Решение № 248 от 13.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Разлог, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Обжалва се ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А"ПИ", с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството “А..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: с.В., у.“С.“№7, о.С., о.Б., представлявано от Е.З.Б., е наложена "имуществена санкция" от 2`500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят “А..“ЕООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издадения ЕФ, както и за нарушение на адм. производствените правила при издаването му.

В СЗ жалбоподателят “А..“ЕООД - редовно призован, не се явява се, не се явява упълномощен представител. Депозира писмени бележки, в които подробно излага доводи за отмяна на процесния ЕФ. Претендира разноски.

НО - А"ПИ" - редовно призован, изпраща представител - юрк. А., която моли съда да потвърди атакувания ЕФ. Излага подробни съображения в тази насока в депозирани писмени бележки, претендира юрк. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от ЮЛ, на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от ЕФ е връчен на жалбоподателя на 24.12.2023 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Рг.РС на 02.01.2024 г., поради което срокът по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради което атакуваният ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по адм. нак. преписка доказателства се установява, че процесното ППС към 07.10.2023 г. е собственост на „А..“ЕООД.

На 07.10.2023 г., в 19:36 часа, ППС - т. а. "С.Р..", с рег. №*, се движил на територията на о.Р. по път 19 км 30+320 с посока нарстващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, 1 като общият брой на осите на състава бил 2, а общата технически допустима максимална маса – 19500 кг. Към момента на преминаването на ППС през посочения участък от платената пътна мрежа, за същото частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, имало маршрутна карта, но платената категория е била по-малка от измерената.

ЕССПТ отчела и регистрирала като нарушение движението на ППС с устройство №30161, представляващ елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

За така извършеното нарушение, с/у жалбоподателя бил издаден обжалваният ЕФ №*.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният ЕФ с №*, е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – о.Р., път 19 км 30+320 в посока нарастващ км.; датата – 07.10.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 19:36 часа; рег.№ на ППС – *; вписания ползвател – жалбоподателят “А..“ЕООД; описание на нарушението – движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във вр. със заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като не е заплатена частично дължимата пътна такса, има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на адм. нак. отговорност; размерът на имуществената санкция – 2`500.00 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – 14-дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

По възраженията на жалбоподателя съдът не приема доводът, че фактическият състав на адм. нарушение е приложен съгласно нормата на чл.179, ал.3а от ЗдвП, а трябвало да бъде по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като нарушението в обжалвания ЕФ е квалифицирано именно по наредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Отделно в приложените писмени бележки се цитира името на В.Т. и дружеството „В.-Т“ЕООД, който се сочи като нарушител, а реално за съда не става ясно какво е участието на процесното лице и дружество в производството.

Съдът намира, че самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ представлява непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §16 от ПЗР на ЗП, се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на Съвета, относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения, намира приложение общия принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят с-ма от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС, изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на Съвета, българската държава е въвела следната санкционна с-ма при незаплащане на дължимата тол такса:

- задължение по чл.10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка м/у 2 точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;

- кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с 2 разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на съвета от 17.06.1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет адм. нак. репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и цитираната практика: Решение №3431 от 15.04.2024 г. по к.а.н.д.

№232/2024 г. по описа на XX състав на АС-Пв., и цитираната там практика на СЕС. В соченото решение се приема, че наложената на дееца санкция многократно надвишава пътната такса, която той следва да заплати, въпреки че нейният размер е определен по чл.10б, ал.5 от ЗП и представлява т. нар. максимална такса.

В настоящия случай е налице само частично неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние, което понижава обществената опасност на конкретното деяние спрямо случаите на изцяло липсваща тол декларация, но това обстоятелство не е отчетено при определяне на санкцията, поради изложеното съдът счита, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в депозирани писмени бележки, но няма данни по делото за размерът на сторените от жалбоподателя разноски, поради което съдът счита, че не следва да присъжда такива.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А"ПИ", с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството “А..“ЕООД, с ЕИК*, с адрес: с.В., у.“С.“№7, о.С., о.Б., представлявано от Е.З.Б., е наложена "имуществена санкция" от 2`500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

3

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4