Решение № 3257 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3257 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 20241100501218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 20413 от 11.12.2023г, постановено по гр. дело № 61014/2022г. на СРС, Г.О., 68 състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от „ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 67А, против „ БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, гр. София, ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 411, изр. 2 КЗ за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 255 лв. ( двеста петдесет и пет лева), представляващи сбор от платеното от дружеството – заявител застрахователно обезщетение ( 245 лв.) по щета № 0015-1261-18-416056 по риск „ Каско на МПС“ за имуществените вреди на застрахования автомобил „ Шевролет Нубира“, рег. № ****, причинени при реализираното на 25.11.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр. Пловдив по вина на водача на автомобил „ Нисан Алмера“, с рег. № ****, който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка „ Гражданска отговорност“ при дружеството-длъжник, и т.нар.

1 ликвидационни разноски ( 10 лв.), заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр. д. № 48389/2022г. по описа на СРС, 68 състав.

С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК „ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, гр. София, ул. „ Джеймс Баучер“ № 87, разноски по делото в размер на 50 лева.

Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: **********, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Г., с което е отхвърлен предявения установителен иск по чл.

422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 411, изр. 2 КЗ и са възложени в тежест разноски. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента с ответното дружество. Поддържа се, че поради факта, че в подадения писмен отговор ответника изрично взема становище в смисъл, че не оспорва факта, че се явява застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка "НИСАН", модел „ Алмера“ с рег.№ **** , чийто водач Л.М. с виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпилото процесно ПТП, поради което първостепенният съд е следвало да приеме за доказан факта, че горепосоченият лек автомобил е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена със „ БУЛ ИНС“ АД, за периода, през който е настъпило процесното застрахователно събитие, респективно че ответното дружество е пасивно материално-правно легитимирано да отговаря по така 2 предявените срещу него искове. Твърди се още, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между „ЛЕВ ИНС" АД и „ ЕЛМА“ ООД - собственик на увредения лек автомобил марка "Шевролет", модел „ НУБИРА“ с рег. № ****; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.

415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 411, изр. 2 КЗ, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – ответник „ БУЛ ИНС“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК.

Предявен е от „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: **********, срещу „ БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482 установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 255 лв. ( двеста петдесет и пет лева), представляващи сбор от платеното от дружеството – заявител застрахователно обезщетение ( 245 лв.) по щета № 0015-1261-18-416056 по риск „ Каско на МПС“ за имуществените вреди на застрахования автомоби „ Шевролет Нубира“, рег. № ****, причинени при реализираното на 25.11.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр. Пловдив по вина на водача на автомобил „ Нисан Алмера“, с рег. № ****.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства на 3 основание чл.266 ГПК.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от

ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, но по същество е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени материалноправни норми на закона.

Първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства и приетата пред него САТЕ, като се е ограничил до установяване на липса на доказване на наличието на застраховка „ гражданска отговорност“ между делинквента и ответното дружество.

От допусната и приета в съдебно заседание пред СРС съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. В.Д., подробно е описан механизма на настъпилото ПТП на 25.11.2018г. около 22.30ч. - лек автомобил марка "Шевролет", модел „ НУБИРА“ с рег. № **** в град Пловдив се движи по бул.“ България“ с посока изток. По същото време автомобил „ Нисан Алмера“, с рег. № **** се движи на същия булевард в противоположнапосока. Около № 44 на булеварда водача на л.а. „ Нисан“ не осигурява достатъчно странично разстояние от л.а. „ Шевролет“ и реализира 4

ПТП като със странична лява част го удря в странична задна лява част.

Експертите са категорични в своя извод, че от техническа гледна точка и от приложените към делото доказателства причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „ Нисан Алмера“, с рег. № ****, който движейки се в притоположна посока по бул. „ България“ не е осигурил достатъчно странично разстояние за автомобил марка "Шевролет", модел „ НУБИРА“, вследствие на което е реализирал ПТП с него.

Вещото лице сочи още, че всички увреждания по автомобил лек автомобил марка "Шевролет", модел „ НУБИРА“ с рег. № ****, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото събитие, както и че стойността, необходима за възстановяване на причинените имуществени щети по лек автомобил марка "Шевролет", модел „ НУБИРА“ с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 25.11.2018г., възлиза на сумата от 409.44 лв.

По делото СРС е изискал и приобщил и наказателно постановление № 18-1030-011225 от Началника на ОДМВР гр. Пловдив, с което за причиненото на 25.11.2018г. ПТП на виновния за него водач на л.а. „ Нисан Алмера“, с рег.

№ **** – Л.М. Д. е наложено наказание по реда на ЗАНН .Поначало наказателното постановление представлява официален документ и доказва издаването му, съдържащите се в него властнически волеизявления и наложеното административно наказание.

Доколкото обаче административнонаказващият орган не е възприел непосредствено настъпването на ПТП, изложените в постановлението фактически и правни изводи относно механизма на произшествието, нарушението и вината не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила в гражданския процес и подлежат на преценка с останалите доказателства.

По делото от ищеца още с исковата молба е приложен и протокол за ПТП от 25.11.2018г, изготвен от полицесйкия служител към „ Пътна полиция“ Пловдив Й.К., в който е записан същия механизъм на ПТП, какъвто е възприело и вещото лице по САТЕ, както и същия извод за причината за инцидента, а именно, че поведението на водача на л.а. „НИСАН АЛМЕРА“ – Л.М.. Протоколът за ПТП притежава материална доказателстена сила, но не в тези части. Отразеното в протокола за ПТП становище относно виновността на водача не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, доколкото съставителят на документа не е възприел непосредствено 5 настъпването на произшествието. В тази част документът съдържа извод на длъжностното лице, респективно възпроизвеждане на данни, събрани след настъпване на ПТП, поради което подлежи на преценка от съда наред с останалите доказателства по делото.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че тъй като увреденото МПС не е ремонтирано, а стойността на вредите е изплатена на собственика, но не е осъществен фактическият състав на иска по чл. 411, ал. 2 КЗ. Съдът намира за така релевираните възражения за неоснователни, тъй като обстоятелството, че увреденото МПС не е било ремонтирано, не изключва настъпването на имуществена вреда и не препятства присъждането на обезщетение. Размерът на вредата се определя по необходимите и обичайни разходи за възстановяване на вещта в състоянието преди настъпване на

ПТП, доколкото тези разходи са в причинна връзка с произшествието и не надхвърлят действителната стойност на МПС към релевантния момент.

Стойността им е доказана по делото и се обосновава от заключението по приетата без възражения и въпроси от страните САТЕ.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество.