Определение № 62 от 01.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500012 по описа за 2024 година Производство с правно основание чл.274 от ГПК

Подадена е частна жалба № 5779/08.11.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. И. Е. – председател на Управителния свет, чрез процесуален представител Д. К. против Определение № 530 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 494/2023 г., по описа на Районен съд - гр. Тетевен, I състав, с което съдът е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно по отношение изложените изводи за неоснователност на иска поради наличие на новация в отношенията между страните. Изтъква, че при постановяване на обжалваното определение, съдът е възприел, че със сключеното споразумение падежът на част от вземанията не е настъпил. Посочва, че разсроченото задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение, както и че способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като новацията предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.

Излага, че когато страните по споразумението в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Сочи, че целта на сключеното между страните по делото от 26.07.2023 г. споразумение не е да се прекрати 1 правоотношението, а то да бъде изменено, като задължението бъде разсрочено с цел погасяване му при 30% авансова вноска и 6 равни месечни вноски.

Прави извод, че при наличие на непогасен остатък от общата дължима сума, за Дружеството все още е съществувал правен интерес от продължаване на първоинстанционното производство, а прекратяването на последното дава възможност на ответната страна да осуети удовлетворяването на вземанията им към нея.

Счита, че при липсата на съгласие от страна на ищеца за прекратяване на производството, съдебният състав е следвало да даде указания, с които им предостави по съдебен ред възможност да установят вземането си, да продължи съдопроизводствените действия и да се произнесе с акт по съществото на спора, а именно Решение, като присъди на дружеството сумите, които изначало не са спорни, а не да постанови определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Моли съда да отмени Определение № 530 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 494/2023 г., по описа на Районен съд - гр. Тетевен като неправилно и незаоносъобразно. Претендира направените в настоящото произвоство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК ответникът К. Т. К. заявява, че има сключено споразумение с „Топлофикация - София“ ЕАД, което изплаща редовно всеки месец. Моли делото да бъде прекратено поради погасяване на заълженията.

Обжалваното съдебно определение от 26.10.2023 г. по гр.д. 494/2023 г. на PC - Тетевен е съобщено на жалбоподателя на 27.10.2023 г., а частната жалба е подадена на 06.11.2023 г. по пощата. Следователно законоустановеният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК е спазен и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди процесуалните действия на страните и съда, представените писмени доказателства по делото и приема, че частната жалба от 08.11.2023 г. е основателна и следва да бъде уважена.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба № 3168/29.06.2023 г. от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. И. Е. – председател на Управителния свет, чрез процесуален предствител Д. К. против К. Т. К., ЕГН ********** от ****, наследник на Х. К. К., поч. на 30.08.1999 г.

Претендира се с иска да бъде осъден ответника да заплати на „Топлофикация - София“ ЕАД сума в общ размер на 790.32 лв., от които:

641.74 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумата, 124.69 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.02.2022 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 19.58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на иска до 2 окончателно изплащане на сумата, 4.31 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019 г. - 14.02.2022 г.

По делото е конституирано трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника с искане делото да се прекрати, тъй като между него и „Топлофикация - София“ ЕАД е сключено споразумение от 26.07.2023 г., от което представя заверено копие.

В получено на 18.09.2023 г. становище от ищеца се потвърждава сключеното споразумение с ответника по делото. Твърди, че същият е признал вземането, като към датата на становището били заплетени 604.96 лева, т.е 30 % от общата сума и една вноска. Заявява, че поддържа исковата молба и претендира юрисконсултско възнаграждение. С допълнително становище от 20.10.2023 г. от „Топлофикация - София“ ЕАД е уточнено, че целият дълг, предмет на първоинстанционното производство е разсрочен, като авансово са заплатени 30% от дълга, а остатъкът е разсрочен на 6 месечни вноски. Към датата на становището се твърди, че са заплатени 30% от дълга и две от шестте вноски, както и че и погасителния план се спазва от ответника.

Тетевенски районен съд е произнесъл определение № 530 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 494/2023 г. по описа на съда, с което е прекратил производството по гр.д.№ 494 по описа на ТРС за 2023 г., по предявения от „Топлофикация - София“ ЕАД иск като недопустим. Изложил е аргументи, че исковата претенция след сключване на споразумението се явява недопустима предвид факта, че не е настъпил падежът на задължението, което страните са разсрочили.

Ловешки окръжен съд намира, че с исковата молба са предявени четири кумулативно обективно съединени иска от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК ********** против К. Т. К., ЕГН **********, както следва: по чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати 641.74 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. 30.04.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 19.58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите, и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати 124.69 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 14.02.2022 г. и 4.31 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 02.03.2019 г. - 14.02.2022 г.

Настоящият съдебен състав счита, че н аличието на споразумение за спогодба по чл. 365 от ЗЗД, сключено между „Топлофикация - София“ ЕАД и К. Т. К., с който страните са постигнали съгласие относно дължимите от ответника суми за незаплатена топлинна енергия и начина на тяхното погасяване, съгласно уговорения погасителен план, който се спазва от ответника, не представляват процесуални пречки за допустимостта на иска, т.е. не погасяват правото на иск.

3

Съгласно константата съдебна практика, д оговорът за спогодба е насочен към прекратяване на съществуващ или избягване на един възможен спор и се сключва с цел занапред страните да съобразяват взаимоотношенията си с установеното в спогодбата правно положение. То поражда облигационно правоотношение, съдържащо съответни права и задължения. Постигнатата извънсъдебна спогодба, обаче, не се ползва със сила на пресъдено нещо, за разлика от съдебната /234, ал. 3 ГПК/ и подписването на такава не погасява правото на иск и не представлява процесуална пречка за предявяване на иск с предмет правен спор, идентичен със спора, уреден с извънсъдебната спогодба. Въпросите за нейната действителност, изпълнение или неизпълнение, дали споразумението обхваща предметът на спора и др. касаят основателността на иска, но не и неговата допустимост (Решение № 166 от 11.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 822/2011 г., II т. о., ТК).

При така изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното съдебно определение № 530 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 494/2023 г. на Тетевенски районен съд е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба се съдържа и искане за присъждане на разноските по настоящето производството. След като прекратителното определение на ТРС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, то в зависимост от крайният изход на спора съдът ще се произнесе и по настоящите разноски.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно и неправилно, определение № 530 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 494/2023 г. на Тетевенски районен съд и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като в своя съдебен акт ТРС следва да съобрази и сторените разноски в настоящето частно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4