Решение № 4459 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4459 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330102660 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Банка ДСК“ АД по реда на чл. 422 ГПК срещу И. К.. Твърди, че на 15.09.2015 г. между ответника и „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД е сключен договор за револвиращ кредит, предоставен е кредитен лимит в размер на 700 лв. На 15-о число на месеца е падежът за издължаване на минимална погасителна вноска. Твърди се, че ищецът е правоприемник на кредитодателя поради преобразуване чрез вливане. Твърди се забава в плащанията на минималната вноска по-голяма от 4 месеца, поради което кредитът станал изискуем въз основа на следните предпоставки: допусната забава в плащанията на минимални погасителни вноски, по-голяма от 4 месеца, като се посочват конкретни неплатени вноски; Изпратена била до длъжника чрез ЧСИ покана за уведомление за предсрочна изискуемост. При евентуалност ищецът моли да се счита, че от датата на получаване на препис от исковата молба, кредитът е станал предсрочно изискуем. Претендират се следните суми: 603,79 лв главница, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г., 786,71 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2016 г. – 07.09.2022 г., 7,05 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 08.09.2022 г. – 19.10.2022 г., 15,00 лв. - остатък от такси за нереволвиране на минимална сума в гратисния период.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът възразява за наличието на предсрочна изискуемост на кредита, недействителност на процесния договор на редица основания, а именно – чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, 11 и 12 ЗПК. Сочи се, че не е спазено изискването за съдържанието на ГПР и общата дължима сума от потребителя. Не ставало ясно кои точно разходи се 1 заплащат и как точно е формиран ГПР, липсала ясно разписана методика за формирането му, не били представени общи условия, не били подписани при сключване на договора, не ставало ясно какъв е лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му, нито условията за издължаване на кредита от потребителя. Оспорва представянето на погасителен план, който отговаря на изискванията на закона. Възразява, че вземанията са погасени по давност и прави възражения в тази връзка.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на валиден договор за банков кредит, усвояване на заетата сума, предвидена клауза за възнаградителна лихва, уговорка за последиците при забавата, уговарянето на такси за нереволвиране, наличие на предпоставки за настъпване на изискуемост.

Страните не спорят, че ищецът е правоприемник на кредитора по сключен с ответника договор за банков кредит. Не спорят и по сключване на договора, като то се установява и от приложения договор, в чл.17.2 от който е посочена датата на сключването му – 15.09.2015г. Страните не твърдят между тях да има сключен друг договор от тази дата. В същия договор е уговорена възнаградителна лихва и обезщетение за забава при неплащане в срок на минимална погасителна вноска, съгласно Част I, т.10 и чл.11, ал.1 от Договора.

Съдът не намира основания за недействителност на договора. Спазени са изискванията за посочване допусканията при формиране на ГПР. При отчитане вида на кредита, няма как да се посочат отделните му компоненти, а и законът не въвежда такова изискване. Неоснователно е възражението за неподписване на общите условия. Те съставляват Част II от договора и са подписани на всяка страница от потребителя, което личи от представения договор. Не се прилага цитираната норма на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като тя касае срочен договор, какъвто настоящият договор не е. Съдът не е съгласен, че е нарушен и чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК. Лихвеният процент и условията за прилагането му са ясно посочени, което се отнася и за условията за издължаване на кредита. В случая изискването на погасителен план е неприложимо, поради револвиращия характер на кредита. Не се откриха и други основания за недействителност на договора.

Следователно, възникнала е валидна облигационна връзка между страните, като от двете заключения на ССЕ се установява, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 1094 лв. за главница, от които е върнал 490,21 лв.

Така дължимата сума за главница остава в размер на 603,79 лв. Следва да се признае за установена дължимостта й, ведно със законната лихва от 20.10.2022г., до окончателното плащане.

Възнаградителната лихва се установява в по-малък размер от претендирания. В това отношение съдът цени частично изводите на заключенията по двете ССЕ. В първото заключение изобщо липсва яснота как 2 е изчислен този размер. Във второто заключение за процесния период лихвата е изчислена, като към нея е добавена сумата от 306,11 лв. – лихви за закъснение. Същите обаче не следва да се числят към размера на възнаградителната лихва. В останалата част изчисленията са обосновани, поради което от общо получения размер на възнаградителната лихва съгласно втората ССЕ – 786,71 лв., следва да се извади размерът на лихвите за закъснение от 306,11 лв. Получената сума е в размер на 480,60 лв. До този размер се доказва претенцията за възнаградителна лихва. За горницата искът ще се отхвърли.

Съдът намира, че изискуемостта на тези вземания е настъпила на основание чл.11, ал.3 от договора с обявяването й на длъжника на 08.09.2022г., което се установява от приложеното уведомление. От заключението на ССЕ се установява и неплащането на повече от 4 минимални вноски. Не се приемат доводите на ответника, че тъй като договорът е без срок, не може да настъпи предсрочна изискуемост. Независимо дали се касае за предсрочна или не, изискуемостта е настъпила по силата на посочената уговорка, която има действието на покана за плащане. Съгласно чл.240, ал.4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят следва да върне заетите пари в течение на месец от поканата. В случая е налице друга уговорка, тази в чл.11, ал.3 от договора и изискуемостта настъпва по този начин.

От датата на изискуемостта (08.09.2022г.) по общото правило на чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност за вземанията, която не е изтекла към подаване на заявлението на 20.10.2022г. Съдът не е съгласен с началния момент на давността, сочен от ответника. Допускането, че договорът е сключен за една година е само за целите на изчисляване на ГПР. При изчисляване на давността следва да се има предвид, че не е уговорен срок за връщане на цялото задължение, а изискуемостта настъпва по друг начин – с прекратяване на договора в някоя от хипотезите на чл.16 от договора. Сред тези хипотези е и чл.11, ал.3, вр. с чл.16, ал.1, т.5 от договора – едностранно обявяване на изискуемост от банката при неплащане на поне 4 минимални вноски. Преди това кредиторът не може да иска изпълнение на цялото задължение, а издължаването е уговорено на минимални погасителни вноски.

Ето защо преди настъпване на изискуемостта на цялото задължение, не следва да тече и погасителна давност.

По отношение на вземането за обезщетение за забава върху главницата след датата на изискуемост, същото е основано на нищожна клауза и следва да се отхвърли този иск. Съгласно т.10.2 от Част 1 от договора, обезщетението е в размер на 24 %, което надвишава размера на законната лихва в нарушение на чл.33 ЗПК. Вземането за 15 лв. – такси за нереволвиране на минимална вноска в гратисния период също подлежи на отхвърляне. Такива такси липсват сред уговорените такси в договора в т.15 от Част 1. Дори да се приеме, че се касае за наказателната надбавка в т.10.1 от Част 1, която се дължи съгласно чл.11, ал.1 при неиздължаване в срок на минималната погасителна вноска, то тези уговорки отново са нищожни като противоречащи на чл.33 ЗПК.

Цитираната наказателна надбавка също е в размер на 24 % и надвишава 3 размера на законната лихва. Таксата за нереволвиране на минималната вноска в гратисния период сама по себе си и без да се отчита размера й съставлява последици от забавата, различна от позволените такива в чл.33, ал.1 от ЗПК.

При този изход от спора разноските следва да се присъдят по съразмерност. Ответникът ще бъде осъден да плати държавната такса по иска за главница в размер на 50 лв. и съразмерно държавна такса по иска за възнаградителна лихва в размер на 30,54 лв., или общо за исковото и заповедното производства 80,54 лв., както и 115,15 лв. за възнаграждение по първата ССЕ и 230,30 лв. за възнаграждение на юрисконсулта, което съдът е определил в размер на 250 лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното. Ищецът следва да плати на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете: 48,79 лв. за възнаграждение по втората ССЕ и 278,78 лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, което съдът е определил в размер на 1000 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, че И. Т. К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК:

121830616 и адрес: гр. София, ул. „МОСКОВСКА“ № 19, следните вземания по Договор за револвиращ кредит от 15.09.2015г., за които е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение по чл.417 ГПК № 7408/24.10.2022г. по ч.гр.д. № 15088/2022г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 603,79 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.10.2022г., до окончателното плащане; сумата в размер на 480,60 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.04.2016г. – 07.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираната възнаградителна лихва в размер на 786,71 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Т. К. с ЕГН: **********, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, следните вземания по Договор за револвиращ кредит от 15.09.2015г., за които е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение по чл.417 ГПК № 7408/24.10.2022г. по ч.гр.д. № 15088/2022г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 7,05 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 08.09.2022 г. до 19.10.2022 г.; сумата в размер на 15 лв. – остатък от такси за нереволвиране на определената минимална вноска в гратисния период.

ОСЪЖДА И. Т. К. с ЕГН: **********, да плати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, разноските в заповедното и в исковото производство, както 4 следва: 80,54 лв. за държавна такса, 115,15 лв. за възнаграждение по първата ССЕ и 230,30 лв. за възнаграждение на юрисконсулта.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД с ЕИК: 121830616, да плати: на И. Т. К. с ЕГН: ********** – сумата от 48,79 лв. - за възнаграждение по втората ССЕ; на адвокат Д. Н. К., ЕГН:**********, на основание чл.38 от ЗА, сумата от 278,78 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5