629, със седалище гр. София искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че сключеният между страните договор за заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност на клаузите касаещи уговорените ГПР и ГЛП, както и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г.

Ищцата В. С. Г. твърди, че сключила с ответника „Микро Кредит" ЕАД договор за потребителски кредит с предмет сумата от 1000 лева, при поето задължение за връщането при условия и срок уговорени в договора. Излага, че сключила и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г., по силата който следвало да заплати на ответното дружество сумата 1696.32 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги. Намира, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло нищожност и на договора за допълнителни услуги. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало каквато и да било ясното по какъв начин е формиран същият.

Твърди, че вземането за допълнителни услуги следва да се включи при формиране на приложимия по договора ГПР. На самостоятелно основание недействителни били и клаузите от договора за допълнителни услуги, с които в тежест на заемополучателя са начислени допълнителни такси.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК от ответника „Микро Кредит" ЕАД е депозиран отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за нередовна, тъй като в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК не била посочена банкова 1 сметка за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Възражението е неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, която препраща единствено към разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, но не и към тази на чл. 127, ал. 4 ГПК, посочване на банкова сметка или друг начин на плащане не е изискване за редовност на исковата молба, съответно са неприложими последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение на указанията на съда.

По същество изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Счита, че процесният договор за кредит и отделните клаузи в него отговарят на изискванията предвидени в ЗПК. Моли да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г., се установява, че „Микро Кредит" ЕАД се задължило да предостави на ищеца В. С. Г. сума в размер на 1000 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 18 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 75.02 лева, първата от които с падеж 14.11.2024 г., а последната – с падеж 14.04.2026 г. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 40.48 %, а годишният процент на разходите – 48.90 %. Така общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на 1350.36 лева.

Не се спори, че между заемателя В. С. Г. и „Микро Кредит" ЕАД бил сключен договор за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който заемателя предоставил на заемателя допълнителни услуги по Пакет „Комфорт“, срещу възнаграждение в размер на 1696.32 лева, платимо на вноски от по 94.24 лева на дати, съответни на падежните дати по договора за паричен заем.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба.

Отпуснатият на В. С. Г. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага 2 изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48.90 %, което не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за допълнителни услуги в размер на 1696.32 лева, което съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В случая, възнаграждението по договора за допълнителни услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора - същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, представлява част от месечните погасителни вноски, без на практика заплащането да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предвиденият в договора ГПР не е в съответствие с максимално установения в закона и не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /арг. решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/.

Ето защо, предявеният срещу „Микро Кредит" ЕАД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г. е основателен и следва да се уважи, като предвид основателността на главната претенция не следва да се разглеждат по същество евентуалните искове за 3 прогласяване на нищожността на клаузите касаещи уговорените ГПР и ГЛП, както и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г.

С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер от 25.56 евро, представляващи заплатена държавна такса по предявените искове. При отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., съдът намира, че на адвокат Ю. Г. следва да се присъди възнаграждение в размер на 204.52 евро за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв. *********, ул. „*********" № 13 срещу „Микро Кредит" ЕАД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе № 137, ет. 3 установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за заем Microcredit № 9052-00199458 от 14.10.2024 г., е нищожен.

ОСЪЖДА „Микро Кредит" ЕАД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, да заплати на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв. *********, ул. „*********" № 13, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента) разноски за производство.

ОСЪЖДА „Микро Кредит" ЕАД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, да заплати на адвокат Ю. Г. от САК, сума 204.52 евро (двеста и четири евро и 52 цента) – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4