Решение № 219 от 10.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500330 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №51 от 18.02.2025г., постановено по гр.дело №124/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, са отхвърлени предявените от К. П. А. с ЕГН:********** и К. Р. А. с ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес: гр.К., о. С, ул. С, № ********-чрез адв.П. К., против Софийски градски съд, Апелативен съд-София и Върховен касационен съд, с общ адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, искове за заплащане на парични обезщетения за причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно постановени съдебни актове по приключени дела /Решение от 02.10.2020г. по гр.дело №1067/2012г. по описа на СГС, въззивно Решение №1189/16.11.2021г. по в.гр.дело №1548/2021г. по описа на САС и Определение №1400/21.12.2023г. по к.т.д.№767/2023г. по описа на ВКС, Iт.о., за съответните главници и лихви от завеждането на исковете в съда /20.02.2024г./ до окончателното изплащане 1 на сумите, както следва: имуществени вреди в размер на общо 380000лв., ведно със законните лихви върху тях от 20.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите, от които: а/ за ищеца К. П. А. – главница от 200000лв., и б/ за ищцата К. Р. А. – главница от 180000лв.; неимуществени вреди в размер на общо 380000лв., ведно със законните лихви върху тях от 20.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите, от които: а/ за ищеца К. П. А. – главница от 200000лв., и б/ за ищцата К. Р. А. – главница от 180000лв.

С Определение №465 от 08.04.2025г. по същото дело са оставени без уважение исканията на Върховен касационен съд по молба вх.

№3493/14.03.2025г. и на Софийски градски съд по молба вх.

№3523/14.03.2025г. за допълване на решението чрез осъждане на ищците да им заплатят разноски.

Недоволни от постановеното решение са останали жалбоподателите К.

П. А. и К. Р. А., които чрез пълномощника адв.П. К. го обжалват с доводи за неправилност, свързани с правната квалификация на повдигнатия спор и приложимото право относно погасителната давност съобразно Регламент /ЕО/ №864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета, и претендират за отмяната му и уважаване на предявените искове по основание и размер с присъждане на разноски.

Въззиваемите страни Софийски градски съд, Апелативен съд-София и Върховен касационен съд са подали поотделно чрез процесуалните си представители писмени отговори на въззивната жалба с развити в тях съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното посредством нея решение, както и за присъждане на разноски за процесуално представителство във въззивното производство.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура-Пловдив не е подала отговор на жалбата, като в съдебно заседание представителят прокурор Марин Дишлянов изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпили са и частни жалби от Софийски градски съд и от Върховен касационен съд против определението, с което е оставено без уважение искането им за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на такива в тяхна полза, съдържащи съображения за дължимост на разноски за възнаграждение за процесуално представителство и претендират за присъждане на такива след отмяна на обжалваното 2 определение.

Ответниците по частните жалби К. П. А. и К. Р. А. са подали чрез пълномощника им адв.П. К. писмен отговор с доводи за тяхната неоснователност и искане да бъдат оставени без уважение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба от 20.02.2024г. и уточняващата молба от 25.04.2024г. ищците К. П. А. и К. Р. А. твърдят, че с Решение №260342 от 02.10.2020г. на Софийски градски съд по гр.дело №10607/2012г. са отхвърлени предявените от тях против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния родственик П И А., настъпила в град М, Р С, вследствие на пътно транспортно произшествие, по съображения, че исковете са погасени по давност, съгласно чл.352,ал.1 от Облигационния кодекс на Република Словения, според която разпоредба, исковете се погасяват по давност три години след като увреденото лице е узнало за вредата и за лицето, което я е причинило. Със същите мотиви решението било потвърдено от въззивната инстанция с Решение от 16.11.2021г. на Апелативен съд-София. Редовните способи за инстанционен контрол за законосъобразност на съдебния акт били изчерпани с Определение №50249 от 15.05.2023г. по т.дело №767/2022г. по описа на ВКС, IIт.о., с което съдът не допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поддържат, че при формиране на становището на съда относно прилагането на института на погасителната давност неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.4,ал.1 от Регламент /ЕО/ №864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения. Считат за приложима нормата на чл.4,ал.2 от Регламента, с оглед на която и предвид конкретните обстоятелства – жертвата, извършителят и ищците да са български граждани с постоянно местоживеене в Република България, относно давността да е било приложимо българското право, а не словенското, по което давността е петгодишна и тече, съгласно чл.114,ал.3 от ЗЗД, от откриването на дееца или в случая от 17.09.2008г. и към датата на подаване на исковата молба – 31.07.2012г., не е била изтекла. Неправилното приложение на закона довело 3 до настъпване на имуществени и неимуществени вреди. Към датата на смъртта на наследодателя ищецът К. А. – негов син, бил на тринадесет годишна възраст, подрастващ, имащ нужда от бащинска грижа и мъжко присъствие в живота си, като преди смъртта на баща му двамата били в много близки отношения и детето било изключително привързано към баща си, а след нея изпаднал в тежко психическо състояние, наложило редовни посещения при психолог почти до навършване на пълнолетие. Ищецът К. А. към датата на смъртта на сина й била на петдесет и девет години, в добро психическо и физическо здраве, което след тежката загуба много бързо загубила и към днешна дата страда от множество заболявания, повечето от които хронични и нелечими. При така изложените обстоятелства ищците претендират за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в обезщетенията за неимуществени вреди, които биха им били присъдени и биха получили, в случай, че съдът беше приложил чл.4,ал.2 от Регламента и беше постановил правилно и законосъобразно решение, и при условията на евентуалност, ако главните искове бъдат отхвърлени, претендират за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от тях вследствие развитието на съдебното производство, завършило с неправилни съдебни решения, в идентични размери от общо 380000лв., от които 200000лв. за К. А. и 180000лв. за К. А..

С отговора на исковата молба ответникът Софийски градски съд, чрез процесуалния си представител – съдебен помощник С. Р., е възразил по допустимостта на предявените спрямо него искове, поддържайки исковете за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушения на общностното право, да са недопустими, когато са заявени не срещу съда, действал като последна инстанция по спора. Възразява и по допустимостта на предявените главни искове за обезщетения за имуществени вреди, тъй като те касаят обезщетенията за неимуществени вреди, въпросът за дължимостта и размера на които вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Оспорва исковете и по същество с твърдения към датата на смъртта на наследодателя на ищците – 07.10.2008г., Регламент /ЕО/ №864/2007г. от 11.07.2007г. все още да не е бил влязъл в сила, тъй като се прилага считано от 11.01.2009г., както и той по същество да не е бил приложен при постановяване на съдебното решение по гр.дело №10607/2012г., а да е прието на основание чл.105,ал.1 от 4

КМЧП приложимост на Словенското право относно давността по местонастъпване на пряката вреда – смъртта на родственика на ищците.

Оспорени са и твърденията относно претърпени от ищците вреди вследствие действия и бездействия по цитираното гражданско дело, както и размера на претендираните обезщетения. Заявено е възражение по чл.5 от ЗОДОВ.

С отговора на исковата молба Апелативен съд-София, чрез процесуалния си представител – съдебен помощник Г. П., е оспорил пасивната си материалноправна легитимация, считайки неин носител да е Върховният касационен съд. Поддържа и да не е налице допуснато от инстанциите нарушение на общностното право по въпроса за настъпилата погасителна давност, разрешен съобразно събраните по делото доказателства.

С отговора на исковата молба ответникът Върховен касационен съд, чрез процесуалния представител – съдебен помощник З. С., е възразил по допустимостта на предявените спрямо него искове като целящи пререшаване на приключилия правен спор. Оспорил е исковете по същество с твърдения при постановяване на съдебните актове да е приложено словенското право относно погасителната давност, съгласно чл.105,ал.1 от КМЧП, с оглед мястото на настъпване на пряката вреда – смъртта на родственика на ищците, към настъпването на която Регламент /ЕО/ №864/2007г. все още да не е влязъл в сила, тъй като се прилага, считано от 11.01.2009г., а и с оглед тълкуването на чл.4,пар.1 от Регламента относно „непреките последици“, представляващи претърпените от наследниците вреди от смъртта на техния родственик, настъпила при пътно-транспортно произшествие, съдът да е изключил приложението на националния ЗЗД, като събраните по делото доказателства да изключват приложението на чл.4,ал.2 от Регламента. Оспорва при постановяване на определението по т.дело №767/2022г., с което касационният съд не е изложил мотиви по съществото на спора, да е допуснато нарушение на общностна норма, както и наличието на причинно следствена връзка с твърдените основания. Оспорва размера на претендираните обезщетения.

С обжалваното първоинстанционно решение исковете са отхвърлени по съображенията, изложени от всеки от ответниците.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

5

Независимо от неправилно посочената в решението правна квалификация на предявените искове като такава по „чл.2,ал.1,т.3, чл.2б и чл.9а от ЗОДОВ във връзка с чл.55-55 и чл.82-86 от ЗЗД и чл.226, чл.284,ал.3,т.2 и чл.285,ал.2 от КЗ“, по отношение на която жалбоподателите основателно възразяват, първоинстанционният съд по същество е разгледал и се е произнесъл именно по предявените от тях искове по чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателна дейност посредством конкретно постановените от ответниците в развилите се пред тях инстанционно производства съдебни актове, поради което решението е допустимо.

От принципа на лоялното сътрудничество, въздигнат с нормата на чл.4 § 3 от ДФЕС, произтича и отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, регламентирана изрично с разпоредбата на чл.2в,ал.1 /Нов., ДВ, бр.94 от 29.11.2019г./ от ЗОДОВ. Без значение е дали вредите са причинени от държавен орган на законодателната, съдебната или изпълнителната власт, срещу каквито в случая са предявени претенциите. Условията за ангажиране на отговорността са три: нарушената правна норма да е предназначена да предоставя права на индивидите; нарушението да е достатъчно сериозно и да има пряка причинна връзка между възложеното на държавата задължение и понесената от увредената страна загуба или вреда. Когато се касае за причинени от орган на съдебната власт вреди по повод възложената му правораздавателна дейност, легитимирана е юрисдикцията, която се е произнесла като последна инстанция, тъй като тя е последният съдебен орган, пред който частноправните субекти могат да предявят предоставените им от правото на ЕС права и тяхното нарушение е последица от окончателното съдебно решение. То се ползва със стабилитет и сила на пресъдено нещо, гарантиращи правната сигурност, която не може да бъде оспорвана. Производството по ангажиране на отговорността на държавата не преследва такава цел и не е непременно между същите страни като участвалите в производството по което е постановено решението, придобило сила на пресъдено нещо. Именно поради това, държавната отговорност за нарушение на правото на Общността от решение на националната юрисдикция, отсъждаща на последна инстанция, може да се понесе само в изключителния случай, когато съдът очевидно е 6 нарушил приложимото право. В такава насока е практиката на СЕС, обективирана в Решение от 30.09.2003г. по дело С-224/01; Решение от 13.06.2006г. по дело С-173/03; Решение от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Решение от 09.09.2015г. по дело С-160/14.