Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4084 от 19.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 29/2023
Вид
Решение № 4084
Подписан
19.10.2024
В сила
16.11.2024
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198о · Закон за водите
  • чл. 203 · Закон за водите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. Пловдив, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330100029 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу ответника К. Н. А., ЕГН ********** с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1156.05 лв. - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г. до 10.08.2022 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 31.07.2022 г. в размер 187.11 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13060/2022 г., по описа на РС Пловдив.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и 1 канализационните услуги (ЗРВКУ). А. бил потребител на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ за имота в ***, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Твърди се, че ответникът имал качеството на потребител на имота като негов собственик. Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за топлофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтажна измервателното устройство. В имота било начислявано количество вода за двама обитатели – 10 куб.м. Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. I от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера ма задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу К. Н. А. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.

Образувано било ч.гр.д. № 13060/2022 гпо описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение.

С оглед изложеното е предявен иск за установяване дължимостта на неплатения остатък от вземането по заповедта. Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че наличието на облигационно отношение между страните. Счита, че ако се приеме, че е налице такова отношение, то не са налице доказателства, че ищцовото дружество е предоставяло твърдените услуги в имота на ответника, нито че самият обект е присъединен към водопреносната мрежа. Ако се приеме, че е налице водоснадяване се оспова размера на начислените количества вода. Оспорва се, че в имота има два обитатели, както и че са налице предпоставките за завишаване начисляваното количество вода. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност, като сочи, че същите като периодични плащания се погасяват с кратката три годишна давност.Иска се от съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13060 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6389/15.09.2022 г., изменена с Определение 13924 от 06.12.2023 год. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с 3 ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив и приложени към нея декларации /л.81-88/ се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. Пловдив на посочения адрес. Установи се, че такава е подавана, но от майката на съпругата на ответника и от брата на съпругата му.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

4

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против К. Н. А., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1156.05 лв. - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 08.05.2018 г. до 10.08.2022 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 31.07.2022 г. в размер 187.11 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13060/2022 год., по описа на РС Пловдив, изменена с Определение № 13824 от 06.12.2023 год., постановено по ч.гр.дело 13060/2022 год. по описа на РС Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 13060/2022 год. по описа на РС Пловдив да се върнат на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Да се издаде РКО за сумата от 434.31 лева на особения представител на ответника – адв. Й. Н. П..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6