Решение № 4312 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4312 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100506706 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13. 08. 2021 год., постановено по гр. д. № 65382/2018 год. на СРС ІІ ГО 52 състав е допуснато на основание чл. 34 ал. 1 ЗС извършване на делба между Б. М. Т., Р. А. Т. и А. Т. М. на съсобствения им недвижим имот, апартамент 92, посочено местонахождение, заедно с припадащо се избено помещение 4, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, при следните квоти по ½ ид. ч. за първите двама и за третата съделителка.

С въззивна жалба ответникът атакува решението в неблагоприятна за него част от същото, като счита изводите на районния съдия за неправилни и незаконосъобразни, а решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, поради което моли да се отмени и да се постанови ново, с което да отхвърлят предявените искове.

С решението се районният съдия неправилно е приел, че е налице съсобственост между ищците и ответника.

Направил е възражение по допустимостта на иска, поради липса на съсобственост върху процесния недвижим имот. Счита за неоснователен извода на съда необоснован и постановен в противоречие с трайната съдебна практика касателно частта с която се отхвърля претенцията на ответника, при условия на евентуалност, че имотът не е придобит по чл. 79 вр. чл. 69 ЗС. При анализ на гласните и писмените доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент.

Иска се отмяна на решението, вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли претенцията на ищците срещу ответника като недоказана и неоснователна.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

В отговор ищците считат жалбата за недоказана и неоснователна. Жалбоподателката твърди неправилност на решението, поради това, че според нея възражението й за изтекла в нейна полза придобивна давност е било отхвърлено от районния съдия неоснователно.

Ответницата е недобросъвестен владелец. С решение, представено към ИМ е установено, че ищците са 1 собственици на ½ ид. ч. от апартамента – фактическата власт праводателите на настоящия ответник е осъществявана в качеството им на съсобственици.

С решението спорът за собственост е решен със сила на пресъдено нещо СПН, като по силата на чл. 298 ал. 2 ГПК тя се разпростира и по отношение на ответницата.Обратно по делото е установено, че ищците не са били дезинтересирани от апартамента, като е бил декларират през 1998 год. и за него са заплащани данък и ТБО. По признание на ответницата, апартаментът е бил ипотекиран от ищците с вписване на ипотека още през 2000 год.

Иска се решение за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като в отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.

А след като не са оспорени по надлежния за това ред писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.

Районният съдия правилно е разпределил доказателствената тежест на страните по арг. от чл. 154 ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже съществуване на съсобственост върху имота между страните, въз основа на сочените в ИМ придобивни основания на собствеността. Ответникът следва да установи, че е изключителен собственик на имота, като в тази връзка да докаже, че е придобил останалата ½ ид. ч. от имота на основание давностно владение.

Разпитани са свидетели, като свид. К. съобщава, че живее в същия блок от 39 години, познава ответницата, съседи 2 са от 39 години, не й е известно това жилище да има други собственици, а свид. М. заявява, че познава ответницата от детството си, преди 30 години е живял над тях, сега баща му живее над тях, не му е известно други хора да са живели в апартамента.

Свидетелите са доведени в полза на ответника.

Според районния съдия основен момент, който е и спорният по делото, е дали е налице придобивна давност в полза на ответника съделител по отношение на ½ ид. ч. от имота.

Правна уредба

2. ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

VII. ВЛАДЕНИЕ

Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Въпросът при възражението за 10годишната придобивна давност спрямо имота, на ответницата е решение съобразно съдебната практика и закона – районният съдия е изследвал от кой момент тече срокът и налице ли е промяна на animus – в намерение да свои, в който аспект свидетелските показания са заинтересовани и недостатъчни, некорелиращи със писмените по делото доказателства, поради което не се кредитират, при положение, че данъците на имота и ТБО за съответната 1/2 ид. ч. са заплащани от ищците и това обстоятелство е безспорно установено с писмени неоспореди по надлежния ред доказателства, събрани по делото, които са в синхрон и обосновават в достатъчна степен изводите на районния съд.

Районният съдия е указал доказателствената тежест във връзка с доказване на всеки от елементите на владението, формиращо придобивната давност, респективно и на останалите елементи на придобивната давност.

Пълно и главно доказване от страна на ответника по делото няма, съобразно процесуалното му поведение в производството пред двете съдебни инстанции.

В тежест на ответника е било да докаже обективните елементи, които владението му следва да притежава и субективния признак, установени в нормите на ЗС, формиращи сложния и динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиване право на собственост по давностно владение на недвижим имот - най-общо фактическо упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в продължение на определен от закона срок от време. Правната норма имплицитно съдържа няколко, утвърдени от правната доктрина и практика, задължителни белези на владението като процес на упражняване на фактическа власт върху имота против собственика, при наличието на които в кумулативна даденост в продължение на 10 години, може да възникне правото на собственост - постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно. Аналогичност между фактическото положение и правопораждащия състав на правната норма, не бе доказана непререкаемо.

Доколкото в жалбата ответникът въззивник не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.

Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е 3 окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.

При наличие на тези доказателства – писмени, гласни, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалба ответникът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.