Решение № 837 от 09.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530102289 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД 1/ за сумата от 385,09 лв. главница и 2/ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 108,21 лв. представляваща лихва за забава за периода 22.06.2021 г. – 04.01.2024 г., за установяване съществуването на посочените вземания на ищеца „Макс Колект“ ЕООД спрямо К. И. С. по договор за потребителски кредит № ****/******* г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ****/2024 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Макс Колект“ ЕООД твърди, че ответницата К. И. С. в качеството си на заемател и „Кредит Таим“ ЕООД, в качеството си на заемодател сключили „Договор за паричен заем“ е №****/******г., за предоставяне на потребителски заем в размер на 500,00 лв., който е следвало да върне на четиринадесет равни месечни вноски за 14 последователни месеца 1 съгласно т.3 от договора и погасителен план, неразделна част от договора, в едно е договорена лихва с фиксиран размер от 38,75% или 129,44 лв. и годишен процент на разход от 45,02%, изчислен съгласно Приложение I на чл.19, ал.2 от ЗПК. Съгласно подписания договор било уговорено първата месечна погасителна вноска да бъде на 21.10.2020г., и с краен срок за погасяване на заема 21.11.2021г. вкл. Заемополучателят не е изпълнил задължението си да заплаща вноските по заема, съгласно договора и погасителния план. Погасителният план съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, за главница, в отделна колона била посочена договорната лихва, като част от вноската, посочени били индивидуалното кредитно предложение, като част от вноската и експресно разглеждане, също като част от вноската. Лихвите, като допълнителни разходи.

С подписването на договора Заемополучателят декларирал, че е запознат изцяло, приема и се задължава да спазва Общите условия на „Кредит Тайм“ ЕООД Съгл. 3.2 от Общите условия - Предоставянето на парични заеми се осъществявало само въз основа ни договор, по силата на който, заемодателят представя или се задължава да предостави на заемополучателя паричен заем. който последният се задължава да ползва за финансирането на свои лични нужди, съгласно договорените срокове и условия, и да върне заема на заемодателя ведно с дължимите лихви, такси, разноски и др.

Заемополучателят не изпълнил задължението си да заплаща вноските по паричния заем съгласно Договор за паричен заем №**** и погасителния план.

Падежът на всички вноски бил настъпил. Направени били частични плащания по договора в размер на 244,35 лв., които са недостатъчни за изплащане на задължението.

Ищецът уточнява, че претендирал единствено остатъка от главницата в размер на 385,09 лв., като била приспадната сумата от частичните плащания по договора от страна на ответницата, която сума покривала договорната лихва и частично главницата. Претендира законна лихва за забава върху просрочената главница в размер на 108,21 лв., начислена и дължима за периода от 22.06.2021г. до 04.01.2024г. съгласно т.16.1 от Общите условия.

На 25.03.2021г. бил сключен „Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания – Цесия“ и се подписал анекс на 22.06.2021г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и „Макс Колект“ ЕООД, по силата на който вземането, 2 предмет на настоящото производство било прехвърлено на „Макс Колект“ ЕООД В договора за паричен заем била предвидена възможност за прехвърляне /цедиране/ на задълженията по него. В тази връзка „Кредит Тайм“ ЕООД е упълномощило изрично „Макс Колект“ ЕООД да уведоми длъжниците от Приложение №1 за извършеното прехвърляне на вземания.

Ищецът образувал ч.гр.д. №****/2024г., по описа на Районен съд Стара Загора, ХII-ти Граждански състав и била издадена и връчена на ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

410 ГПК, по което постъпило възражение от ответницата.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. И. С., че дължи на „Макс Колект“ ЕООД сумата от 493,30 лв., представляваща, както следва 385,09 лв. остатък от незаплатена главница съгласно договора за паричен заем №**** от ******г., както и претендира дължимата се законна лихва за забава върху просрочената главница в размер на 108,21 лв., начислена и дължима за периода от 22.06.2021г. до 04.01.2024г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заема становище за неоснователност на исковете.

Ответникът сочи, че Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

В ГПР, следвало да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъствали някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, като с 3 постъпили молби от неговия процесуален представител моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а се представлява като с молба неговият процесуален представител оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните обстоятелства, че между „Кредит тайм“ ЕООД, като кредитодател и ответницата К. И. С., като кредитополучател, е сключен на ****** г. договор за паричен заем № ****, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен заем № ****/****** г. /л. 6-8 от делото/ и Общи условия към него /л. 15-18 от делото/, сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и ответницата К. С., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 500,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 38,75% и годишен процент на разходите /ГПР/ 45,02%, и начин на връщане: 14 месечни вноски, с краен срок на погасяване – 21.11.2021 г., с уговорена такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от 322,28 лв. и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 322,28 лв. В погасителния план към договора /л. 9 от делото/ посочените такси за експресно разглеждане и индивидуално кредитно предложение са включени в колона номер 6 и 7.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 25.03.2021 г. и анекси към него /л. 21-25 от делото/„Кредит тайм“ ЕООД“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „Макс Колект“ ООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение към договора за цесия /л. 27 от делото/. Длъжникът бил уведомен за цесията в хода на заповедното и исковото производство и съгласно пълномощно от цедента към цесионера /л. 26 от делото/.

Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 4

ГПК, така и в исковата молба ищецът е направил признания за извършени от ответницата плащания в общ размер на 244,35 лв., като в отговора на исковата молба ответницата не въвежда фактическо твърдение за различен от този размер.

От приложеното ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено К. И. С. да заплати на „Макс Колект“ ЕООД сумата от 385,09 лв. – главница и сумата от 108,21 лв. обезщетение за забава за периода 22.06.2021 г. – 04.01.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № ***/20.03.2024 г. по ч.гр.д. 2736/2023 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното плащане.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД 1/ за сумата от 385,09 лв. главница и 2/ и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 108,21 лв. представляваща лихва за забава за периода 22.06.2021 г. – 04.01.2024 г.:

За основателността на предявените искове ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валидно облигационно правоотношение както между „Кредит тайм“ ООД и ответницата с предмет предоставяне на заемна сума, 2. реалното предоставяне на заемната сума в размер на 500,00 лв., 3. наличие на забава на ответницата при изпълнение на своите задължения по договора за заем и 4. наличие на валиден договор за цесия между „Кредит тайм“ ООД и ищеца, за който длъжникът е бил уведомен.

„Макс колект“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства се налага извода, че „Кредит тайм“ ООД и ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за паричен заем № ****/****** г., като заемната сума е 5 била предоставена на ответницата. Представеният по делото договор за паричен кредит, установяват възникналото заемно правоотношение между кредитора „Кредит тайм“ ООД и ответницата, по силата на което ответницата е получила сумата в размер на 500,00 лева и се е задължила да я върне.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между „Кредит тайм“ ООД и кредитополучателя – ответница, предоставяне на заемната сума в размер на 500,00 лв. следва по възраженията в отговора на исковата молба да се прецени дали договорът е действителен.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.